Спориха дали да се качат на таратайката на Хари или на раздрънканото малко порше. Джейк заяви, че няма да кара. Хари Рекс бе по-гръмогласен и всички се натовариха в неговата кола. Лусиен се намести на задната седалка. Джейк седна отпред и започна да дава разпореждания. Поеха по задните улици, за да избегнат потоците от коли, които прииждаха откъм площада. Шосето бе задръстено и Джейк накара шофьора си да обикаля по безброй чакълести пътища. Намериха един асфалтов и Хари Рекс пое към езерото.
— Имам един въпрос, Лусиен — каза Джейк.
— Какъв е той?
— Искам да ми отговориш направо.
— Какъв е въпросът?
— Направи ли сделка със Сискоу?
— Не съм, момчето ми, ти сам си спечели делото.
— Заклеваш ли се?
— Заклевам се в бога. Върху една камара библии.
На Джейк му се искаше да е истина и повече не отвори дума за това. Пътуваха мълчаливо в душната жега и слушаха как Хари Рекс припява на касетофона. Изведнъж Джейк посочи нещо встрани и извика. Хари Рекс наби спирачки, направи бясно ляв завой и се пое по друг чакълест път.
— Къде отиваме? — попита Лусиен.
— Само за секунда ще се отбием на едно място — отвърна Джейк, загледан в редицата от къщи, към които се приближаваха. Посочи втората, Хари Рекс сви по алеята и паркира под сянката на клонесто дърво. Джейк изскочи навън, огледа двора и се качи на верандата. Почука на рамката на мрежестата врата.
Появи се един мъж. Непознат.
— Кого търсите?
— Аз съм Джейк Бриганс и…
Вратата рязко се отвори, мъжът се втурна на верандата и сграбчи ръката му.
— Радвам се да се запознаем, Джейк. Аз съм Мак Лойд Кроуъл. Бях в разширения състав, който за малко не освободи обвиняемия още тогава. Ти свърши чудесна работа. Гордея се с теб.
Джейк поклати глава и си повтори името му. И тогава си спомни. Мак Лойд Кроуъл, оня, който бе казал на Бъкли да си затваря устата и да си наляга парцалите.
— О, да, Мак Лойд, сега си спомням. Благодаря ти.
Джейк погледна притеснено към вратата.
— Уанда ли търсиш? — попита Кроуъл.
— Да, нея. Просто минавах и си спомних адреса й, нали проучвах заседателите.
— Не си сгрешил. Тя живее тук, пък и аз съм при нея повечето време. Е, не сме женени, но я караме заедно. Полегнала е вътре, подремва си. Много е изтощена.
— Не я буди.
— Тя ми каза какво се е случило. Направила го е, за да спечелиш.
— Какво е направила? Какво се е случило?
— Накарала ги е да си затворят очите и да слушат думите й. Накарала ги е да си представят, че малкото момиченце има руса коса и сини очи, а двамата нападатели са черни, вързали са десния й крак на едно дърво, а левия — на кол от ограда, изнасилили са я няколко пъти и са я ругали, че е бяла. Казала им да си представят как малкото момиченце лежи и се моли да дойде татко й, а те я ритат в устата, избиват й зъбите, натрошават й челюстите и й счупват носа. Казала им да си представят как двама негри я поливат с бира, пикаят по лицето й и се хилят като идиоти. После им казала да си представят, че това момиченце е тяхно — то е тяхна дъщеря. Помолила ги да бъдат честни пред себе си и да напишат на лист хартия дали те биха убили тези черни скотове, ако имат такава възможност. И направили тайно гласуване. Всички заявили, че ще ги убият. Председателят преброил гласовете. Дванайсет на нула. Уанда им казала, че би седяла в стаята на заседателите до зимата, но пак няма да гласува да го осъдят и ако те били честни пред себе си, щели да се чувстват по същия начин. Десет от тях се съгласили с нея, само една жена се противяла. Всички започнали да й крещят и така я наругали, че накрая и тя отстъпила. Там вътре е било жестоко, Джейк.
Джейк попиваше всяка дума, затаил дъх. Дочу стъпки. Уанда Уомак се приближи до мрежестата врата. Усмихна му се и се разплака. Той я гледаше през мрежата, но нямаше сили да проговори. Прехапа устни и кимна.
— Благодаря — едва успя да прошепне Джейк. Тя избърса очи и кимна.
На Крафт Роуд стотина коли бяха задръстили двете страни на алеята към дома на Хейли. Децата играеха, а родителите им седяха под сенчестите дървета или върху капаците на колите. Хари Рекс паркира до пощенската кутия. Лестър го сграбчи и рече:
— Ти пак успя, отново спечели.
Стискаха ръце и потупваха гърбове, докато прекосят двора и се качат на верандата. Ейджи го прегърна и възхвали бога. Карл Лий се надигна от люлката и тръгна надолу по стъпалата, следван от семейството и близките си. Наобиколиха Джейк и двамата прочути мъже застанаха лице в лице. Сплетоха ръце и се усмихнаха безмълвно един на друг. После се прегърнаха. Наоколо ръкопляскаха и викаха.
— Благодаря ти, Джейк — рече тихо Карл Лий.
Адвокат и клиент седнаха на люлката и започнаха да отговарят на безброй въпроси за процеса. Лусиен и Хари Рекс се присъединиха към Лестър и неговите приятели под едно дърво за някое и друго питие. Тоня тичаше и подскачаше из двора със стотина други деца.
В два и половина Джейк седна на писалището си и се обади на Карла. Хари Рекс и Лусиен пресушиха остатъка от маргаритата и вече бяха на градус. Джейк пи кафе. Съобщи на жена си, че след три часа ще излети от Мемфис и ще бъде в Северна Каролина в десет. Да, добре е. Всичко е наред, всичко е свършило. Чакат го десетки репортери, нека тя не изпуска вечерните новини. Той ще се срещне за малко с журналистите, после тръгва за Мемфис. Обича я, копнее за тялото й и скоро ще бъде при нея. Джейк затвори слушалката.
Утре щеше да се обади на Елън.
— Защо тръгваш точно днес! — викна Лусиен.
— Много си загубен, Джейк, и това си е. Чакат те хиляди репортери, а ти си вдигаш чукалата. Глупак си, и туйто — крещеше Хари Рекс.
Джейк се изправи.
— Как изглеждам, момчета?
— Ще бъдеш най-големият тъпак, ако напуснеш града — каза Хари Рекс.
— Остани още ден-два — молеше го Лусиен. — Открива ти се възможност, която никога няма да се повтори. Послушай ме, Джейк.
— Успокойте се, момчета. Сега ще се срещна с тях, ще ги оставя да ме щракат, ще отговоря на няколко от глупавите им въпроси, после заминавам.
— Ти си луд, Джейк — каза Хари Рекс.
— Съгласен съм с теб — рече Лусиен.
Джейк се погледна в огледалото, оправи вратовръзката на Стан и се усмихна на приятелите си.
— Радвам се, че ви има, момчета. Наистина се радвам. За това дело ми платиха деветстотин долара и смятам да ги изпием заедно.
Те изляха в гърлата си последните глътки маргарита и тръгнаха след Джейк Бриганс надолу по стълбите. Репортерите ги очакваха.