Уаксилий нямаше време да извади оръжията си, така че рязко увеличи теглото си, разпали стомана и Тласна напред, към вратата между вагоните. Тя се огъна, откъсна се от пантите и спря трите куршума, които Майлс успя да изстреля междувременно.
Вагонът се люшна — влакът навлизаше в поредния завой. От купетата се подадоха глави, ококорени очи се оглеждаха какво става. Майлс отново се прицели в Уаксилий. Чу се детски плач.
„Не бива да рискувам живота на невинни — помисли Уаксилий. — Трябва да се махна оттук“.
Хвърли се назад в коридора. Куршумът рикошира до главата му и изби искри. Не успя да го засече аломантично. Беше от алуминий.
Уаксилий стигна до края на вагона и изскочи навън. Вятърът развя косата му. Майлс тичаше след него. В мига, когато изстреля шестия си куршум, Уаксилий се Тласна от буферите и излетя нагоре.
Извиси се над влака. Вятърът го отнесе назад и той стъпи с грохот на покрива на предпоследния вагон. Обърна се напред с револвер в ръка.
„Мога да го спра. Да сложа край на всичко. А мога и да се опитам да разбера за какво става въпрос“.
Маскирана фигура изникна на вагона пред него. Държеше тежък револвер — Майлс винаги бе предпочитал големия калибър вместо точността. Казваше, че е по-добре да пропуснеш няколко пъти, но когато уцелиш, да си сигурен, че противникът ти е труп.
Уаксилий изруга, попълни металоема си, като намали теглото си почти до нула, претърколи се настрани и се смъкна от покрива. Над него проехтяха изстрели. Той се улови за ръба на един прозорец и се притисна към стената на вагона. Намаленото тегло му позволяваше да се задържа без усилие, макар че вятърът заплашваше да го отнесе.
Далеч напред локомотивът изпускаше черни облаци, под него колелата потракваха върху релсите.
Маскираната глава на Майлс се показа между вагоните. Уаксилий стреля и плюс това Тласна куршума и аломантично и той се заби в лявото око на Майлс. Главата на маскирания отхвръкна назад, кръв опръска вагона зад нея. Той се олюля и Уаксилий стреля отново, като този път го улучи в челото.
Маскираният вдигна ръка и смъкна маската си. Слабо лице, черна коса и рошави вежди. Настина беше Майлс. Блюстител, човек, който би трябвало да осъзнава какво върши. Двуроден Смесител с невероятна сила. Окото му почерня, а раната на челото се затвори в миг. Златисти точки лъщяха на ръцете му, впити в плътта. Металоемите му — клинове, прекарани през мускулите като винтове. Стоманеното тласкане не можеше да въздейства на метал, скрит в плътта.
„Поквара и Гибел!“ Дори куршумът в окото не му бе направил нищо. Уаксилий се прицели в едно приближаващо се дърво, стреля, после се отблъсна от вагона и намали теглото си до минимум. Полетя назад с вятъра и когато се изравни с дървото, се Тласна от куршума, който се бе забил в него, и се вмъкна между двата вагона. Няколко куршума на Майлс рикошираха от ръба до него.
Как можеш да победиш човек, който е почти безсмъртен?
Влакът подхвана поредния завой. В далечината се виждаха овощни дръвчета и ферми. Уаксилий се улови за парапета и предпазливо надзърна над ръба на покрива.
Майлс тичаше право към него. Уаксилий изруга и вдигна револвера в мига, когато Майлс направи същото. Уаксилий стреля пръв и успя да уцели Майлс, който бе само на няколко крачки от него.
Този път се бе прицелил в ръката.
Куршумът разкъса плът и кост и Майлс изруга и изпусна оръжието. Револверът му отскочи от покрива и изчезна отстрани. Уаксилий се усмихна доволно. Майлс изръмжа, прескочи краткото разстояние, което ги делеше, и се стовари върху него.
Главата на Уаксилий се блъсна с трясък в металната стена и от силната болка му причерня.
Майлс го сграбчи с две ръце за жилетката, повдигна го и го блъсна отново в стената. Уаксилий рефлексивно стреля, този път от упор, но куршумът изхвърча от гърба на Майлс, без дори да го забави. Той пак вдигна Уаксилий и го халоса в лицето.
Уаксилий направи отчаян опит да се Тласне нагоре. Майлс бе готов за това и веднага щом Уаксилий започна да се издига, заклещи крак в перилата и го задържа. Уаксилий увеличи Тласъка, но Майлс се държеше здраво и в очите му се четеше непоклатима решимост.
— Можеш да разкъсаш сухожилията на крака ми, Уакс — извика Майлс през потракването на колелата и воя на вятъра, — но те ще се възстановят незабавно. Мисля, че тялото ти ще се предаде преди моето. Продължавай да Тласкаш. Да видим какво ще стане.
Уаксилий преустанови Тласъка и се отпусна на тясната площадка между, вагоните. Опита се да стисне шията на Майлс в удушаваща хватка, но противникът му бе по-млад, по-бърз и по-силен. Майлс приклекна — без да пуска жилетката на Уаксилий, — после го дръпна. Уаксилий се олюля, изгуби равновесие и полетя към Майлс, който заби юмрук в корема му.
Уаксилий изпъшка от болка. Майлс го сграбчи за рамото и отново го удари в корема.
Уаксилий удесетори теглото си.
Майлс се поколеба, изведнъж усетил, че противникът му е невероятно тежък. Беше свикнал да си има работа с Монетомети — това бяха най-често срещаните аломанти, особено сред престъпниците. Ферохимиците бяха много по-редки. Майлс знаеше какъв е Уаксилий, но едно е да знаеш, съвсем друго — да се изправиш срещу самото умение.
Все още задъхан от болка, Уаксилий опря рамо на гърдите на Майлс и използва смазващата си тежест, за да го притисне назад. Майлс изруга, пусна го, извъртя се и се закатери по стълбичката към покрива.
Уаксилий спря да черпи от металоема, Тласна, хвърли се напред и се приземи върху следващия вагон, изправи се над тясната цепнатина срещу Майлс. Вятърът развяваше дрехите и косите им. Влакът се люшна и Уаксилий приклекна, опря длан на покрива и увеличи теглото си, за да се стабилизира. Майлс остана прав, очевидно клатушкането не го безпокоеше.
Уаксилий чуваше виковете на пътниците, които напускаха вагона под тях, за да избягат по-далече от стрелбата. Щеше да е много по-спокоен, ако до него бе Уейн. С още един Двуроден шансовете щяха да са на негова страна.
Майлс посегна към другия си револвер. Уаксилий също стрелна ръка към своя — беше изпуснал първия, по-добрия от двата, докато се бореха. Все още виждаше замъглено, сърцето му туптеше, но успя да стреля в същия миг, в който стреля и Майлс.
Куршумът одраска Уакс по гърдите, разкъса сакото и остави кървава резка. Неговият попадна в коляното на Майлс и това му попречи следващият му изстрел да намери целта.
Уаксилий се прицели по-внимателно и отново простреля Майлс в ръката. Тялото на Майлс веднага започна да се възстановява, да заздравява натрошената кост, да я изпълва с костен мозък, да я покрива с белезникава кожа. Но револверът падна.
Майлс посегна към него. Уаксилий наведе леко дулото, стреля в оръжието и то излетя през ръба на покрива.
— Проклятие! — изруга Майлс. — Имаш ли представа колко струва това нещо?
Все още коленичил, Уакс вдигна револвера до слепоочието си. Вятърът издухваше дима от изстрела назад.
— Знаеш ли, Уакс — извика Майлс, — много пъти съм се чудил какво ще стане, когато се изправя срещу теб. Знаех, че ще се случи, защото си податлив на чуждо влияние и очаквах да позволиш на други хора да те използват. Просто чаках мига, когато ще ми се удаде тази възможност.
Уаксилий не отговори. Гледаше го втренчено. Ала същевременно се опитваше да си поеме незабелязано дъх, да се възстанови от тежките удари, които бе получил. За щастие положението не беше толкова сериозно, колкото се опасяваше. Влакът се люшна и той отново опря длан на покрива и извика:
— Теб какво те подлъга, Майлс? Неустоимата сила на богатството?
— Знаеш много добре, че не става въпрос за пари.
— Трябва ти злато — възрази Уаксилий. — Не го отричай. Винаги ти е трябвало, заради постоянното Смесване.
Майлс не отговори.
— Какво се промени? — продължи Уаксилий. — Ти беше блюстител, Майлс. Ужасно добър.
— Бях куче, Уакс. Хрътка, опитомявана с лъжливи обещания и строги заповеди. — Майлс се засили и прескочи цепнатината между двамата.
Уаксилий отстъпи крачка назад.
— Не ми казвай, че никога не си го чувствал — изръмжа Майлс. — Работиш неуморно ден след ден, за да оправиш този свят, Уакс. Опитваш се да премахнеш болката, насилието, грабежите. Но не се получава. Колкото повече хора избиваш, толкова по-зле става.
— Такъв е животът на блюстителя — рече Уаксилий. — Няма нищо странно, ако се откажеш. Но не и да преминеш на другата страна.
— Аз вече бях на другата страна — отвърна Майлс. — Откъде се взема престъпникът? Дали не е магазинерът от съседната уличка, който внезапно е започнал да граби и убива? Дали не са момчетата, израсли в близкото градче и прекарали ранните си години в бедната ферма на баща си? Не. Това са миньори, докарани от Града, за да ровят в земята за богатства, а после да си тръгнат — след като са взели каквото са намерили. Това са търсачите на съкровища. Богати градски глупаци, жадуващи за приключения.
— Не ме интересува кои са — отвърна Уаксилий, като продължаваше да отстъпва. Вече наближаваше следващия вагон. Скоро нямаше да има накъде да отстъпва. — Аз служех на закона.
— Аз също му служех — извика Майлс. — Но сега служа на нещо по-добро. На същината на закона, но примесена с истинско правосъдие. Нова сплав, Уакс. Най-доброто от двете, съчетани в едно. Правя нещо по-добро, отколкото да преследвам измета, който ми праща Градът. Не ми казвай, че не си го забелязал. Помниш ли Парс Мъртвеца, най-големия ти „улов“ за последните пет години? Гони го до дупка, не спеше по цели нощи, не намираше покой. Не забравяше кървавото петно, когато уби дъщерята на Стария Барлоу в центъра на Сушаво. Откъде се взе той?
Уаксилий не отговори. Парс беше убиец от Града, касапин, заловен да трепе просяци. Беше избягал в Дивите земи и там се бе отдал на воля на зловещата си мания.
— Те не го спряха — викна ядно Майлс. — Дори не ти пратиха помощ. Не ги е грижа за Дивите земи. На никой не му пука за Дивите земи — гледат на нас като на боклук.
— И затова реши да ги грабиш? Да отвличаш дъщерите им, да убиваш тези, които ти се изпречват на пътя?
Майлс пристъпи още крачка напред.
— Правя каквото трябва да се направи, Уакс. Не е ли това кодексът на блюстителя? Не съм престанал да бъда блюстител — когато пазиш закона, това е за цял живот. Влиза в кръвта ти. Правиш нещо, което никой друг не иска да прави. Заставаш на страната на потъпканите, въвеждаш ред, спираш престъпността. Просто реших да се захвана с по-могъщи престъпници.
Уаксилий поклати глава.
— Превърна се в чудовище, Майлс.
— Ти го казваш. — Майлс отметна косата си назад. — Но очите ти, Уакс… в тях чета истината. Ти ме разбираш. И ти се чувстваш по същия начин. Знаеш, че съм прав.
— Няма да се присъединя към теб.
— Не те и карам. — Гласът на Майлс омекна. — Винаги си бил добра хрътка, Уакс. Когато господарите ти те бият, скимтиш и се питаш как по-добре да им служиш. Не мисля, че с теб бихме могли да работим заедно. Не и когато става дума за това.
И се хвърли напред.
Уаксилий прехвърли цялата си тежест в металоема и скочи назад, остави се на вятъра да го подхване и да го отнесе на двайсетина стъпки. После мигом увеличи теглото си и стъпи на покрива на последния вагон. Приближаваха градските покрайнини, нивите постепенно се разреждаха.
— Хайде, бягай! — извика Майлс. — А аз ще сляза долу и ще взема непризнатата дъщеричка на лорд Хармс. И ще се справя с Уейн. Отдавна търся повод да му пръсна главата. — Обърна се и закрачи в обратната посока.
Уаксилий изруга и се метна напред. Майлс се обърна и се усмихна доволно. Посегна надолу и измъкна от ботуша си нож с дълго острие. Беше от алуминий — Майлс не носеше в себе си и едно късче метал, което Уаксилий да може да види с аломантичното си зрение.
„Трябва да го изхвърля от влака“ — помисли Уаксилий. Не можеше да се бие с Майлс тук. Нуждаеше се от среда, която да може да контролира. И от време, за да състави план.
Опита да избие с изстрел ножа от ръката на Майлс, но той го извъртя и го заби дълбоко в лявата си предмишница — така, че острието щръкна от другата страна. И дори не трепна. В Дивите земи Уаксилий бе слушал разкази как Майлс можел да се изправи на крака и след стотици рани, които би трябвало да го убият. Този човек, изглежда, изобщо не изпитваше болка.
Майлс протегна ръце, готов да улови Уаксилий — но също и да извади ножа мигновено. Уаксилий измъкна своя нож и го улови с лявата си ръка. Двамата описаха кръг. Увеличеното тегло на Уаксилий му помагаше да се задържа по-добре на покрива на люшкащия се вагон. Все още не беше напълно сигурен в равновесието си обаче и от челото му буквално се лееше пот, изсушавана в миг от вятъра.
Няколко глупаци подадоха глави от прозорците на близките вагони, за да видят какво става. За нещастие нито един от тези глупаци не беше Уейн. Уаксилий направи лъжливо движение с краката, но Майлс не се хвана на въдицата. Уаксилий не беше особено добър в боя с ножове, за разлика от Майлс, който бе известен с победите си. Но ако Уакс успееше да го примами и да скочи с него от влака…
„При тази скорост това ще довърши по-скоро мен, отколкото него. Освен ако не се Тласна от нещо под мен. Поквара. Падането ще е гадно“.
Имаше само един шанс и той бе да приключи двубоя колкото се може по-бързо.
Майлс протегна ръце да го улови. Уаксилий си пое дъх и пристъпи насреща му, което изненада Майлс. Въпреки това той го сграбчи за ръката, а с другата си ръка измъкна ножа от плътта си и замахна да го забие в Уаксилий. Завладян от отчаяние, Уаксилий увеличи рязко теглото си и удари Майлс с рамо в гърдите.
За нещастие Майлс бе предвидил този ход, така че го пусна, хвърли се по гръб и го изрита в краката.
Уаксилий се преметна във въздуха и полетя към чакъла между релсите. Някаква първична част от съзнанието му обаче сякаш знаеше сама какво трябва да направи. Без да пуска ножа, той се Тласна от релсите и в същия миг рязко намали теглото си. Вятърът го подхвана, той се преметна още веднъж и падна, без да се удари лошо.
Небето над него се въртеше.
Влакът се отдалечаваше с пуфтене по релсите.
„На моите години не бива да се правят подобни неща“ — помисли Уакс, докато се изправяше. Не че имаше някакви конкретни оплаквания от възрастта, но все пак беше прехвърлил четирийсетте. Според представите в Дивите земи това си бе началото на старостта.
Погледна след отдалечаващия се влак. Рамото го болеше. Помисли си, че Майлс бе прав за едно.
Никога не преставаш да си блюстител.
Стисна зъби, вдигна револвера, който бе изпуснал при падането, и почна да се Тласка от релсите подир влака.
Вятърът засвистя в ушите му.
Имаше някаква особена тръпка в това, което правеше. Полетът на Монетомет. Свобода, която никой друг аломант не би могъл да почувства. Изпита същата възбуда, както преди години, когато бе тръгнал да търси щастието си в Дивите земи. Щеше му се сега да носи мъглопелерината и да е обкръжен от мъгли. Казваха, че защитавали справедливата кауза.
Бързо настигна влака и скочи високо над него. Майлс все още тичаше напред по покривите на вагоните.
Уаксилий се Тласна от релсите, за да омекоти сблъсъка, като същевременно увеличи теглото си, и когато стъпи на покрива, таванът под него се огъна. Той се изправи, отвори барабана на револвера и извади един патрон.
Майлс се обърна.
Уаксилий хвърли патрона по него.
Майлс го улови и го изгледа изненадано.
— Сбогом — каза Уаксилий. И Тласна патрона с всички сили.
Майлс се ококори. И в следващия миг излетя от влака, понесен от Тласъка на патрона, увисна за момент във въздуха, после рухна на чакъления насип.
Уаксилий седна, после легна и вдигна поглед към небето. Пое дълбоко дъх и притисна с длан кървящата рана на гърдите си.
Остана да лежи на покрива на вагона чак до следващата гара.
— Имаме стриктни заповеди, милорд — каза началник-влакът. — Да, чух стрелбата. Но не бива да спираме при никакви обстоятелства. Спрем ли, можем да станем жертва на Изчезвачите.
— Добре сте направили — каза Уаксилий и взе чашата чай от ръцете на началник-гарата. — Ако бяхте спрели, това най-вероятно щеше да е краят ми.
Седяха в малката гара, която — по традиция — се притежаваше от лорда, на чиято земя бе построена. Самият лорд, естествено, не беше тук, но началник-гарата незабавно бе пратил да повикат местния лечител.
Уаксилий бе свалил сакото и ризата си и притискаше раната с марля. Не беше сигурен дали трябва да чака лечителя. На Майлс щеше да му отнеме поне час да стигне до гарата. За щастие той не беше стоманен ферохимик, способен да увеличава скоростта си.
Поне час. Но беше добре да се подготви за по-лошото.
— Още малко и ще извадим хората ви, милорд — докладва един железничар от вратата.
Уаксилий отпи глътка чай. Майлс бе планирал клопката си добре. Уейн и Мараси бяха още във вагона — заедно с всички други пътници. Майлс бе изчакал Уаксилий да излезе от него, след което бе заключил вратите и беше счупил ключалките. А прозорците бяха прекалено тесни, за да се измъкне човек. Така че сега железничарите разбиваха вратите.
— Трябва да продължим — каза Уаксилий на началник-влака, едър мъж с тъмнокафява брада и шапка с плосък връх. — Има опасност от нападение на Изчезвачите. Трябва да стигнем в Града възможно по-бързо.
— Но, милорд, раната ви…
— Ще се оправя — каза Уаксилий. В Дивите земи често се налагаше да се грижи сам за раните си седмици наред, докато открие лекар.
— Но…
Вратата се отвори и Мараси влетя в стаята. Синята й рокля все още бе изцапана от експлозията в имението — не бе имала време да я смени. Едно от копчетата на корсажа липсваше, вероятно се бе откъснало при падането.
Като видя кървавата марля, тя ахна, после се изчерви, забелязала, че е гол до кръста. За миг му стана приятно: въпреки че косата му вече се прошарваше, той знаеше, че все още има мускулестото тяло на млад мъж.
— О, Хармония! — възкликна тя. — Колко кръв! Ох, сигурно трябва да изляза… не мога да остана, нали? Или мога? Как си?
— Ще го преживее — рече Уейн, който надзърташе отзад. — Какво стана, Уакс? Да не се спъна по пътя към нужника?
— В Майлс се спънах. — Уаксилий свали марлята. Раната почти бе спряла да кърви. Той взе нова марля и я натисна пак.
— Той мъртъв ли е? — попита Мараси.
— Убих го няколко пъти — отвърна Уаксилий. — Със същия успех, с който са се опитвали и други.
— Трябваше да му смъкнеш металоемите — каза Уейн. — Това е единственият начин.
— Той има поне трийсет — отвърна Уаксилий. — Всичките в тялото. И имат достатъчно изцеляваща сила, за да го съживят от всякаква рана. — Пютриумен юмрук или обикновен Кръвотворец като Уейн можеше да бъде убит с изстрел в главата. Но Майлс можеше да се изцерява с такава бързина, че дори това не би го погубило. Говореше се, че поддържал процеса на изцеляване постоянно, макар и в съвсем минимален режим. Доколкото Уаксилий бе запознат със Смесването, беше опасно да се спира, след като веднъж си започнал.
— Кофти! — заключи Уейн.
Мараси пристъпваше от крак на крак на прага. После изтича до Уаксилий, коленичи до пейката и заяви:
— Я да видя раната!
Той се намръщи, но повдигна леко марлята и й позволи да я погледне.
— Разбирате ли от хирургия, милейди? — попита началник-влакът притеснено.
— Уча в университета — отсече тя.
„Всъщност да де“ — помисли си Уаксилий.
— И какво? — попита Уейн.
— Според университетските правила, въведени от Хармония, учебният процес включва множество дисциплини — отвърна Мараси.
— Студентите трябва да се обучават по малко на всичко — обясни Уаксилий. — Преди да изберат конкретна специалност.
— Това включва и общи познания по медицина и лечение, както и по хирургия — добави Мараси. — И пълен курс по анатомия.
Уейн се намръщи.
— Анатомия? Пълен курс? Искаш да кажеш… всички части на тялото?
Мараси се изчерви.
— Да.
— И…
— И на колегите ми много им харесваше да следят реакцията ми по време на занимания — продължи тя все така изчервена. — Уейн, бих предпочела да не говорим за това. Уакс, тази рана трябва да се зашие.
— Можеш ли да я зашиеш?
— Ами… никога не съм шила жив човек.
— Уф… — изпухтя Уейн. — Аз лично няколко месеца се обучавах с бастунчетата върху чучела, преди да започна да практикувам с хора. Почти същото е.
— Ще се оправя, Мараси — успокои я Уаксилий.
— Колко много белези — Тя плъзна поглед по тялото му.
— Седем — каза той и отново притисна раната с марлята. — От куршуми.
— Прострелвали са те седем пъти?! — възкликна тя.
— Повечето огнестрелни рани не са смъртоносни, ако знаеш как да се погрижиш за тях.
— О! — Тя вдигна ръка към устата си. — Нямах предвид това. В докладите ни пише само за пет. Някой път трябва да ми разкажеш за другите две.
— Ами добре. — Той махна да му подадат ризата.
— Ох, пак се изложих — въздъхна Мараси. — Наистина съм впечатлена, че си раняван толкова пъти. Ама наистина.
— Няма нищо впечатляващо в това да те гръмнат — отбеляза Уейн. — Не се изисква кой знае какво умение от твоя страна. Виж, друго си е да умееш да избягваш куршумите. Или ти да гръмнеш някого.
Мараси се изправи.
— Ще се обърна, за да се облечеш на спокойствие.
— Ами, обърни се — отвърна Уаксилий.
— Ъ-ъ… да де.
— За да се облека на спокойствие.
— Малко е глупаво, нали?
— Малко. — Той се усмихна и нахлузи единия ръкав. После другия. Закопча копчетата. Уейн го погледна учудено, когато малко се затрудни да стане.
— Зная, че понякога се държа като малко момиченце — продължи Мараси. — Истината е, че не съм свикнала с тези неща — взривове, простреляни хора, кръв, при това на мои приятели. Всичко това е ново за мен.
— Няма нищо. — Уаксилий сложи ръка на рамото й. — Искам да кажа, няма нищо лошо в това да си естествена, Мараси. Освен това Уейн не беше по-различен от теб, когато се учеше. Всъщност беше доста по-изплашен и дори…
— Ей — спря го Уейн. — Хайде да не говорим за това.
— За кое? — попита Мараси.
— Няма значение — Уейн се намръщи. — Хайде. Трябва да тръгваме, забравихте ли? Ако Майлс е все още жив, гори от нетърпение да ни гръмне, нали така?
— Прав си — съгласи се Уаксилий, облече си жилетката и нагласи кобурите под мишниците си. Неволно потрепери от болка.
— Сигурен ли си, че си добре? — попита Мараси.
— Добре е — успокои я Уейн и отвори вратата. — Ако не си забравила, съвсем наскоро ми изгоря целият гръб, а не получих и една десета от състраданието, което проявяваш към него.
— Това е различно — рече Мараси и мина покрай него.
— Какво? Защо? Защото мога да се изцерявам сам?
— Не — отвърна тя. — Защото макар да те познавам отскоро, започвам да се изпълвам с увереността, че заслужаваш да те взривяват от време на време.
— Охо! — Уейн я погледна накриво. — Това беше доста грубичко.
— Но пък вярно, нали? — каза Уаксилий и си облече сакото. Беше съсипано, за нищо не ставаше вече.
— Да съм казвал, че не е? — Уейн подсмръкна. — Хайде мърдай, мързеливецо. Поквара! Гръмнали го лекичко и си мисли, че можем да му посветим целия следобед. Да се махаме оттук!
Уаксилий стана. Мъчеше се да се усмихва, но се чувстваше съсипан като сакото. Нямаха много време. Майлс си бе свалил маската, но очевидно бе очаквал, че ще може да го убие. Вече знаеше, че е разкрит, а това го правеше още по-опасен.
Ако Майлс и хората му възнамеряваха да нанесат нов удар, за да попълнят запасите си от алуминий, това щеше да стане скоро. Вероятно още тази нощ, стига да имаше подходящ товар. Сети се, че всъщност има — Текиелови дори се хвалеха, че разполагат с нови бронирани вагони.
— И какво ще правим, като се върнем? — попита Уейн, докато вървяха към влака. — Трябва да си намерим безопасно местенце, за да подготвим план, не мислиш ли?
Уаксилий въздъхна. Досещаше се за какво намеква Уейн.
— Прав си.
Уейн се усмихна доволно.
— Обаче — продължи Уаксилий, — не съм сигурен, че мога да нарека „безопасно“ което и да било място в близост до Ранет.
— Особено ако ти си там.
— По-добре е, отколкото да те взривяват — рече Уейн с щастлива усмивка. — Донякъде.