На любовта се довери. На Бог се довери, че любовта навсякъде е, че тук сте, за да бъдем съвършено обичащи и обичани. Любовта ще има последната дума.
Нашето лично израстване черпи сили от вътрешната ни екология. Нейното качество се определя от житейските закони, които следваме. Когато се заемем с тяхното оценяване, разкритията, до които стигаме, често са озаряващи, дори стряскащи. Независимо дали си даваме сметка за действието им в живота ни и дали съзнателно сме ги изследвали, те са причина за условията и обстоятелствата, в които се намираме, за качеството на взаимоотношенията ни, финансите, творческото изразяване, физическото здраве и духовния път, който следваме или не следваме. От тези лични житейски закони зависи умствената нагласа, с която откликваме на случващото се — смях, плач, радост, страх, смелост, цялост, щедрост, съзидателност, объркване, яснота, приемане, съпротивление, безумни мисли или мъдри мисли.
Още в този момент можете да откриете законите, които са в основата на вашето себеизразяване: говорите ли винаги за миналото, от позицията на своя „исторически“ аз, или пък това е гласът на този, който сте в настоящия момент? Какво влагате в своето общуване — искреност, сърдечност, предпазливост, откритост, позитивност, ободряване, клюкарстване, оплакване, критичност? Живеете ли на принципа на капарото, като изразходвате малко енергия днес, пестейки я за утрешния ден; или изживявате пълноценно всеки ден, давайки всичко от себе си? Вашите отговори на тези въпроси ще ви разкрият установените мисловни модели, които изграждат житейските ви закони.
Живеем във вечно еволюираща вселена, управлявана от космичен закон. Въпреки че е имперсонален, тоест не проявява предпочитания и действа еднакво за всички, чрез всеки от нас той намира персонализирано изражение. Електричеството например има един и същи принцип винаги, навсякъде и от който и да се използва. Когато посегнем да включим лампата, не затаяваме дъх в очакване електричеството да ни хареса и да заработи (друг е въпросът, ако не сме си платили сметката), а се доверяваме на закона, скрит зад него.
Има много такива закони, които управляват външния свят, и когато човечеството ги наруши, настъпват последствия като глобалното затопляне, на което сме подложени днес. Това не е гневът на Бог съдник, наказващ ни, задето сме злоупотребили с природата или сме пренебрегнали някакви религиозни забрани, а действието на универсалния закон, когато сме в дисонанс с неговите принципи; по същия начин има принципи, които управляват вътрешния свят на индивида. Това, което наричаме външен свят, и нашият индивидуален, вътрешен свят не са разделени. Универсалният закон функционира и във видимата, и в невидимата сфера. Всички изражения на живота са енергийно свързани в една мрежа и имат един Източник, на който човечеството е дало много имена и определения.
Можем да се заемем съзнателно да изследваме и експериментираме със своите лични житейски закони, водени от практическата цел да разберем какво е въздействието им върху еволюцията ни — например да започнем от един общ за всички ни знаменател: парите. Повечето хора смятат, че колкото по-голяма е банковата им сметка, толкова по-богати са, но подобно ограничено разбиране често поражда скъперничество, алчност и трупане на пари от страх да не останат без нищо. В тези случаи енергията е изцяло насочена към инвестиране, умножаване и най-вече задържане на средствата — това е така нареченото „бедняшко съзнание“. (Вероятно всеки познава някой, който има много пари, но си остава вътрешно беден.)
Ако човек свързва благоденствието само с парите, колкото и да има от тях, няма да са му достатъчни. Стремежът за „още и още“ никога не свършва. Изглежда парадоксално, но когато имаме много повече, отколкото ни трябва, това е знак за оскъдица, а не за изобилие. Ако обаче отношението ни към парите включва и тяхното споделяне и циркулиране, законът за отплащането се активира по такъв начин, че парите лесно се връщат при нас. Дори да нямаме банковата сметка на онзи, който трупа парите си, в живота ни ще има постоянен прилив на финанси.
Когато живеем под мотото „Колкото повече, толкова по-добре“, твърде вероятно е да развием бедняшко съзнание. Дори да имаме собствен замък, накрая той ще се превърне в затвор. Истинското благосъстояние включва способността да осъзнаем реалното значение и място на парите в живота ни. Единствената нагласа за „още“, която не води към бедняшко мислене, е желанието да бъдем все повече своя истински Аз, като по този начин освобождаваме все повече от енергията на живота.
Взимайки за пример природата, виждаме, че сме заобиколени от изобилие. Причината за това изобилие е същата онази Причина, която в творчески акт е приела индивидуализирана форма като всеки един от нас. Тъй като Причината за появата на вселената е изобилието и ние сме направени от същата субстанция, следва, че изобилието е присъщо и на нас. Неговият закон се активира, когато осъзнаем, че всички наши потребности са вече удовлетворени на всяко ниво на съществуването; с други думи, не сме дошли на този свят, за да се мъчим да оцелеем — тук сме, за да хармонизираме своите лични житейски закони с космичните закони, управляващи вселената, и така да процъфтяваме.
Онзи, който вярва, че източникът на благосъстоянието е в материалния свят, е беден по дух. Този, който знае, че е едно с Причината за съществуването, е богат духом, защото е осъзнал, че като се настрои в съзвучие с Първопричината, има всичко, от което се нуждае.
Исканията и желанията са в основата на нашите стремления, намерения и мотивации. Без значение дали става дума за кола или за просветление, това си е желание — а всяко желание вибрира на определено енергийно ниво. Проявявайки проницателност, можем да разграничим двата вида искане — зряло и незряло. Незрялото искане произхожда от повърхностния ум и като папагал повтаря:
„Искам това, искам онова, искам, искам, искам“.
Това е нагласата, която обещава удовлетворение в самото искане. Мантрата на незрялото искане е „Който умре с най-много играчки, печели“. Тук действа бедняшкото съзнание, че „Нямам достатъчно“ дори когато материалните придобивки образуват купчина, висока като планина, и тази умствена нагласа за недостиг се превръща в личен закон на индивида, карайки го да се чувства гладен за „още“ — а удовлетворението може да дойде само отвътре.
На нивото на зрялото искане ние казваме:
„Искам да знам повече за това кой и какво съм всъщност. Искам да изразявам своята истинска природа на любов, радост, съзидателност, изобилие, състрадание, себераздаване, великодушие. И доброто, което желая за себе си, желая за всички останали“.
Като приемаме това за свой личен житейски закон, сме в съзвучие с природата на вселената и можем да черпим директно от изобилния извор на вътрешна мъдрост. На това ниво на съзнание имаме всичко, което ни трябва. В „Тайтирия упанишад“ се казва:
„Този, който познае пространството, скрито в пещерата на сърцето му, долавя всичко, което може да се пожелае, и установява връзка с Необятното“.[23]
Да осъзнаем тази Необятност е желанието, което утолява всички желания. Това е нашето истинско богатство.
Напредъкът на технологията в областта на квантовата физика дава възможност на учените да се опитат по-успешно да обяснят „вътрешния живот“, или съзнанието в нашата вселена. Това причиняващо съзнание е отговорно за движението на планетите, израстването на стръкчето трева и еволюцията на човека. Шри Ауробиндо, бележита личност и ведически философ, е написал:
„Истинското име на каузалността е божествен закон, а същността на този закон е неизбежно себеразвитие“.[24]
За да накарат Първопричината и нейните космични закони да изглеждат по-леснодостъпни и близки, духовните традиции на света използват имена като Бог, Брама, Създателя, Аллах, Йехова. Дори да не приемаме Бог такъв, какъвто те го описват, повечето от нас вярват в съществуването на любовта и разума. Всъщност бихме могли да премахнем думата Бог от речника си, но не и „любов“ и „разум“. Така или иначе мъдреците, постигнали себереализация, винаги са се опитвали да облекат в думи своите осъзнавания за Източника, за да предадат мъдростта, че материалното произхожда от нематериалното. Дзен-будизмът например, който е нетеистичен, учи, че пустотата е форма, а формата — пустота, тоест всичко видимо е дошло от невидимото и е абсурдно да имаме точни представи за тях.
Ако сте любопитни да разберете дали любовта е ваш основен житейски закон, наблюдавайте дали като цяло си позволявате да я отдавате и приемате, или блокирате потока й. Казвате ли: „Днес ще се пазя, за да не бъда наранен“ — след което ограждате сърцето си и спирате пътя на любящата енергия, която копнее да бъде и приемащ, и подаващ канал в живота ви? Или търсите безбройните начини, по които животът е нетърпелив да приеме любовта ви и да й отвърне?
Не е нужно да сте на първа страница като световноизвестен филантроп или да нахраните милиони хора — можете просто докато пътувате по магистралата да пожелаете на всички останали шофьори безопасно пътуване, знаейки, че и те като вас искат да стигнат живи и здрави своята дестинация. Или ако чуете сирената на пожарна или линейка, веднага да изпратите сърдечно благопожелание към засегнатите. Когато слушате новините, можете да излъчвате към света енергия на изцеление. И така, гмурнете се в потока на Любящия разум, за да разберете най-висшия му смисъл и да го направите един от своите лични житейски закони.
Това упражнение можете да прилагате и за други качества като съзидателност, щастие, щедрост и т.н.
Много често в книгата ще срещате мотива, че всичко, което ви трябва, за да осъществите най-висшия си потенциал на тази земя, вече е във вас. Независимо дали под влиянието на доктрината за първородния грях, образованието, семейството или обществото, ние сме изгубили от погледа си първичната си същност, своето естествено просветлено състояние. Количеството и разнообразието на духовна литература и четива за самоусъвършенстване, предлагаща се днес на пазара, свидетелства за всеобщото ни желание да изживеем онова, което истинският Аз вече знае за нас — ние сме неограничен потенциал, който чака да бъде осъществен.
Докато съзряваме в представата си за Бог, съзнателно поемаме отговорност за живота си. Надрастваме детските фантазии за съществуването на Нещо голямо извън нас, което манипулира обстоятелствата и се разпорежда с делата във вселената на принципа на награда и наказание. Отказваме се от положението на просяци и избавяме Бог от неприятната роля на Дядо Коледа. Разпознаваме два вида закони, действащи в живота — създадените от човека разрешения и забрани, като „Не шофирай със скорост над 60 км/ч“ и „Спирай на червен светофар“; и нагледните закони, които описват имперсоналната, законна природа на вселената — например превръщането на водата в лед при точно определена температура. Като човешки същества ние живеем, следвайки и двата вида закони. Това е същността на нашата триизмерна планета, на която небето и земята съжителстват.
В своя престой на земята ние се движим по ръба между тленността и безсмъртието. Тленността ни призовава:
„Моля те, не пропилявай този живот! Той е толкова сладък и ценен, затова стани проводник на любовта, изобилието, радостта и съзидателността“.
В същото време безсмъртието ни насърчава: „Използвай вътрешното познание, че си вечно същество, за да се освободиш от невежеството, алчността и страха“. Докато балансираме между „Не пропилявай този живот“ и „Ти си вечно същество“ ние клоним ту към едното, ту към другото, учейки се как да свържем небето със земята, без да жертваме нито едното. Предизвикателството към нас е да се издигнем над невротичното раздвоено съществуване. Когато постигнем духовна зрялост, се помиряваме с преходността на ценния земен живот, с факта, че сме тук като временно изражение на Вечното.
Човешкият ум не може да побере, не може да обхване в себе си върховните истини за съществуванието, защото те са отвъд него. С израстването си все по-малко настояваме да получим приемливи обяснения на привидните житейски парадокси, за да се чувстваме по-спокойни и сигурни. Вместо това имаме вяра във фундаменталното Добро, което управлява вселената, и се отпускаме в тайнството, благодарни просто да знаем, че няма миг, в който да сме отделени от Необятното — енергията, вдъхваща живот на всичко.
Дълбокото осъзнаване на присъщата ни единност с Неизразимото не означава, че никога повече няма да сгрешим — дори на просветлените същества се случва да си прегорят курабийките. Важно е да проявяваме чувство за хумор, защото това е начинът да не се страхуваме от грешките. Такива ще има, но какво от това? Хуморът действа отпускащо на стегнатото его и за да получим ново подсещане от вътрешния си Аз, трябва просто да кажем:
„Пропуснах предишното, затова да опитаме пак“.
Готовността да рискуваме да сгрешим в действителност е израз на смелост и желание да израстваме по този начин. Смисълът на грешките е да открием благословията в урока и урока — в благословията.
Когато личните ни житейски закони включват балансирането между преходното и непреходното, ние развивате увереност, а тя от своя страна ни подтиква да признаем стойността си и да разгърнем дарбите и уменията си на тази земя. Движението по ръба ни кара да сме фино настроени и чувствителни към истината за земния живот, от една страна, и съзнателни за своята истинска неделима природа, от друга.
Предлагам ви да използвате често следното интроспективно упражнение: вие сте единственият човек, с когото не можете да се разведете. До края на вечността ще бъдете със себе си. Ако ще се чувствате така, както се чувствате в този момент, ще бъдете ли щастливи? Можете ли да живеете със себе си до края на вечността такива, каквито сте? Нека отговорите на тези въпроси ви покажат кои житейски закони и качества искате да култивирате и кои умствени модели и навици — да трансформирате.
Важен урок за остротата на ръба научих преди няколко години, докато купувах застраховка живот. Когато агентът дойде в офиса ми, оборудван с портативен апарат за ЕКГ, не се впечатлих — в края на краищата поддържах формата си с всекидневни интензивни упражнения и се радвах на отлично здраве. Представете си изненадата ми, когато след направения тест агентът ми съобщи, че имам сърдечно заболяване в напреднала форма. Веднага възразих с:
„Чувствам се прекалено добре, за да ми има нещо!“.
Той, разбира се, реши, че изпадам в реакция на отричане и настоя да повторим теста с друг апарат. При повторното си посещение ми каза, че не само имам сърдечно заболяване, но не се знае още колко ми остава. В подкрепа на диагнозата си добави:
„От много години съм в застрахователния бизнес. Не искам да ви разстройвам, но както изглежда, ще умрете“.
„Да, но не днес“, отговорих му аз.
После отидох при кардиолог, който след серия изследвания обяви сърцето ми за здраво.
Във времето между фаталните думи на агента и успокояващата оценка на кардиолога имах възможността да съзерцавам осъзнаването, че един ден наистина ще умра. Приемането на този факт ме накара да реша как да живея оттук нататък, какво да изчистя и как най-добре да оползотворя остатъка от това свое въплъщение. Ръбът между тленността и вечността мигновено стана много остър, мотивирайки ме да преразгледам личните си житейски закони.
Повечето от нас са се оказвали в ситуация, която ги е поставяла на ръба. Без значение дали това е било отдавна, или наскоро, върнете се към този момент и отново изживейте не страха, а острото усещане за неотложност. Животът на тази земя е много кратък и вътрешното пробуждане е крайно наложително. Използвайте чувството на ръба като мотивация да се освободите и да сложите край на цикъла на страданието.
Трансформацията в живота ви е резултат от това, което практикувате. А това, което практикувате, онагледява вашите лични житейски закони — не нещата, в които просто вярвате, а практиката. Хубаво е да четете книги, да посещавате лекции и семинари и да казвате:
„О, наистина откликвам на това! Ще го направя част от философията си“.
Вашата философия може да ви даде временна еуфория, но ако искате да сте центрирани в Реалността, нужна е практика, практика, практика. Не сме дошли тук да изпадаме в еуфория, а да се освободим. Теорията е основата на духовността, практиката — нейното развитие. Това, което практикувате, вие в края на краищата въплъщавате, подготвяйки почвата за постижения, прозрения и осъзнавания — накратко, за еволюцията на съзнанието. Истина е, че това, което е невъобразимо, го улавят и разбират онези, които превръщат духовната си практика в начин на живот.
Мъдри са тези, които посвещават живота си на практикуването на вътрешното развитие. Защо не направите от него свято, изпълнено с живот присъствие? Първо, медитирайте всеки ден, за предпочитане сутрин преди всичко останало. Експериментирайте с различни техники и открийте онази, която пасва на вашия темперамент. За да се ориентирате, си задайте важния въпрос:
„С каква цел започвам медитативната практика?“
Отговорът ще ви отведе към подходящ за целта ви метод. След като сте го изпробвали известно време, попитайте се:
„Действа ли?“
Дори да е за десет минути на ден, седнете и се отдайте на избраната техника. Съветвам ви да се спрете на медитация в тишина, а не със словесни указания, защото именно тя ще ви отведе до дълбоката неподвижност, в която ще чуете тихия гласец на вътрешния водач.
Второ, съзнателно задвижвайте енергията на живота в света, тоест бъдете добри и състрадателни, насърчавайте хората и споделяйте с тях финансовите си ресурси. Това, което пуснете в обръщение, ще се върне при вас, защото всичко се движи в кръг; този космичен закон действа в цялата вселена. А вие — циркулирате ли или сте в застой? Пускате ли в обръщение любовта, щедростта и мира? Задайте си въпроса в кое се раздавате и в кое сте склонни да се въздържате.
Щедростта е основен житейски закон и радостта от даването по свой начин ни прави богати. Когато сте щедри — тоест имате щедро сърце — вие просто давате. Тайното или анонимно даване е нещо прекрасно — намерете начини да го правите. Ако знаете, че някой има нужда от пари, сложете банкноти в плик и му позволете да ги „намери“. Има и други форми на даване, например с дарения за духовната общност, към която принадлежите, или за хуманитарни организации. Каквото и да изберете, знайте, че вие сте канал, по който Духът раздава себе си. Когато участвате в потока на изобилието, като давате от сърце, вие сте в хармония с щедростта на вселената и спомагате за трансформирането на света, в който живеете. Присъствието ви на тази земя е благотворно.
Трето, както празнувате притока на блага в живота си, по същия начин се радвайте за даровете в живота на другите. Да благодарите за доброто, което се случва на приятел, колега, роднина и особено на привиден неприятел така, сякаш се е случило на вас, е духовна практика, заличаваща чувството за съревнование и отделеност и убеждението, че доброто не стига за всички. Тя отслабва болезнените удари на завистта, която изпитваме понякога, и притъпява нагласата, казваща: „А аз кога ще получа своето?“. Ако сме честни, ще признаем, че понякога това отношение на отчаяние не ни е чуждо и само възпрепятства достъпа до благата, които са на наше разположение. Преодолеем ли го, отново ще се изпълним с благодарност и с отворени обятия ще приветстваме доброто в живота си.
Всички ние имаме естествена предразположеност към цветущо здраве, любов, състрадание, съзидателност, щедрост, самообладание, доброта — все мощни качества, които променят настройките на живота ни, давайки ни осезаеми доказателства за смисъла на присъствието ни тук. Имаме всичко, което ни трябва, за да водим пълноценен, динамичен, съзидателен живот. Защо да се примиряваме с по-малко от това, което ни е дадено да изживеем? Шри Ауробиндо казва:
„За духовно търсещия вътрешният живот е от първостепенна важност… Божията любов и наслада ще се изразят в сърцето, което е осъзнало вътрешното общение и единство, и ще обхванат всичко съществуващо“[25]
Какъв духовно ползотворен начин да се живее!
Днес, като започвам своята медитативна практика, с възприемчивост очаквам Духа да ми разкрие личните житейски закони, по които се водя. Имам смелостта да се погледна честно и с пълна вяра в способността си да творя съвместно с Духа онзи живот, който ми е дадено да разгърна.
Точно тук и сега встъпвам в духовното измерение на безусловна любов, покой и яснота. В светлината на тази яснота съзнанието ми е в съзвучие с универсалния закон. С цялото си същество се разтварям и приветствам тези качества като свои житейски закони.
Приемам безрезервно, че изобилието е резултат от закона за обръщението. Колко се радвам да зная, че то е естествена част от моята същност! С това съзнание аз мисля и действам, и сърцето ми копнее да раздава. Споделям ресурсите си, напълно убеден, че източникът им е неизчерпаем. Колко великолепна е практичността на това осъзнаване!
Аз живея в тайната обител на Всевишния, Първопричината, моя Източник. Стъпил здраво на земята и със сърце, устремено към небето, оживявам, възвисявам и заземявам своята вътрешна екология. Универсалните закони, според които направлявам живота си, ми се разкриват напълно. С благодарност виждам областите, в които трябва още да израствам, и ги приветствам. Признавам, че всичко, което ми е нужно, за да трансформирам съзнанието си, е в мен. Виждам също така областите, в които Духът работи чрез мен, и за това благодаря смирено.
В този момент се свързвам с вечно разширяващата се сфера на Духа и с това присъствие ставам едно. От този Източник произхожда съществуванието — и така нареченото добро, и така нареченото лошо. В божествения ум подобни разграничения няма — ето че сега те се стопяват и в моя ум. Има го живота, живота във всички негови изражения. Колко прекрасно е да гледам с яснотата на вътрешния взор! Колко скъпоценно е това човешко въплъщение!
Поемам пълна отговорност за живота си с изящество и лекота, знаейки, че той е божествено изражение, че аз съм индивидуализирано проявление на моя любим Бог, на радостта, на живота, който е навсякъде. В това Присъствие знам, че е невъзможно да пропилея тази своя инкарнация, защото намерението ми да се пробудя е искрено. Прощавам си по-грешните стъпки по пътя, съзнавайки, че те са неизбежни на всички етапи от израстването. Почитам, уважавам и приемам себе си. И същото състрадание, което показвам към себе си в своя процес на еволюция, аз изпитвам към всички останали. И както правя в сърцето си място за себе си, така побирам в него и моите братя и сестри по земята.
Законите на моя живот са хармонията, щедростта, мирът, мъдростта, състраданието и служението — такъв е пейзажът на моята вътрешна екология и за него аз благодаря. В това пространство има място за всички мои аспекти, включително онези, които очакват трансформиращо въздействие на духовната ми проницателност и отдаденост на израстването.
Докато седя, потънал в тишината на Аз-а, дишането и пулсът на сърцето ми се забавят. Храносмилателната ми система релаксира. Тялото ми е в хармония с Цялото. Аз живея и се движа в него, част съм от него. Погълнат съм от вихъра на себепредаването и плувам в море от божествената подкрепа и любов, които ме изпълват със сила и познания. Ходя по водите на това съзнание. В огледалото на медитацията виждам изначалния си облик, присъщата ми красота и доброта. Каква сладост! Каква нежност! Колко уязвим съм за Духа!
Думите, които изричам, не влизат в битка, нито в спор с миналото или с бъдещето, а обгръщат точно този момент на осъзнатост. Прониквам през илюзията на този свят и пристъпвам в светлината на божественото разбиране. Приемам и заявявам, че за всичките ми потребности се е погрижила Вечността, Божията добрина, която заявява себе си в живота ми, като живота ми. Това е житейският закон, който следвам с благодарност.
Alain Danielou, „Taittiriya Upanishad, the Gods of India“.
Aurobindo Ghose, „The Life Divine“.
Пак там.