Годините по пътя толкова дълъг и тесен изостриха ухото ми за свещената песен, която пее животът — чуваш ли я?
Готови ли сте да пуснете на свобода своя Дон Кихот, за да „достигнете недостижимата звезда“ и „да изживеете неосъществимата мечта“? Когато позволите на тази възможност да пусне корени в съзнанието ви, съглашенията ви с посредствеността се отменят — настъпва еволюционният процес на творческа неприспособеност.
Може би ще кажете:
„Не съм сигурен, че това е за мен. Вложих толкова време и пари в психотерапията, за да се приспособя, и май не съм готов да загърбя всички тези усилия, за да стана творчески неприспособен — а и какво ще рече това?“
Много добре. Задавайте въпроси, защото веднъж завладее ли ви творческата неприспособеност, няма как да се напъхате обратно в предишното тясно пространство. Може да сте сигурни обаче, че съществуването в творческа неприспособеност е прекрасно, защото прави възможна трансформацията чрез ежемоментно обновяване на ума, сърцето и духа. И тъй като онези, които са допринесли за промяната на света към по-добро, са били творчески неконформисти, ще бъдете в хубава компания.
Няма съмнение, че днешната дефиниция за успех е свързана с известността — дали с добро, или с лошо, няма значение, стига да си познат с нещо. Ако спрете пред павилиона за вестници и хвърлите бегъл поглед на заглавията на жълтите вестници, веднага ще разберете какво са яли на обяд знаменитостите — „О, Боже, не мога да повярвам, сандвич с шунка! А миналата седмица защитаваше правата на животните в кланиците!“ Следят ли ви папараците, значи имате важно място в обществото.
Ето пример за това колко невротични са станали някои слоеве на обществото — четох статия за хора, които до такава степен проектират собствените си ценности върху домашните любимци, че купуват изкуствени тестиси за кастрираното си куче, за да „изглежда нормално на другите кучета“. До днес изобретателят е продал 200 000 чифта! Самият аз много обичам кучетата и имам две, но едва ли ще тръгна да им купувам тестиси, да им избелвам зъбите или да им слагам коронки — мания, която добива все по-голяма популярност. В нашия Международен духовен център „Агапе“ има група за подкрепа на хората, които скърбят за любимците си, както и ежегодно отправяна благословия за животните — но докато децата по света имат финансова нужда, за да излекуват своята заешка уста, ние няма да изразходваме ресурсите на общността ни, за да купуваме изкуствени тестиси за кучетата си.
Когато сте творчески неприспособени, не се хващате на въдицата на модните тенденции и заблудата, че известността и успехът са синоними. Като изразяващ себе си неконформист трудно може да намерите място в това високотехнологично ултрасензорно общество, което изразходва повече за бомби и оръжия, отколкото за грижата за хората, и издига в култ външния блясък на личността. Да бъдете творчески неприспособени в свят, ценящ материализма, вместо еволюцията на характера, е висш аспект на мъдростта.
Веднъж завинаги излезте от „действителността“, описвана в медиите, и свободни от нейната хипнотичност, приемете възможността за свят, благотворен за всички. Нека ви води Любящият разум, присъстващ навсякъде в своята пълнота.
За да бъдете творчески неприспособени, трябва да сте наясно със съществената разлика между личност и характер. Думата „характер“ идва от старофренската caractere и означава „отпечатък върху душата“. Етимологията на думата личност[30] прави връзка с външния блясък и произхожда от латинското persona — маска, носена от актьорите. Характерът се разкрива, когато свалим маската.
Лесно може да се разбере дали живеете от позиция на характера или на личността — когато нещата не се развиват според очакванията ви, личността се цупи, докато характерът остава спокоен и се учи от преживяното. Когато се намирате на емоционално или психологически несигурна територия, личността се паникьосва; характерът, от друга страна, се носи по превратностите на живота с присъща невъзмутимост. Личността се стреми да извлича щастие от преживяванията, докато характерът осъзнава, че щастието е вътрешно качество на живота, което намира отражение в преживяванията.
Вашата личност е изкована от ценностите на външния свят, като се започне от фантазиите на родителите ви за това, кои сте и като какви трябва да израснете, и се мине през образованието, вероизповеданието и влиянието на обкръжението — все начини да се гарантира оцеляването на егото и защитата ви от нараняване. Егото е продукт, чието предназначение е да пасне, да следва статуквото; то е споразумение с посредствеността, което ни позволява да се движим в коловозите на света, без да причиняваме твърде много трусове и да дразним останалите. Рано или късно подобно съществуване става стерилно, клаустрофобично, мъчително. Решението е да се научим да различаваме его личността, която се стреми да оцелее и да се предпазва, от характера, свързан с увереното изразяване на дарбите и уменията ни. Помнете, егото се опитва да защити преходната личност, проектирайки неразрешени въпроси като чувството за отделеност от цялото, липсата и недостига.
Жертвате ли индивидуалния си дух, за да сключите споразумение с посредствеността? Нейното егоистично съзнание се бунтува срещу достойното съществуване, казвайки: „О, нищо няма да се получи. Никоя друга страна не е успяла да изхрани всичките си жители!“ или „Какво? Да си отглеждам сам зеленчуци? Това някак не се връзва със седемте ми телевизора с плосък екран, да не говорим за поливането на моите пет акра морава!“ Противопоставянето на новите идеи, на новите начини за съществуване показва пълна липса на градивност и продължава да държи света в мрежите на илюзорния страх, безсмислените войни, алчността и глобалното затопляне.
Вместо да се предаде на вътрешния зов за съзидателност, човешката природа прави едни и същи неща отново и отново дори след като многовековният опит е доказал тяхната безрезултатност.
„Свършва ни това и това — хайде да си измислим оправдание да нападнем държава, която има нещата, които ни трябват“.
Още един „Омагьосан ден“[31].
Добрата новина е, че все повече хора се пробуждат и стават творчески неприспособени. Те избират да не плуват в плитките води на обществените ценности, а да се гмурнат в дълбините, загатнати ни от много пионери на социалното и духовното освобождение — и това е следващият етап към превръщането ни в истински цивилизовано, глобално общество.
Философът Артур Шопенхауер, живял през XIX век, е казал нещо много показателно: приятелят може да прости всякакви пороци — немарливата външност, закъсняването, алкохолизма, — но не и успеха ни. Понякога личността не ни позволява да достигнем величието на характера, защото това може да ни отчужди от хората, с които имаме близки взаимоотношения, да предизвикаме тяхната антипатия или негодувание с промяната си. Алберт Айнщайн споделя своя опит в това отношение:
„И към мен са били пускани стрелите на омразата, но те никога не са ме уцелвали, защото принадлежат на свят, с който нямам никаква връзка“.[32]
Дори да станем обект на завист или негодувание от страна на хора, с които преди сме споделяли общи неща, тези стрели не могат да ни пронижат, когато вибрираме на една по-висша честота — тази на истинския си характер. Съществувайки на това ниво, ставаме център на енергиен кръг, достатъчно голям, за да побере всички, дори да се налага да обичаме някои хора от разстояние.
Когато започнете да се самонаблюдавате в различни взаимодействия и ситуации, но без да се осъждате, постепенно ще сте способни да разпознавате мотивацията зад мислите и последвалите действия. Колкото по-успешно разкривате начините, по които личността ви се е нагодила към обществото, толкова по-готови ще сте да коригирате своя енергиен отклик, така че винаги да отразява уникалния характер на душата ви. Тогава, където и да се намирате, няма да казвате: „Имам взаимоотношения с колегите, с персонала си, със семейството и приятелите, и се справям с проблемите, които те постоянно ми създават“ — не, нищо подобно! Имате си работа с един-единствен индивид — себе си. Целият свят на вашите взаимоотношения е свързан с вас.
Тази истина беше буквално под носа ми, когато веднъж с жена ми Рики пътувахме към летището. Една жена се изравни с таксито ни и започна да прави знаци към шофьора. Решихме, че той просто не я забелязва и тъй като тя определено изглеждаше объркана, ние се намесихме. „Да, виждам я — измърмори той. — Просто иска да я пусна пред нас, затова не й обръщам внимание“. След като ние продължихме да настояваме, той свали прозореца — оказа се, че жената имаше нужда от указания, за да стигне до определено място. През цялото време шофьорът реагираше не на жената, а на своите проекции за нея — тоест взаимодействаше със себе си.
Какво е качеството на взаимоотношенията ви със себе си? Каква е връзката ви със съзидателността, покоя, щедростта, радостта, духовната практика? Вашите така наречени взаимодействия с другите са само отражение на начина, по който взаимодействате със себе си и с качествата на душата, стремящи се да се изразят чрез вас.
Чувстваме ли удовлетворението, че живеем на ниво, на което изразяваме характера на душата? Ако не, значи все още не сме интегрирали себе си, не отвръщаме на най-съкровения зов на съществото ни — което няма нищо общо с външните обстоятелства, като например какво притежаваме и дали хората ни харесват. Всеки път, когато разгърнем още малко от потенциала си, като сме все повече себе си, вътрешното чувство на радост се задълбочава, независимо какво се случва на повърхността. Напълно възможно е емоциите ни да бушуват, а ние да сме щастливи! Възможно е да имаме чувството, че пропадаме, люшкайки се между тъгата и разочарованието, и в същото време да изпитваме радост.
По стечение на обстоятелствата може да се намираме на място, където два свята се сблъскват и рухват, докато душевният мир изпълва съзнанието ни. Това състояние изисква да спрем да недоволстваме, да оплакваме съдбата си и да виним за нея другите, а да си вземем обратно способността да творим съзнателно живота си. Нагласата, обусловена от убежденията ни, е филтърът, през който възприемаме обстоятелствата и дори ги създаваме. Те губят властта си над нас, когато поемем пълна отговорност за живота си. Ето че сме активирали измерението на своя истински характер, който копнее да се изразява.
Какво иска да се изрази чрез нас — това трябва да започнем да долавяме интуитивно, като излезем от мислещия ум. Промяната в съзнанието ще се прояви като нова самоличност, извън границите на зададената ни от обществото. Това е начинът да се освободим от фалшивите натрупвания, под заклинането на които сме живели. Всеки от нас трябва да осъзнае, че е индивидуализирано изражение на единния Дух, че Духът е приел формата на самия му Аз. Тогава всичко, което се случва на космично ниво, започва да се случва и на нашето ниво. Разбираме какво е имал предвид Буда, казвайки, че човекът не е сбор от обстоятелства, а сбор от нагласи.
Лесно е да проверите дали живеете в хармония със себе си — задайте си въпроса:
„Кое ме управлява?“.
Изследването на личностните програми и подбуди, които ви ръководят несъзнателно, карайки ви да се подчинявате на установеното, може да бъде доста забавно и да ви разкрие много неща. Вероятно именно те ви пречат да пребивавате в измерението на интимността и любовта, изяществото и жизнеността на истинския си характер. Програмите, които действат в живота ви, определят вашите преживявания. Уверете се, че те не действат като препятствие. Ако не предприемете конструктивни действия, животът ви ще продължава по установения начин, блокирайки израстването ви. Това е все едно през цялото време да се движите с натиснати спирачки — може да имате много достойна визия за живота си, но ако спирачките на вашето програмиране работят, трудно ще помръднете.
Преди няколко години отидох да карам колело с хора от моята духовна общност. Беше ми трудно да поддържам темпото на останалите, които минаваха покрай мен и ме насърчаваха. Въртейки педалите все по-бързо и енергично, само и само да не изоставам, наум си казах, че трябва да засиля сутрешната си доза калории. Когато финиширах и слязох от колелото, осъзнах, че съм карал през цялото време с натиснати спирачки и сам съм попречил на усилията си да намерят израз в една спокойна и приятна разходка. По същия начин някои от личностните програми, които ни управляват, действат като умствено-емоционални спирачки в житейското пътуване. Съзнателно или несъзнателно сте избрали това, което ви управлява?
Заемете се със себеизследване, за да видите дали сте позволили на личността да въведе прекалено много корекции, които заглушават уникалния зов на душата ви. Възможно е да сте станали толкова фрагментирани, че когато се окажете в нова ситуация, първото, което се питате — съзнателно или не — е „Как да се справя с тази ситуация, така че да изглеждам добре?“ В този случай въпросът на търсещия, постигнал творческа неприспособеност, е: „Как мога да участвам с цялото си сърце?“ Това е начинът да започнете да коригирате старото програмиране и да активирате еволюционния импулс, за да разгърнете своя висш потенциал. Рано или късно ще осъзнаете, че обществото не ви е дало онова, което е гравирано върху характера на душата ви, нито пък може да ви го отнеме. Само вие можете да изберете да го оставите неизразено.
Ако проучим живота на хора, които са оказали силно и положително въздействие върху обществото, ще видим, че някак са пропуснали да прочетат книгата „Как да печелим приятели и да влияем на хората“[33] и личността им невинаги се е харесвала от мнозинството. Това, което прави впечатление при тях, е, че те не са чакали одобрението на другите, за да бъдат себе си. Хариет Тъбман, епископ Дезмънд Туту, Хелън Келър, Роза Паркс, Сюзан Б. Антъни[34] са само малка част от тези индивиди, казали „да“ на осъществяването на невъзможната мечта, на достигането на недостижимата звезда и смелото изразяване на целта и уникалния характер на душата.
Мнозина вярват, че животът без предизвикателства означава щастие, но трудностите ни стимулират да се развиваме. Когато обърнем поглед към миналото си, ще трябва да признаем, че много по-бързо сме израствали именно когато една или друга форма на страдание или болка ни е докарвала „на ръба на разума“. Това са преживявания с изключителен потенциал да ни катапултират от малкия към големия ум.
Предизвикателствата разкриват слабите ни места, където все още сме ограничени от чертите на личността и мисловните модели на липса, недостиг и др. Страданието, което тези умствени наклонности пораждат, ни мотивира да го преодолеем. Ако си мислим, че нямаме проблеми и че не са останали долини за прекосяване, значи сме спрели да живеем истински, дори все още да участваме в активния живот. Да бъдем живи означава да приветстваме следващото предизвикателство, защото сме открили, че това задвижва еволюционния импулс да се стремим към нещо висше.
Преодоляването на съпротивата на личността към предизвикателствата е духовно освобождаващо. Когато наблюдавате трудностите в живота си, задайте си въпроса: Кой дар в мен се опитва да се прояви? Към него насочете вниманието си, а не към предизвикателството и ще видите как последното започва да се разтваря.