Майко, Татко, Боже, славата ти е голяма, ти си приказен безкрай и все пак толкова си близо, че дъхът ми с теб почва и свършва с теб.
Наричайте го „Второто пришествие“, ако искате, но истината е, че то е тук и сега. Помислете само — как може да се върне, ако никога не си е отивало? Христовото съзнание изпълва и най-малката частица от космичното творение, то е във всички същества. Не Христос си е отишъл от нас — ние не сме разширили съзнанието си достатъчно, за да реализираме върховната истина, че сме като него. Когато го направим, ще настъпи моментът на Второто пришествие.
Иисус е казал:
Жетвата е голяма, а работниците малко.[40]
Вселената сякаш излъчва посланието му по своята радиостанция:
… хлопайте, и ще ви се отвори.[41]
Драги слушатели, за валидността на това обещание гарантират просветлените същества, изпробвали този 20-вековен продукт. Те почукали и пред тях се отворили божествени осъзнавания. Затова възползвайте се от това предложение, като инвестирате духовното си усърдие в полето на вечно развиващото се съзнание.
Готови ли сте самоотвержено да последвате примера на Иисус, като се отдадете на вътрешната практика? Своето състояние на Христово съзнание той не е получил наготово, а е работил за него в медитация, молитва, съзерцание, интроспекция и усамотение. Той е бил човекът Иисус, превърнал се в Иисус Христос — същият Христос, който става всеки от нас, когато постигне себереализация.
Срещите са неотменна част от всекидневието ни, но кое определя повечето от тях като обикновени и ги отличава от онази, която бихме нарекли екзистенциална?
Екзистенциалната среща се случва, когато видим Христос в себе си или в другите. Томас Мъртън, постигналият пробуждане монах трапист[42], дава прекрасно описание на личното си преживяване: „Изведнъж сякаш видях сърцата им в тяхната скрита красота, онези дълбини, където не може да достигне грехът, нито желанието, нито самопознанието — сърцевината на тяхната реалност, този, който всеки от нас е в очите на Божественото. Само ако могат да се видят такива, каквито наистина са! Само ако можем един друг да се виждаме така постоянно! Няма да има войни, нито омраза, жестокост, алчност… Тогава, предполагам, големият проблем ще е, че ще започнем да се боготворим взаимно“.[43]
Иисус бил майстор на екзистенциалната среща. Той виждал безукорна духовна добродетелност в онази, която за тълпата била просто прелюбодейка. Виждал съвършеното здраве във физическия недъг, когато на сакатия казал да проходи и на слепия — да прогледне. Където другите виждали липса на храна, той виждал изобилие от хляб и риба. Когато Лазар лежал привидно безжизнен пред него, той задвижил повторно силата на духа, който виждал да изпълва неговия скъп приятел.
Това, което изпълва всекидневието ви, независимо колко обикновено е, може да бъде изживяно и като екзистенциална среща. Ако сте скулптор, в мрамора ще видите идеалния образ, който чака да го изваете. Ако сте композитор на песни, с вътрешното ухо ще чуете съвършения текст за мелодията. Ако сте родител, ще виждате в детето си най-висшия потенциал дори когато ви създава проблеми с поведението си. Ако пък сте духовно практикуващ, ще долавяте съвършеното божествено присъствие, скрито зад неврозата и патологичните състояния на вас самите и на другите.
И така, екзистенциалната среща се определя от това къде е фокусирано вниманието ни и какъв е вътрешният отклик на онова, което „виждаме“. Поглеждайки света, който ни заобикаля, може би ще си кажем, че не откриваме доказателства за величието, присъщо на всеки от нас. Днес като че ли е трудно да се натъкнем на Христовата любов, дори у онези, които претендират да са последователи на учението на Иисус — и в името на който през вековете е била проявявана нетърпимост и фанатична набожност, водели са се войни и са се извършвали престъпления.
Може да се запитаме какво е станало с учението на Иисус:
По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.[44]
В този дух е и друг негов въпрос, а именно „Как можем да обичаме Бог, когото не виждаме, ако не обичаме своите братя и сестри, които виждаме?“. Според християнския мистик Хауард Търман любовта означава да срещнем другия човек на нивото, на което той е осъзнат, но да се отнасяме с него така, сякаш най-висшият му потенциал вече е осъществен. Представете си само как подобен подход би накарал всеки човек да прояви най-доброто от себе си.
Когато имаме духовна нагласа към живота, ще виждаме красотата, която обгръща всеки от нас — съвършения мъж, жена и дете, излъчващи светлината на Христовата същност.
Сещам се за това, което каза в нашия духовен център д-р Робърт Търман, преподавател по Индо-тибетски изследвания в Колумбийския университет и автор на „Защо Далай Лама има значение“[45].
Той изтъкна как Далай Лама вижда доброто в китайския народ и се моли за тяхното най-висше добруване въпреки жестокото им отношение към неговия народ и това, че за неотдавнашните побоища, които станаха в Бирма, китайското правителство обвини него. Ето как Далай Лама осъществява своята екзистенциална среща с онези, които светът нарича негови врагове.
Христовата енергия присъства с пълна сила в света. Тя не се е проявявала само в период, в който определено пробудено същество е било на тази земя.
Днес сред нас има хора, които практикуват любов, подобно на Христос. В Шри Ланка д-р А. Т. Арияратне и неговите „войници“ безмълвно и смело крачат в дъжда от куршуми на гражданската война. След случилото се на 11 септември, урагана „Катрина“ и други бедствия мнозина жертваха живота си, за да спасят други. „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“[46], е казал Иисус.
Когато свети Франциск изживял своята екзистенциална среща, вълци дошли и седнали в нозете му. Ганди не можел да ходи по тревата, защото я усещал да пъшка под краката му. В присъствието на Буда тигрите ставали кротки като домашни котки.
Ние, които живеем в XXI век, имаме пълната възможност да се срещнем с екзистенциалното и да проявим Христовите идеали на безусловна любов, прошка и Божие съзнание. Следвайки пътя на миротвореца, ние сваляме меча на агресията в мислите, думите и действията си и заедно с Далай Лама заявяваме, че наша религия е добротата, съдържаща в себе си състраданието, прошката, мира и радостта.
Иисус учел, че „ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло“[47].
Метафизичният смисъл на това твърдение е, че като гледаме с вътрешното око — окото на душата, — ще преживеем своята екзистенциална среща.
Как да гледаме с едно око? Като се свържем със светлината на Христовото съзнание в нас. Като затворим двете си очи по време на медитация и нежно се фокусираме върху третото, намиращо се в центъра на челото. Тогава осъзнаваме, че телесният храм наистина е подвижният дом на душата ни; и виждайки това в себе си, разбираме, че вътрешната светлина я има у всекиго. После, когато срещаме другите, можем да практикуваме виждането на тази „светлина, която просветява всеки човек“.[48]
Това е едното око, за което говори Иисус. На санскрит то се нарича кутаща чайтаня, или чакрата аджна. Преди пет хиляди години индийските риши[49] предавали на учениците си техники за виждане с това трето око, които се практикуват и до днес.
Ще откриете, че за центрирането ви е особено полезно, ако без да напрягате или местите очите си, съсредоточите вниманието си в тази точка между веждите по време на медитация и вътрешна молитва. Експериментирайте в лабораторията на съзнанието си и развийте точно вътрешно зрение.
Чрез възкресението си Иисус доказал, че физическото тяло е част от поле на космична енергия, а не твърда материя. В състояние на Христово съзнание той имал власт над физическата сфера и бил способен да накара атомите на тялото си да се проявят в едно ново тяло, да възкреси Лазар от мъртвите и да изцели много хора. Ходейки по водата, той доказал, че е възможно да се промени вибрационната честота на тялото, така че то да стане по-леко от други елементи. Индийските йогини и факири минават през стени, левитират и прекарват седмици, заровени под земята, като поддържат живота си, черпейки директно от прана — жизнената сила в основата на сътворението.
Духовно просветлените същества демонстрират способностите си не за да се самовеличаят, а за да покажат невидимата реалност на живота и така да събудят интереса ни към духовно търсене, да уталожат съмненията и да ни насърчат за откритието, че в нашето съзнание се крие същият потенциал, стига да работим върху себе си. Днес квантовата физика стига до заключения, известни на духовните учители от всички епохи — ние сме електромагнитни вълни в телесна форма.
Иисус ни насърчава да се молим в уединение, като казва: „А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая, и като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно“[50].
Смисълът на тази духовна инструкция е да отделяме време, в което да оставяме настрана грижите на всекидневието, и като затворим вратата на петте външни сетива, да влезем в общение с Духа „тайно“, тоест в самата „душа“ на съзнанието. (Освен това можем да последваме и примера му да се оттегляме в усамотение за по-продължително време, отдавайки се на духовните си практики.) Отначало повишената осъзнатост се проявява най-вече по време на медитация, но след време започваме да живеем, да се движим и наблюдаваме света от това състояние. Резултатите от практиката ни се проявяват най-ясно, когато приключим с медитацията и се върнем към всекидневието.
Може би на пръв поглед не изглежда така, но да живеем като пробудени е най-практичният начин на съществуване. В нашето общество, обсебено от желанието за осведоменост и забавление, това може да е непривлекателна и досадна, дори плашеща перспектива. Днес е практически невъзможно да отидем на автомивка, на заведение, летище, преглед или дори в обществена тоалетна, където да няма телевизор — в случай че прекараме там по-дълго време, което трябва да запълним. Медитацията може да изглежда като нещо „извънземно“, занимание, достойно за вниманието ни едва когато многобройните изисквания на живота понамалеят — аз обаче настоявам, че духовната пробуденост е най-практичният начин на живот. Само тогава можем да живеем, както е живял Иисус, без грижа „за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не е ли повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?“.[51]
Това не означава да пренебрегваме своите отговорности в света, да не се стремим да удовлетворяваме физическите си потребности и тези на близките ни или пък да забравим за изобилието и красотата. Ако Иисус живееше с нас днес, той без съмнение би адаптирал аспекти от учението си така, че да паснат на нуждите на живота в XXI век, без обаче да разводни есенцията, изразена в думите „Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда; и всичко това ще ви се придаде“[52] — послание за начин на живот, лишен от безпокойство.
Иисус е знаел, че най-практичният начин на съществуване е да поставим Бог на първо място, да направим медитацията и молитвата свое основно всекидневно занимание, да се уповаваме на неизменния Дух и неговата доброта и така смело да вървим напред през неизбежните превратности на живота.
Медитацията е приложението на техника, която ни учи как неотклонно да държим на фокуса си Реалността. Въпреки че занимания като физически упражнения, йога, слушане на музика и изживяване на красотата в изкуството са вдъхновяващи, те не могат да заместят медитацията. „Застанете и познайте, че Аз съм Бог“[53] означава, че трябва да останем в тишина достатъчно дълго, за да уловим духовните прозрения и да чуем тихото гласче на интуицията, което ни води, подкрепя и напомня да внимаваме къде влагаме съзнанието си във всеки миг от деня.
Искам да ви запозная с динамична енергия, която наричам „ангела на промяната“ — макар че за онези, които се съпротивляват на промяната, тя е по-скоро дявол. Егото на малкия аз обикновено се дърпа и иска да си остане същото, за да запази илюзията за контрол над външния свят, включително над хората и обстоятелствата.
Предизвикателствата са визитната картичка на ангела на промяната. Те ни дават възможност да отслабим хватката на ограниченото мислене и променят всекидневните ни отпратки, като създават пролука, през която Реалността да проникне в съзнанието ни. Когато се съпротивляваме на промяната, ангелът изглежда негативен и може да ни посети дори нощем, предизвиквайки кошмари. Когато обаче се предадем и съгласим с промените, към които той ни подтиква, ангелът се проявява като добронамерена, блага и грижовна енергия; тогава ни радват сънища на благоденствие и вътрешни инициации.
Общото между всички просветлени същества е, че са били изпълнени с небесния огън, горели са от желание да влязат в съзнателно общение с Реалността. Качеството на Христово съзнание, притежавано от Махатма Ганди, е било за мир, който надминавал всякакво човешко разбиране. Неговото духовно пробуждане станало проводник за освобождението на Индия. Джордж Уошингтън Карвър видял Духа да се взира в него от цветята и растенията и огромната му любов към тях ги накарала да му споделят тайните си. Последвайте примера на Великите! Разпалете огъня на желанието да реализирате своята Буда-природа, своята Христова природа.
Започнете, като постигнете центрираност в медитацията и попитате висшия си Аз кои качества трябва да култивирате. Бъдете наистина тихи, за да чуете посланието на духа, идващ от сърцето ви. После накарайте това качество на душата да оживее, почувствайте го като истинско във вас. Може да си направите аудиозапис, на който предявявате правото си на собственост върху него, и дори да добавите музика за фон, която според вас вибрира в хармония с качеството. Пускайте си записа, докато шофирате и вършите всекидневните си дела и когато си легнете вечер. Така магнитното ви поле ще се настрои на нужната енергийна вълна, привличайки необходимите за култивирането неща.
Съзнателно правете паузи през целия ден, за да се „проверявате“. Да речем, че сте избрали да развивате състрадание. За целта пробвайте това простичко упражнение: внимателно затворете очи. Бавно и дълбоко вдишайте и издишайте. Нежно си отправете наум въпроса:
„Точно тук и сега усещам ли енергията на състраданието да тече през съзнанието ми?“
Ако отговорът е „не“, помолете вътрешния си Аз да събуди и разкрие състраданието, което е неизменна част от истинската ви природа. Когато се настроите към вибрацията му, слейте с него цялото си съзнание, почувствайте го в неговата пълнота. Представете си как състраданието насища всяка фибра от съществото ви. Засилете го, а после релаксирайте.
През целия ден правете паузи, за да се питате, без да се осъждате обаче: „Къде е съзнанието ми?“ Докато пътувате към работа в натоварения трафик, обърнете внимание дали проявявате нетърпение или състрадание към другите шофьори, които също искат да стигнат навреме там, закъдето са тръгнали. Бъдете нащрек за възможности да практикувате избраното от вас качество. Присъствате ли съзнателно в този миг? Помнете, че в предизвикателни моменти можете да се обърнете към висшия авторитет в себе си с думите:
„Това не може да ме засегне! Имам непоклатима вяра в Необятното присъствие, което в мен и навсякъде около мен“.
Защо тази проста техника действа? Защото когато определите своето намерение и го следвате неотклонно, започват да изникват доказателства, че през цялото време сте притежавали избраното качество. Как иначе би могло то да се изрази, ако вече не съществуваше във вашето духовно ДНК? Когато действате с вярата, че качеството на Духа, което сте пожелали да култивирате, вече съществува в тъканта на истинската ви природа, законът за умствения еквивалент се задвижва в съответствие с убеждението ви, разкривайки го под формата на външни преживявания.
Всяка сутрин, когато се събудите, вместо да скочите от леглото, за малко останете тихи. Усмихнете се с благодарност и приемане на живота си точно такъв, какъвто е. После медитирайте, дори само за десет минути. През целия ден правете паузи, за да следите къде е съзнанието ви. В края на всеки ден се отдавайте на интроспекция и я превърнете в част от духовната си практика. Много нежно, без да се осъждате, бъдете честни със себе си.
Медитирайте, молете се, служете, изучавайте и се усмихвайте. Знайте, че живота ви Бог носи в дланта си.
Приканвам в живота си екзистенциалната среща и дори сега подготвям съзнанието си чрез медитация, утвърдителна молитва, съзерцание и интроспекция. Отворен и готов съм да възприемам да се уча и да се променям. Навлизам в своето състояние на Христово съзнание.
Тези думи изричам с пълно основание от дълбините на вярата си, воден от непоклатимо упование в силата и присъствието на Бога. Знам, че това присъствие е повече от закон и принцип — то е истинско! То е живо и обитава собственото ми съзнание, призовавайки ме да се отворя за пълнотата му. Може досега да съм спял, но повече не мога да пренебрегвам Духа, похлопващ на вратата на сърцето ми. Предавам се, заобиколен от божествена любов, мир, радост и трансформираща мъдрост. Готов съм за екзистенциална среща със себе си. Булото на невежеството се надига и съзнанието ми се насища със светлината на истината за съществуванието, озарява се от божественото познание, че аз съм в центъра на Реалността.
Всичко допреди миг, което е вече минало и би могло да попречи на пробуждането ми, се върна в небитието, от което и дойде. Не е нужно да насилвам просветлението, трябва само да го приканя — и това аз правя сега. Напразният страх, че животът ми никога повече няма да бъде същият, че ще трябва да пожертвам онова, което ми е скъпо, е вече безсилен. Отварям се за осъзнаването, че се намирам в постоянно общение с Реалността, с Христовото съзнание на истинската ми природа.
Знам, че когато Духът ме е създал по свой образ и подобие и се е нарекъл с моето име, това не е бил безсмислен акт. Аз съществувам с намерение, с цел и от този момент ще се отнасям към себе си в светлината на тази истина. Така ще гледам и на другите, знаейки, че и те са еманации на Духа на живота.
Всички стари споразумения с посредствеността, които волно или неволно съм сключвал, са вече анулирани. Осъзнавам себе си по нов начин. Изпитвам ново чувство за единство с моята Свръхдуша. Присъединявам се към всички преди мен, които са се пробудили за истинската си природа. Призовавам своите учители и водачи от този свят и от невидимата сфера и знам, че имам божествената им подкрепа. Те ме насърчават, докато извисявам съзнанието си и приемам наметалото на просветленото съществуване. Дори да се препъна и да падна, знам, че вселената е моя майка и ме държи в скута на безграничното си състрадание, търпение и безусловна любов. Затова с лекота си прощавам погрешните стъпки и отново се настройвам към духовните намерения да живея и обичам, както е правел това Иисус Христос, а също и Буда и всички светци и мъдреци. Знам, че като тях и аз съм много скъп на Неизразимото.
Отказвам се от всички умствени модели, които биха оспорили заявлението ми за истинското в моя живот. Приемам се така, както Бог ме вижда — с искрено, чисто желание да узная кой и какво съм наистина. Сега усещам това желание. Чувствам сияйността на съществото си и му се прекланям с огромна благодарност. За това и още много-много съм неизразимо признателен.
В енергията на това послание включвам всички чувстващи същества. Нека сърцата им се успокоят, нека всички получат физическа и божествена храна. Нека мирът изпълни всички сърца и планетата. Знам, че това е направено, и просто казвам „благодаря ти“.
Матей 9:37.
Матей 7:7.
Томас Мъртън (1915–1968), монах трапист, писател, поет и обществен деец. Изучава сравнителна религия и инициира диалог с бележити духовни фигури на Изтока като Далай Лама, Д. Т. Судзуки и Тик Нат Хан.
Thomas Merton, „Conjectures of a Guilty Bystander“.
Йоан 13:35.
„Why the Dalai Lama Matters“.
Йоан 15:13
Матей 6:22.
Йоан 1:9.
Риши е наименование за поет и мъдрец, превърнал се в проводник на ведическите химни. Според постведическата традиция риши е „такъв, който вижда“ или „шаман“, на когото Ведите били разкрити в състояния на висше съзнание. Днес се знае, че едни от най-великите риши в древността са били жени.
Матей 6:6.
Матей 6:25–26.
Матей 6:33.
Псалм 46:11.