Как да предотвратим кражбата на самоличността
В мен нещо стана.
Станах Себе си.
Спрях и Духът ме хвана.
Нещо ме преобърна!
Наскоро откраднаха името и адреса ми от интернетния ефир, след което в пощата постъпила молба за пренасочване на кореспонденцията ми към Кения. За мое облекчение всичко се разреши без сериозни последствия и тъй като всяко зло е за добро, случката ми напомни, че нищо не дава възможност на сърцето да се отвори за състраданието така, както директният личен опит.
Безспорно самоличността е това, което смятаме за единствено наша собственост, и крадците не са добре дошли в законно частната ни територия — особено в интимния свят на самоличността. За съжаление с помощта на техниката кражбата й е възможна дори когато прилагаме най-съвременни предохранителни мерки.
Франк Абигнейл, най-дръзкият крадец на самоличности в историята, днес преподава в академията на ФВР и споделя, че всичко, което ти трябва, за да откраднеш самоличност на човек жив или починал е компютър — и не повече от половин час, за да се сдобиеш с цялата налична информация за индивида.
Моето виждане е, че всичко, което се случва в живота ми, е част от духовната ми практика. Подозирам, че именно това ме накара да премина от изследване на смисъла на самоличността като цяло към размишление върху следните въпроси: кое е по-дълбокото значение на самоличността — нещо установено ли е тя, или се променя? Как се определяме с физическа, умствена, емоционална и духовна точност? Кой е монолитният „аз“, когото описваме в автобиографиите, на интервюта за работа, във въпросниците в сайтовете за запознанства, различните формуляри, данъчни декларации и един ден смъртния акт? Доближава ли се изобщо някое от тези описания до реалната същност на всеки един от нас?
След като за себе си отговорих на тези въпроси, стигнах до заключението, че най-опасният крадец, от когото трябва да се пазим, сме самите ние. Ако това ви изненадва, проверете връзката, която имате със своята самоличност, като отговорите на следните въпроси: бързо ли предавате самоличността си на неповторимо, уникално същество, за да отговорите на очакванията и да бъдете приети от родители, партньор, приятели, клиенти, работодатели, религиозни водачи, организации или социални клубове? Поддавате ли се на влиянието на медии и реклами, правейки компромис с визията си за живота, външността, избора на приятелите, мястото на живеене, марката кола, магазините и храната? Действате ли противоположно на вътрешния подтик, боейки се от мнението на хората? Учи ли вашата вяра, че да поставяш под съмнение доктрините е грешно и против Божията воля?
Ето как с няколко думи Ошо предава есенцията:
Най-големият страх е, че може да изгубим самоличността си, образа, егото, табелката с името.[58]
Затова ли лепим стикери по колата, които осведомяват околните шофьори каква е позицията ни по най-различни въпроси — от политика, аборти, духовност, любимо радио и съобщението, че детето ни е ученик на месеца, до това, къде сме ходили на почивка? Повечето от нас влагат огромна енергия в самоличността, която създават, но до каква степен тази инвестиция, съзнателна или несъзнателна, се корени в мъдростта или в незнанието?
Обществото упражнява силно влияние, внушавайки нуждата от създаване на самоличност, която според него е успяла, красива, модерна и т.н. Повечето негови институции са замислени да функционират така, че да гарантират „правилното ни социализиране“ от първите до последните мигове на живота ни — ние, от своя страна, така усърдно се стараем да отговорим на критериите, че дори не забелязваме как отдаваме силата си и изпадаме в посредственост, вместо да поемем инициатива за промените, които искаме да видим.
Списък на кражбите
Всеки ден безброй пъти ставаме заложници на погрешните си убеждения и през цялото време искаме откуп от света, безсилен да ни даде онова, което сами си отказваме — любовта и уважението към вътрешния дух, красота, мъдрост и съзидателност. Когато предадем самоличността си на външния свят, попадаме в капана на дилемата „Да изразя ли автентичната си същност, или да отговоря на повърхностните очаквания на обществото?“. Продължим ли да го правим достатъчно дълго, ще си навлечем криза на идентичността, защото сами сме си я отнели, заменяйки я с маска, която носим пред света. Можем да сложим край на този маскарад, като поемем отговорност за живота си и така си върнем силата.
В този момент вие красите планетата. Как искате да изживеете даденото ви скъпоценно човешко въплъщение? Отговорете на въпросите, свързани с кражбата на самоличността, като се опитате да бъдете честни в самонаблюдението си, без да се съдите.
Често ли се въздържате да изразите истинските си чувства и виждания, За да не предизвикате конфликт, само и само „мир да има“?
Когато общувате с другите, скромничите ли, за да се чувстват те доволни от себе си, или преувеличавате качествата си, за да изглеждате по-добри от тях?
Изпробвате ли различни маски, За да намерите най-впечатляващата и убедителна за дадени обстоятелства и определена среда?
Продължавате ли да живеете според система от убеждения, която вече не ви приляга, само и само да не разстройвате близките или приятелите си?
Приемате ли автоматично чуждите оценки за самоличността си, без да подлагате на проверка съзвучието им с вашия вътрешен усет за себе си?
Два случая на припознаване
Има три начина на съществуване, които подсказват каква е връзката ви с вашата самоличност. Първият е ориентиран към работата, тоест човек се идентифицира с житейските задължения, отговорности и задачи. Това му дава сигурност и възможност за оцеляване в един привидно несигурен, опасен свят. Той вярва, че това, с което си печели хляба, е центърът на същността му и професията може да се превърне в аспект с такова надмощие над всички останали, че когато се запознава с някого, този човек обикновено казва името си и веднага добавя с какво се занимава; и съответно после пита:
„А вие какво работите?“. Такива хора имат, както аз го наричам, „съзнание на визитката“.
Може би вярвате, че ваш дълг е да изберете професията на някой от родителите си, да имате деца, за да изпълните желанието на своите родители да станат баба и дядо — в такъв случай сте възприели самоличността на послушен син, дъщеря и родител. Идеята да излезете от това ограничение ви се струва дръзка, безотговорна и плашеща, затова единственият ви избор е да изпълните семейните очаквания.
Подобни убеждения ни принуждават да живеем по начин, който не се различава особено от този на предците ни. Друга възможност е да се вживеем в чужда съдба, да подражаваме на любими герои от филми и други фантазии, като през цялото време потискаме своя вътрешен подтик да израстваме, да се разгръщаме, да се освободим от ограниченията на погрешната самоличност, в която сме се вкопчили.
Много хора така и не се издигат над това разбиране за живота, защото са искрено убедени, че „Аз съм това, което правя“. Така те остават доброволно в здравия пашкул на тази погрешна представа и от него може да ги изкара само някое разтърсващо събитие. Те са собствена жертва на припознаване и стават част от „табуто срещу себепознанието“, както го нарича Алън Уотс.
Освен от очакванията на обществото и мечтите на родителите, самоличността се оформя още от знаменитостите, налагащи тенденции, медиите, образователните и религиозните институции — списъкът е дълъг. Индивидуалността бива пожертвана в името на сигурността, която дават еднаквостта и приемането, дори сигурността на гарантираните облаги в отвъдното.
Ако прочитането на тези описания е било болезнено, значи сте готови да започнете да си връщате силата и все повече да се приближавате към своята истинска самоличност. Знайте обаче, че това си има цена — която на драго сърце бихте платили, ако можехте да видите сияйността на съкровения си Аз. Трябва да вложите духовната монета на непреклонното намерение да работите върху себе си, за да се запознаете отново със Себе си. Към това завръщане води и дзен-будисткият коан „Покажи ми лицето си, преди твоите родители да са се родили“.
Вторият начин на възприемане на живота е ориентиран към целта. На този етап човек упражнява до известна степен правото на избор как и къде да вложи времето и енергията си. Целите, които си поставя, съчетават ценности на обществото с представа за успеха, заимствана най-вероятно от някоя книга. Има самостоятелно мислене и поемане на рискове, както и отношение към смисъла на живота, особено в случаи на болезнени преживявания като развод, смърт на любим човек, уволнение или влошаване на здравето. Ако има желание за прекрачване на самоналожените ограничения, то е мотивирано най-вече от стремежа да се осъществи списъкът от цели, което дава измамно усещане за контрол над външния свят.
От време на време ориентираният към целта индивид изпитва вътрешен подтик към по-автентично себеизразяване, но бързо го потушава или не се задълбочава в изследването му, защото това поражда страх. Ако го направи, животът му може да се раздвижи и да стане непредсказуем; може да се наложи да се промени, да изостави хората, които сега го обичат — или още по-лошо, те него да оставят. Да не говорим, че е възможно да се наложи преразглеждане или съкращаване на списъка с целите. Този „човек на действието“ се чувства най-комфортно, когато е постоянно зает и пред него винаги има огромен списък със задачи, които трябва да свърши спешно. Да бъде сам и самотен за него е едно и също и той избягва и двете на всяка цена. В действителност обаче това е бягство от себе си и за да не изглежда, че го прави, този човек запълва и най-малката пролука в календара си, погрешно мислейки, че тези лични цели дават смисъл на живота. Въпреки че се е придвижил от функция на оцеляване към функция на полезност, той си остава убеден в самоличността „Аз съм това, което постигам“ — а това в края на краищата е просто още един случай на припознаване.
Имунитет срещу кражбата на самоличността
Третият начин на възприемане на живота е ориентиран към предназначението. Тук индивидът съзнателно търси и открива отговори на вечните въпроси „Кой съм аз и защо съм тук?“ Той се намира в процес на израстване от функцията на полезността към функцията на съзидателността. Продължава да изпълнява задачите и отговорностите си и да си поставя цели — разликата е, че всичко това се извършва в просторния вътрешен контекст на радост, градивност и съзнателно общение с Духа. Ориентираният към предназначението си човек приканва духовните качества любов, състрадание, мир, съзидателност и щедрост да се изразяват чрез живота му. Вътрешното празнуване, в което той обитава, се корени в осъзнаването „Аз съм уникално изражение на Духа и живея в съзвучие с еволюционния импулс, който управлява вселената. Съзнанието ми е отворено за безкрайни възможности“. Това е нагласата, която осигурява имунитет срещу кражбата на самоличността.
Истинската самоличност не може да бъде открадната
Разбира се, в края на краищата самоличността ни не може да бъде открадната нито от друг човек, място или обстоятелство, нито от самите нас. Дори когато напускаме телесния си храм в мига на смъртта, ние сме част от континуума на съществуванието. Докато обаче не осъзнаем кой е съкровеният ни Аз — истинската ни самоличност — може да знаем, че сме живи, но все още не живеем в пълния си потенциал. За да открием истинската си самоличност, трябва не да научаваме успокояващи духовни описания за нея, а да се освободим от фалшивата обусловеност, чрез която се определяме и изразяваме. С други думи, трябва да трансформирахме своите мисловни и поведенчески модели.
Какво има в името?
С удивление съм наблюдавал как, когато опознаят по-добре своите уникални качества, някои хора искат да си сменят името с такова, което да отразява новото им, по-просторно възприятие за себе си. И така, те си избират име, най-често с чуждо звучене, за да изразят качеството, с което са се идентифицирали или което се стремят да култивират. Или когато научат повече за родословието си, някои се вдъхновяват и новото им име е свързано с аспект от личната им история.
Понякога прякорът отразява изявена черта на личността много по-точно от името, затова остава до края на живота. Все повече жени предпочитат да си запазят фамилията, когато се омъжват, и женените двойки сливат имената си с тире. Освен това вече не е толкова популярно бащата да изяви авторитета си, кръщавайки сина си „младши“, а му позволява да развие полагащото му се чувство за индивидуалност. Имената действително излъчват вибрация и това е причината, когато монасите дадат обет, да получат име, носещо енергията на духовно качество или асоциирано със свят човек. Всичко това е свързано със сложния ни танц със самоличността.
Ясно е, че когато се родим, няма как сами да изберем името си. За неговото влияние обаче ще свидетелства всеки, който като малък е бил тормозен заради начина, по който е кръстен. Като момче никога не използвах и не споменавах второто си име, защото звучеше старомодно. И не беше твърде отдавна, когато се върнах към него, воден от дълбоко уважение към моя съименник — дядо ми Франсис Бърнард, и баща ми, кръстен на баща си, които са изключително вдъхновяващо присъствие в живота ми. След като почувствах, че съм съзрял за второто си име, вече го използвам постоянно.
В научната и фантастичната литература, разглеждаща вероятното развитие на обществото в бъдещето, се говори за време, в което хората няма да бъдат идентифицирани по име, а ще им бъде даван номер. И това ако не е груба обида към самоличността! Истинската ни самоличност винаги ще е повече от номер, полова принадлежност и име, защото по своята същност ние нямаме форма и име. Душата ни познава само своята космична идентичност като еманация на Източника. Въпреки това, ей така на шега, ако днес можехте да промените името си, какво бихте избрали? Ако можехте да прекръстите децата си, какви щяха да са имената им? На какво би се основавал изборът ви?
Идентифицирайте се с първопричината
И така, вашата космична самоличност е създадена по образ и подобие на любовта, интелигентността, състраданието, радостта, съзидателността и красотата — и включва уникалния начин, по който тези качества се изразяват във вас, чрез вас и като вас. Изпълнете се с това осъзнаване и ще престанете да се състезавате за любов, признание и внимание. Ще знаете, че сте единствени по рода си, че животът ви има смисъл и че съществуванието ви обича, пази и напътства. Когато кажете „да“ на изразяването на автентичната си същност, вашето предназначение ви се разкрива на езика на сърцето. Тогава вместо да действате с хитрост и да манипулирате нещата в своя свят, вие живеете, водени от своята идентификация с Първопричината, Източника.
Един надежден и точен показател, че сте на път да си върнете истинската самоличност е, когато център на живота ви е вашата вътрешна еволюция. Активно търсите близка на сърцето и ума духовна пътека, водени от желанието да разширите съзнанието си и да се превърнете в благотворно влияние на планетата. Откликвате на вътрешния подтик да изразявате своите дарби и умения без привързване към резултатите от действията си. Живеете свободни от оковите на мисъл-формите на обществото, извън колективното съгласие със статуквото. Все по-майсторски владеете моделите на мислене и поведение. Приемате посланието на учителя Иисус, който призовава: „Излезте из средата им и се отделете“[59], и имате смелостта да бъдете своя автентичен аз.
Когато осъзнаете ролята си на съ-творец, изразяващ уникалната си самоличност, вие се провъзгласявате за разпределителен център за всичко, случващо се в космоса — любов, красота, състрадание, радост, градивност, хармония и мир. А когато възникнат предизвикателства, ги приемате в правилния контекст — като богат материал за работа.
С все по-крепката любов и признателност към себе си започвате да виждате всички същества като еманация на Първопричината и за вас става естествено да изразявате състрадание и прошка и да се молите всеки един да изживее прославата на своята истинска същност. Започвате да осъзнавате, че начинът, по който гледате на света, и това, което изживявате, са все проекции, идващи от собственото ви съзнание. Сега, когато притежавате това прозрение, вие спирате да изисквате от хората и обстоятелствата да се променят, като вместо това поемате лична отговорност и работите върху себе си за вътрешно трансформиране. Съзнателно избирате да живеете в съзвучие с еволюционните принципи, управляващи вселената. Приемате, че в себе си имате присъщо величие, което трябва да бъде активирано — затова приветствате предизвикателствата като средство за пробуждането ви. Започвате всеки ден с нагласата:
„Това е най-добрият ден в живота ми и до края на този ден ще съм стигнал до по-дълбоко осъзнаване за вселената, за Невидимото, за себе си и истинското изкуство да се живее“.
Ето как въплъщавате мъдростта, че истинската ви идентичност не се обуславя от нищо и никой извън вас.
Точно сега съществуванието ви нашепва, че всичко, което някога бихте искали да бъдете, вие вече сте. Повярвайте го. Какво е усещането? Как влияе то на вашите мисли, решения и действия?
Точно сега чрез медитация, съзерцание и утвърдителна молитва можете да видите своето изначално лице, да почувствате присъщото си просветлено състояние, да се освободите от илюзията за съществуване, отделено от Цялото. Ще познаете себе си като изражение на следващото ниво на човешката еволюция и никога повече няма да изпитвате нуждата да правите компромис с истинската си самоличност.
Утвърждение
Съгласен съм да активирам своето предназначение в живота, което е да изразявам своите дарби и умения — не само за свое добро, но и като принос към цялата земя. Всичко, което ме е плашело и спирало да изживявам своя пълен потенциал в умствено, емоционално, съзидателно и духовно отношение, сега се стопява. Аз съм това и този, който винаги е трябвало да бъда.
Въплъщение
Точно тук и сега заявявам истината, че животът ми е Божият живот. Напълно приемам своето духовно наследство от качества на Духа и ги активирам в себе си. Чиста любов, интелигентност, мъдрост и красота се излъчват от душата ми. Всичко си съдейства за доброто ми. Цялата вселена се наговаря да насочва енергията си чрез мен към аспектите на живота ми.
Всички начини, по които съм бил привързан към човешката си самоличност и които биха ме убедили, че съм отделен от Цялото, се стопяват. Те никога не са били истинската ми същност. Аз съм отвъд историята на живота ми, отвъд егото, отвъд неговите мнения и представи. Вече се виждам не с тленното око, а с вътрешното око на Духа. То отразява моята естествена чистота, присъщото ми просветлено състояние.
Аз не само виждам кой и какво съм наистина, но и действам с това съзнание. От земното до възвишеното насищам мислите и делата си с качествата на истинската си природа. Животът ми е Божият живот; Божият живот е моят живот. Аз съм това, което Ти си; Ти си това, което аз съм. Ето как знам, че нуждите ми са задоволени. Знам, че аз съм проход, който Вечното изпълва със светлината си, вход, през който то се изразява. Това е вярната ми самоличност и аз я нося подобаващо.
Тези думи попадат върху плодородно съзнание. Заявявам готовността си да въплътя в живота си това, в което вярвам. Условията в мен са узрели да изразявам пълноправно динамичния потенциал, жизненост и енергичност, които представлявам.
Повече няма да изгубя самоличността си, няма да бъда жертва на фалшивото убеждение, че съм отделен от Цялото. Днес служа на тази истина в мислите, думите и действията си и съм изпълнен с радостта не само да знам, но и да бъда този и това, което съм наистина.
Osho, „Courage: The Joy of Living Dangerously“.
2 Коринтяни 6:17.