Да служа е моята мисия
и всичко, за което се моля, вече е дадено.
В света на бизнеса днес се възприема едно по-просветлено виждане за клиентите като индивиди, на които е привилегия да служиш и с които могат да се изградят пълноценни взаимоотношения. Предлагането на продукт или услуга е начин да служим един на друг и да си взаимодействаме. Паричното обръщение е форма на енергиен обмен.
По време на службите в „Агапе“ се събират волни пожертвования. Аз уча, че парите са енергийна полица, която ще бъде доставена с по-късна дата; с други думи, ние не благославяме парите, а енергията, която ще бъде освободена чрез тях под формата на набиране на персонал, филантропски проекти, дарения за други организации, служещи на доброто по света — ясна ви е идеята. Колкото по-проспериращи и щедри ставаме, толкова повече зачитаме обещанието, скрито в тази полица.[60]
Хората, които започват бизнес само заради парите, все още не са осъзнали огромната вреда, нанесена на планетата и обитателите й от подобни действия за лична облага. Те трябва да влязат в крак с времето и да хармонизират ценностите си със своето средство за препитание. Да се работи само с мисъл за печалбата е подход, лишен от зрялост на съзнанието. Благородна е печалбата, която използваме не само за да живеем, но и за да допринасяме за добро и справедливо общество.
Одухотворяващият бизнес съдържа в себе си „дух“ (spirit), което идва от латинското spiritus и означава „дъх“. Духът е този, който вдъхва жизнена сила във всички проявления, включително бизнеса. Днес науката и духовността се срещат в осъзнаването, че живеем и се движим в единно енергийно поле, което обхваща и свързва всичко, включително сферата на търговията. Границите между секторите на корпоративния бизнес и този с идеална цел все повече се размиват и сред хората на деловия свят се засилва разбирането, че повлияни от различните култури на света, днес ние сме способни да се организираме в името на общата цел — да подобрим живота на планетата. Нараства осъзнаването, че влиянието на даден продукт или услуга зависи пряко от енергията, вложена в създаването им. Уилям Джордж, преподавател по мениджмънт в Харвардския бизнес колеж, го казва така:
Всички ние сме духовни същества и разгръщането на цялостните възможности — в ум, тяло и дух — на индивидите в една организация й дава огромна сила. Това няма нищо общо с религията; хора от различни вероизповедания — пък и такива, които не са вярващи — могат да се обединят в обща кауза да служат на другите чрез това, което работят.[61]
Забележителни неща се раждат от този еволюционен подход към бизнеса. Влезте в който и да е от магазините „Таргет“ и на огромно табло ще видите описани хуманитарните програми, на които се даряват 3 милиона долара седмично, както и 5% от необложената печалба, в сферата на образованието, изкуствата и обществените услуги. Том Шапел, основател на фирмата „Томс ъв Мейн“, известна със своите пасти за зъби и сапуни, дарява 10% от необложените си приходи за филантропски каузи и плаща на служителите си четири извънредни часа месечно, за да полагат обществено полезен труд като доброволци.
За своите продукти, от дресинг за салати и пуканки до кучешка храна, Пол Нюман разказва, че когато той и съпругата му Джоан Удуърд дошли в Холивуд, отначало просто искали да бъдат добре възнаградени за изкуството си. Въпреки че постигнали успеха, към който се стремели, нещо в живота им продължавало да липсва и те осъзнали, че искат да се отблагодарят на света по пълноценен начин. От 1982 г. насам семейство Нюман е дарило на хиляди благотворителни каузи 200 милиона долара от печалбите на „Нюманс оун органикс“. Заедно с хора като д-р Дейвид Бронър и основателите на марката сладоледи „Бен и Джерис“ те са пионерите, променили облика на бизнеса и неговите ценности. Помислете само — всеки от нас става филантроп просто като купи продукт на компания, чиито печалби са в полза на човечеството. Въпреки че за акционерите парите си остават отговорност на бизнеса, днес компаниите променят политиката си, като показват все по-голямо уважение към своите служители и една по-голяма общност и така осъществяват целите си с по-малка вреда за околната среда, човешките права, обществената сигурност и здраве.
Духовността и доходността не са взаимно изключващи се. Влезте в една книжарница и ще видите цели рафтове с издания, посветени на все по-популярната тенденция да се прилагат духовните принципи на работното място. В интернет и в списанията ще срещнете реклами за конференции на тема „Мъдрото ръководене на бизнеса“. Да си лидер означава да водиш и с нивото на съзнанието си управляващите една организация са пример за служителите и влияят както на състоянието на бизнеса, така и на света като цяло. Без значение дали се ръководи от един човек или екип, организационната структура не може да се развива колективно, без управляващите я преди това да са претърпели трансформация на съзнанието.
Молитвата и медитацията все повече намират своето място в деловия свят. Офисите на „Епъл компютър“ имат стая за медитация, където служителите могат да прекарват по половин час на ден. Моите издатели, „Бийонд уърдс“, насърчават хармонизирането на тяло, ум и дух, като предлагат курсове за лично развитие, осигуряват предостатъчно здравословна органична храна в столовата си и провеждат масажи. С голямо удоволствие разбрах, че „Саундс тру“, компания за аудио и видео продукция от Колорадо, предлага на служителите си курсове по медитация. „Райно рекърдс“ в Лос Анджелис осигурява на хората си здравословна храна и масажи. Други занимания включват йога, дълбоко дишане, тай-чи и още практики за намаляване на стреса. В нашия духовен център „Агапе“ правим пауза всеки следобед от 3 до 3:30 часа, за да медитираме. Веднъж месечно всичките десет хиляди членове на местната ни общност получават покана за участие в групов сеанс по видения, на който даваме своя принос като съ-творци в разгръщащата се визия и мисия на движението.
Всички тези организации — а аз назовах само няколко — предлагат емпирично доказателство, че съзнанието ражда съвест, която се стреми към благотворно присъствие на планетата. Това включва намаляването на негативния ни отпечатък върху околната среда, нещо жизненоважно за бъдещите поколения. Уолтър Роб, един от президентите на „Хоул фудс маркет“ изразява прекрасен подход:
Ние не сме търговци, които имат мисия — ние сме мисионери, които се занимават с търговия.
Предназначението на бизнеса е: да удовлетворява житейските потребности на обществото и да създава среда, в която щастието и личното развитие да процъфтяват и изкуството и красотата да бъдат насърчавани. Всичко друго е груба намеса на егото в деловите усилия.
Много отдавна животът ни се е базирал на модел на оцеляване, родил съревнованието между племена, села, сфери на дейност и народи. Дарвиновата теория, основаваща се на убеждението за недостиг, учела, че оцеляват най-силните, затова именно те получавали всичко. Този модел е вече невалиден, защото ние всъщност живеем в свят на изобилие и в него процъфтяват тези, които градят връзки, които съдействат и помагат, а не онези, които подчиняват.
Хората, които ръководят бизнес, водени от идеята за недостиг и конкуренция, вредят на себе си и своите служители, на клиентите си и на човечеството; те не еволюират. Успешният бизнес модел трябва да има за основа разумна практика, обслужване, съчетано с принципа за единство, за взаимосвързаност на всичко живо и така да се ръководи от една просветлена позиция с дългосрочни ползи. Човешкият род, способен да изживее най-висшето ниво на съдействие, е и най-склонен да процъфтява и да се развива — което е външно проявление на вътрешната сила на намерението.
Според „Бизнесуийк“ 95% от американците вече не споделят представата, че единствената цел на една корпорация е чистата печалба. Много сериозни реакции на недоволство бяха отправени към изпълнителни директори на влиятелни компании, които са донесли печалба от милиарди долари по начин, довел много хора до положението да загубят работата и дома си. В съзнанието на зрелия индивид парите са вторичният продукт от следването на житейското предназначение. За него работата не е просто източник на пачка пари, а средство да изрази съзидателността си и да сподели своите дарби, страсти и ресурси.
Когато човек предлага продукт или услуга, в които е вложил енергия на градивност, щедрост, служение, вътрешна цялост и красота, той извисява самото ниво на живота. До вратата на такъв бизнес хората ще утъпчат широка пътека. На пазара може да има много други, които предлагат същия продукт или услуга, но хората ще са готови да платят повече, когато усещат вибрацията на творчеството и служението — ще плащат повече, защото знаят, че ще получат повече.
От гледна точка на развитието ни, когато постигнем желания професионален успех, е време да подкрепим живота в по-голям мащаб, като приложим вече изпитаните принципи за създаване на благоденствие в глобален план. Да продължим да правим пари заради самите пари означава да останем ограничени в себичен и клаустрофобичен вътрешен свят. Време е за по-голяма игра, за по-голям принос към планетата — личният успех е само аспект от цялостното ни развитие. Важното е да се създаде система, в която хората да работят не просто за пари или лична изгода, а за да съдействат за навлизането на планетата и нейните обитатели в следващия етап на еволюция. Това означава все по-разширяваща се мрежа от взаимност, сътрудничество, състрадание, мир и благоденствие за всички.
Основаването на Международния духовен център „Агапе“ през 1986 г. беше част от процес, който по онова време развивах и който днес е официално регистриран като „Видение за живота“[62] Той е еднакво приложим в професионалния и в личния живот.
Духовният интегритет е осезаема енергия, която ни свързва със следващото ниво на проявление и така може да определи съдбата на една организация. Колкото и да ни се иска да поставим Божиите храмове и духовни движения в отделна категория, те също принадлежат към сферата на бизнеса поради това, че трябва да се издържат финансово. Няма несъвместимост между двете неща — важното е как се постига тази цел.
И така, аз и малка група хора, споделящи визията ми, се отдадохме на получаването на житейско видение с желанието да получим прозрение как да действаме, за да изградим един надрелигиозен духовен център за хора различни, но обединени във вижданията си.
Започнахме със задаване на въпроси, един по един, към Божествения разум. Първо попитахме: „Каква е визията на Духа за нашата духовна общност?“ след което навлязохме в медитация, отваряйки се за интуитивните напътствия, които всеки от кръга впоследствие сподели с останалите. (Това е много опростено обяснение на фундаменталния процес за получаване на видение и има за цел да ви даде бегла представа за начина му на действие.)
Все по-нарастващото признание за взаимосвързаността на тяло, ум и дух е отлична новина за обществото ни, защото потвърждава факта, че успехът в което и да е начинание изисква да подходим с цялото си същество. Пренебрегването на един или друг аспект възпрепятства способността ни да функционираме хармонично и като част от обучението на служителите на „Агапе“ ние им преподаваме седем ключа към постигане на благоденствие в личния и професионалния живот.
Започваме, като подчертаваме колко важно е да поддържаме в отлично здраве телесния си храм, тъй като това на свой ред гарантира нужното обновяване на клетките и върховата ни творческа форма. Когато сме здрави, имаме по-голям шанс да бъдем проводници на търсещото да се прояви в дадения момент от еволюцията на планетата.
И така, първият ключ е правилното хидратиране, тоест приемането на чиста вода. В Библията този аспект е предаден в метафизичния му смисъл, когато Иисус е при кладенеца и казва на самарянката:
А който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.[63]
Така Иисус представя своето учение като основаващо се на живата вода на духовната реализация. Днес можем да изтълкуваме думите му в смисъл, че като живеем според духовните принципи, няма да изпитваме жажда за бързо забогатяване и участие в масовите тенденции, които дават само повърхностно щастие; като пием от извора на вътрешната мъдрост, душата ще се засити.
Вторият ключ е доброто хранене. На физическо ниво това е свързано с поемането на храни, носещи в себе си жизнената сила и светлината на естествения свят. Като даваме на тялото си нещо, докоснато от слънцето, което то може да усвои и превърне в енергия, ние подкрепяме имунната система и поддържаме добро здраве.
От метафизична гледна точка храната се отнася до качеството на думите в живота ни — както казва Иисус:
Слушайте Ме всички и разбирайте: нищо, което влиза в човека отвън, не може го оскверни; но което излиза от него, то осквернява човека.[64]
Това включва не само храната, която ядем, но и разговорите, които водим, книгите, които четем, филмите, които гледаме, хората, с които прекарваме времето си — защото начинът, по който приемем тези въздействия, отпечатъкът им върху съзнанието ни определят вибрацията на нещата, които изразяваме, „които излизат от нас“.
Третият ключ е движението. За да може тялото напълно да усвои витамините и минералите в храната и водата, то трябва да се движи. Ето защо все повече фирми отделят пространство и време за гимнастика, йога, тай-чи и други форми на циркулиране на енергията, които поддържат тялото жизнено и стимулират ума за творческо изразяване. На метафизично ниво вътрешното упражнение присъства, когато сме верни на своята духовна практика, когато претворяваме в действия онова, за което твърдим, че е наше убеждение.
Да се съгласите с полезността на тези три ключа е едно, а съвсем друго е да ги прилагате на практика. Нея нищо не може да замени. Добре е да четете, да изучавате и разговаряте за духовните принципи, но ако не ги направите част от живота си, няма да ги усвоите — тоест няма да се възползвате от тях. Запитайте се:
„Как мога сега да премина от теория към практика?“
Ако просто продължавате да събирате духовна информация, без да я претворявате в действия, ще развиете единствено лошо духовно храносмилане и запек. Първо се доверете, а после практикувайте. Дори отначало да изпитвате съмнения, продължете и резултатите ще ви покажат, че на вселената може да се разчита.
Четвъртият ключ е детоксикацията. На физическо ниво това означава да се подлагаме на пости, за да се освободим от токсините в кожата и другите отделителни органи. Ако здравословното ви състояние го позволява, добре е поне един ден от седмицата да пиете само течности или да поемате по-малко храна от обикновено, за да се пречисти тялото и да си почине храносмилателната система. Освен това може да потърсите допълнителна информация и, разбира се, да говорите с вашия лекар или със специалист по хранене, за да разберете коя програма за постене или пречистване е най-подходяща в зависимост от вашия тип тяло и здраве.
На духовно ниво прошката е това, което ще пречисти сърцето и ума ни. Чувствата на гняв, обида и огорчение, особено когато са потискани, се натрупват в телесния храм и се превръщат в отрова. Ние, хората, понякога не можем да се решим да простим — и на себе си, и на другите, — защото си мислим, че с това освобождаваме себе си или тях от отговорност. Истината е, че всеки човек отговаря за поведението си, затова не е нужно ние да произнасяме окончателната присъда — нека вместо това се погрижим да държим чист от негативни емоции своя вътрешен дом. Прошката често е онова, което сърцето очаква, за да се освободи от миналото и да се установи в настоящия момент.
Петият ключ е признаването на истината, че живеем в дружелюбна вселена, която ни подкрепя и на която можем да се доверим. На физическо и умствено ниво, за да сме изпълнени с енергия, от първостепенно значение е всеки ден да се събуждаме с усещането и увереността, че вселената се грижи като майка за нас. Животът е на наша страна и ни вдъхва сили, но ако ние поддържаме отровната нагласа, че вселената е хаотична и враждебна настроена към нас, тогава сами си изпращаме посланието, че положението ни е несигурно, че животът е несигурен, че сме жертви на неизвестното. Тогава в съзнанието ни властват страхът, съмнението и безпокойството и като стимулират произвеждането на токсични, вместо на тонични химикали, те разклащат основите на нервната и имунната система и създават условия за болести.
Когато осъзнаете, че можете да се уповавате на фундаменталната доброта на вселената, това означава още, че вярвате във възможностите — а те са безгранични. През лятото на 1998 г. премествахме нашия Международен духовен център и трябваше да ремонтираме новата сграда, преди да се нанесем. Това означаваше да плащаме едновременно новия наем и престоя в хотела, където бяхме наели най-голямата им заседателна зала за нашите служби в сряда и неделя; а също и разходите по ремонта и заплатите на служителите. За мен и останалите от управителния съвет финансовото положение беше изключително натегнато.
Някои смятаха, че не разполагаме нито с парите, нито с времето да изпълним сроковете на градската инспекция, за да отворим вратите си за отпразнуването на дванадесетгодишнината ни през ноември. Ето че имахме отлична възможност да приложим на практика вярата, че „Агапе“ съществува с визия и мисия, вдъхновени и подкрепяни отгоре, и че средствата за по-нататъшния ремонт и заплатите ще ни бъдат дадени. В някои моменти ни се струваше, че намираме изход от привидна безизходица, че утвърждаваме невъзможното.
По време на срещата, на която трябваше да вземем кардинално решение, призовах всеки от осемте члена на съвета да даде безусловното си съгласие за отварянето на новия ни храм навреме за честването. „Не ви питам дали ние можем да го направим — обясних им аз, — а дали е възможно да бъде направено. Не е нужно да знаем как, а само дали е възможно“ Това явно се оказа по-предизвикателно, отколкото бях очаквал, затова станах и заключих вратата, добавяйки: „Никой няма да излезе оттук, докато не почувстваме, че всичко е възможно“. Стигнахме до единодушно решение — възможно беше. Нашият предприемач, който не беше член на „Агапе“, но присъстваше на срещата, замислено попиваше съдържанието на разговора ни. Бяхме отпечатали две брошури — едната съобщаваше, че ще прекъснем службите в хотела и ще затворим врати, докато не бъде завършен ремонтът; втората обявяваше отварянето на новата сграда през ноември. Всички решихме да разпратим втората.
Изминаха два дни без знак, че ще успеем да съберем достатъчно пари. Вече бяхме подали молба за заем от банка, с която досега не бяхме работили. На третия ден ни позвъниха оттам. Оказа се, че президентът — когото аз не познавах — забелязал свой служител по заемите да преглежда папка с документи и го попитал какво изучава толкова съсредоточено. Когато разбрал, че става дума за молба от „Агапе“, той казал:
„На Бекуит ли? Дайте му заема“.
После нашият строителен предприемач дойде и сподели, че е останал много развълнуван от срещата, на която беше присъствал, и е решил да удвои броя на работниците и да завърши ремонта, без допълнително заплащане и в срок, така че градският инспектор да даде съгласието си. Отворихме врати през ноември, макар и на циментен под и без климатици при 30-градусова топлина.
Представете си радостта ни, когато на освещаването на новия ни храм се събраха хиляди! От този ден до днес, когато изникнат трудности — а с такива се среща всяка организация — си спомняме времето, когато непоколебимата ни вяра във фундаменталната доброта на вселената ни даде силата да приемем, че всичко е възможно.
Шестият ключ е светлината. На физическо ниво това означава, че се нуждаем от всекидневна доза слънчева светлина. Самото слънце не е вредно, защото вселената не е създадена хаотично; така че поне по 20 минути на ден трябва да прекарваме под слънчевите лъчи за производството на витамин D, както и на други витамини и химикали. Нека всеки сам намери своя баланс.
„Квантът“ е дискретно количество електромагнитна енергия, експлозия на светлина, която непрестанно лумва и угасва. Вселената е изградена от тези квантови експлозии, които създават усещането, че нещата са твърди или непрекъснати. Макар да изглеждаме като същества с плътност, ние всъщност сме съставени от светлинна енергия. Колкото и твърди да се струват нещата на петте сетива, всичко е просто вибриране на светлинна енергия с различна скорост. Посредством вътрешни практики като медитацията можем да видим със светлината на душата, че сме нещо повече от тялото — че сме същества от светлина.
Седмият ключ е почивката. Трябва да намираме време за дълбок вътрешен покой, за да могат клетките на тялото и умствената и емоционална нервна система да се възстановят. Това означава да се отдаваме на не мислене, на състоянието, в което няма движение, а само тишина, да се стремим да осъзнаем, че присъствието в не действие е изпълнена с живот форма на действие. Този е седмият ключ към изживяването на присъщата ни органична Цялост.
Заниманието, което сме избрали за свое препитание, и духовните практики, които включваме във всекидневието си, имат една и съща цел — да ни дадат възможност да изживяваме изобилието. Вселената не признава човешката склонност да разделя на категории, така че законите на истинския успех действат еднакво и в сферата на професионалното поприще, и в аспектите на най-личния ни живот. И в двата случая за наше добро е да осъзнаем тези закони и да ги прилагаме на практика. Когато споделяме своите дарби и ресурси, истинският успех ще ни навести със сигурността, с която слънцето изгрява всяка сутрин, и ще се броим сред щедрите и състрадателните, които побират в сърцето си целия свят.
Потвърждавам желанието си да постигна личен и професионален успех.
Пълноценно изразявам своите дарби и умения. Знам, че чрез духа на щедростта, който е в мен и ме кара да се раздавам, вселената ме подкрепя напълно. Благодарен съм за тази съвместна творческа връзка и участвам в нея с упование, вътрешна цялост и отдаденост.
Днес аз съзнавам взаимосвързаността на всички аспекти в живота ми. Няма разделение между професионалните ми занимания и личния ми свят; независимо дали все още съм активно работещ, или не, моите дарби, умения и съзнание неизменно се изразяват.
Живея в съзвучие с физичните закони, които управляват тялото на вселената, и знам, че на същите е подвластно и собственото ми тяло. С уважение и внимание му осигурявам чиста вода, знаейки, че тя стимулира мозъка, поддържа имунната система, влива енергия в тялото и пречиства органите. Навлизам в медитация и пия живата вода, която се лее из моя дух.
Благодаря за светлината на вселената, която ми дава храна, витамини и минерали, поддържащи крепкото състояние на телесния ми храм. Разбирам, че съществуването ми зависи не само от храната, която поемам, но и от самата жизнена сила, която ми дава разума да смилам, усвоявам и отделям. Действам в съгласие със законите, отговарящи за здравото тяло и градивния ум. Приемам благотворни идеи и вдъхновение от взаимоотношенията си с другите и благодаря на приятелите си, чрез които ме благославя самата Любов.
Практикувам активно прошката като акт на съзнателна детоксикация на физическото, менталното и емоционалното тяло. Осъзнавам, че когато правя това, умът се освежава и се чувствам свободен да творя, да предлагам уменията си на работното място. Превърнал съм в своя всекидневна практика да прощавам на онези, които съзнателно или несъзнателно са ме наранили по някакъв начин, и вътрешно моля за прошка всеки, на когото съзнателно или несъзнателно съм причинил болка. Вътрешният ми дом сега е пречистен от всички отрови.
Колко хубаво е да знам, че живея в дружелюбна, подкрепяща вселена на безгранични възможности! Сливам съзнанието си с нейната светлина от любов, разум и ред. Своите дарове предлагам на планетата не за лично признание, а защото искам да бъда присъствие, благотворно за света, за всички същества. Живея според най-висшето си разбиране за това и избирам да развивам осъзнаването си за законите на вселената. Практикувам онова, което научавам и в истинността на което вярвам, и за тази своя способност благодаря.
Английската дума за полица — promissory note — има за свой корен думата promise, обещание.
W. George William, цитиран в „The New Bottom Line“.
Оригиналното наименование е The Life-Visioning Process.
Йоан 4:14.
Марко 7:15.