Движи ръцете ми в това, за което са създадени. Движи живота ми, той е, за да те възхваля. Ти, Боже, си любовта, която изцелява. Ти си творецът, който всичко обновява И в нас търси светлината си да прояви.
Огньове са осветявали олтара и. Магически отвари са били приготвяни, за да призоват въздействието й, подкупи са били предлагани за спечелване на благоволението й. По-пламенно ухажвана от куртизанка, в митологиите на древните култури тя е била въплъщавана в тяло и личност. И все пак онези, които се потапят във вътрешния свят, разбулват мистичността на тази небесна муза — вдъхновението.
Вдъхновението е съставката, която отличава едно творческо усилие от друго. Във филма „Амадеус“ композиторът Антонио Салиери стига до лудост в завистливите си опити да притежава и унищожи съзидателния дух на Моцарт. Но нима може да умре това, което е докоснато от безсмъртната целувка на божественото вдъхновение? Роденото от повърхностния ум и обикновената човешка хитрост остава непомазано от този допир и трае само докато капризното човечество не го отхвърли като остаряло. Кой днес се сеща за „Макарена“ или пък за лава лампата?
Уолтър Ръсел, Джордж Уошингтън Карвър, Хилдегард от Бинген, Руми, Мирабай, Кабир, Уолт Уитман, Халил Джубрая, Бетовен и безброй други продължават да вълнуват човешкия дух именно защото в творческия си гений са имали съставката на вдъхновението, изпълнило съзнанието им в съзвучие с космичния съзидателен принцип.
Ключът за хранилището на съзнателната съзидателност е вече във вас. Отключването става с помощта на пречистващи практики като медитация и вътрешна молитва — техники, които пораждат дълбока релаксация, затихване на егото и състояние на възприемчивост. Както е осъзнал Уилям Блейк, когато „дверите на възприятието се прочистят“, ще доловим почукването на вдъхновението по интуитивната ни врата.
Ето, стоя на вратата и хлопам: ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.[68]
Тези думи на Иисус Христос описват състоянието на съединение на индивидуалния аз с това, което наричаме Бог, Брахман, Универсалното.
Когато с духовното око съзрем, че макрокосмосът — на който ние сме микрокосмосът — е Източникът на собствения ни съзидателен процес, ние ставаме съзнателни участници в него. Това е инициацията ни в духовното разбиране, че сме на тази земя, за да открием, култивираме и раздаваме своите дарби и умения.
Като млад духовно търсещ имах повтарящ се сън за Йохан Себастиан Бах и тъй като не можех да се нарека негов върл почитател, се питах защо ми се явява той, а не например Джими Хендрикс. Но това беше положението — с г-н Бах обсъждахме как да развия творческия си потенциал и да пиша свещена музика, която да вдъхновява и освобождава вътрешното великолепие на слушателите. В един момент сънищата спряха, но споменът остана.
Няколко години по-късно започнах музикалното си сътрудничество с Рики Байърс — днес Рики Байърс Бекуит, моя съпруга. Двамата провеждаме експерименти в лабораторията на съзнанието посредством медитация и молитва и когато сме отворени за музата на вдъхновението, всички граници сякаш се стопяват и ние се сливаме с музиката, ставаме самата музика. Това ни научи, че когато човек навлезе в това измерение, той става проводник за самото дихание на живота.
Понякога в състояние на осъзнато сънуване музиката на Рики се ражда в директен контакт с вдъхновението. Всъщност неотдавна самият аз сънувах моя духовен брат Карл Андерсън, който си отиде преди няколко години.[69]
Във видението ми той изпя песен, която след това, доколкото ми позволяваха възможностите, аз предадох на Рики и тя веднага слезе при пианото, за да улови мелодията. Днес, докато пиша тази глава, двамата продължаваме да дооформяме подаръка на Карл. Имайки предвид, че той бе завършен артист и много отдаден на духовната общност „Агапе“, ние от сърце приветствахме сътрудничеството му.
Прозренията понякога идват „на изплащане“, затова не се учудих, когато четейки „Беседи с велики композитори“ на Артър М. Абел, открих по-дълбокия смисъл на нощните си диалози с Бах. (Под формата на искрени и доста дълги лични разговори Абел е успял да улови интимни, мистични детайли за начините, по които различни композитори са потапяли съзнанието си в живите води на вдъхновението.) „Там, където има музика в чест на Бога — е доверил Бах на Абел, — самият Той е винаги наблизо с милостивото си присъствие“. Великият Йоханес Брамс го е казал така:
Ще ви разкажа за моя метод на общуване с Необятното, защото всички истински вдъхновени идеи са от Бог. Започвам, като се обръщам с молба директно към моя Създател — и в същия момент идеите нахлуват като приливна вълна, право от Бога… Разбирате ли, силата, от която всички велики композитори са черпели вдъхновението си, е същата онази, с помощта на която Иисус е извършвал чудесата си.[70]
Екстазът на мистиците, завладени от божествената любов, и постиженията на гениите в изкуството, музиката, поезията, литературата, танца и театъра омагьосват с изящността си човешкия дух. Когато наблюдаваме едва ли не невъзможния скок на баскетболиста, едва ли ще го отдадем на състояние, вдъхновено свише — по-скоро ще си кажем, че е резултат от много тренировки, превъзходни физически качества или специална дарба. В свои интервюта обаче някои от най-добрите спортисти са споделяли за влизане в „зоната“ — измерение, в което те изживяват описваното от мистиците състояние на трансцендентност, завладени от сила „извън човешките възможности“. Вдъхновеният човек може да се издигне над обикновеното съзнание, отвъд интелекта, техниката и волята.
Когато слушаме човешки глас, достигнал сюблимен тон, четем поезия, завладяваща сърцето, или наблюдаваме живот, безкористно отдаден на хуманна служба, ни изпълва благоговение, вдъхновяващо ни и ние също да открием източника на своята съзидателност. Това чувство на живост събужда подтика да отхвърлим фалшивите задръжки, забрани и увещания на егото, които саботират вътрешния импулс за себеизразяване — а то е толкова важно за вътрешната ни реализация, че е накарало психолога и хуманистичен философ Ерих Фром да каже:
Чувствам, че единственото, което ще спаси цивилизацията е възраждане на духа, на вярата на човека в себе си, в своята изначална съзидателност.[71]
Неспособността да проумеем истинското предназначение на живота поражда духовна криза на самоличността. За щастие житейските предизвикателства, които служат като огледало, ни подтикват към себеосъзнаване. Това обаче не е достатъчно — както мъдро отбелязва д-р Ърнест Холмс, основател на движението „Религиозна наука“:
Себеосъзнаване без себеизразяване може да предизвика емоционални смущения почти толкова сигурно, колкото и липсата на себеосъзнаване.[72]
Болката ни тласка да търсим, докато една по-висша визия за живота не ни върне към съзидателното себеизразяване. И тъй като всеки от нас твори съвместно с Духа, осъзнаването и приемането на тази роля е ключът към вътрешната съкровищница, побрала богатства, каквито не можем да си представим! Но не е достатъчно само да гледаме, да държим или да пъхнем ключа — трябва и да го завъртим, за да влезем.
Няма как да бъдете своя истински Аз, без преди това да изоставите, да се издигнете над личността, над убежденията, към които сте привързани, вкусовете „за“ и „против“. За да стигнете до сърцевината на същността си, трябва да сте готови да анулирате съглашенията, които сте сключили с посредствеността, и когато престанете да се потискате, за да угодите на обществото, семейството, приятелите или началника, автентичното ви лице ще започне да добива фокус и ще знаете кой и какво сте като еманация на Цялото. С разбирането за истинската си природа автоматично ще поискате да я изразявате във всеки миг от живота си.
В нас има постоянен подтик да узнаем предназначението си на тази земя и да го изживеем. Не става дума за професионалната реализация, а за основната цел да приемем тази човешка инкарнация.
Наскоро със съпругата ми се опитвахме да хванем международен полет, за който по всякаква логика нямаше как да стигнем навреме. След като слязохме от първия самолет и си взехме багажа, ние бързо се отправихме към гишето за втория, обезсърчени от дългата опашка. Изведнъж насреща ни се появи носач, който вървеше към нас и се усмихваше. Представете си изненадата ми, когато с приближаването му го чух да цитира думите ми от филма „Тайната“:
Можете да започнете от нищо и от това нищо, от ситуацията на безизходица ще се появи изход.
последвани от:
„С какво мога да ви бъда полезен, д-р Бекуит?“
Когато му обясних, че трябва бързо да минем през проверката, той каза бодро:
„Оставете на мен“.
После взе багажа и билетите ни и докато отиваше към гишето, спря, за да говори с майка, чиято дъщеря беше в инвалидна количка. Поиска разрешението й да се помоли за детето й и тя се съгласи. След като го направи, той предаде чантите и билетите ни — и всичко това с изключителна изящност и лекота. Човекът беше жива демонстрация на думите, които цитира, защото намери изход, през който да стигнем до самолета си. Знаех, че пред мен стои някой, който е наясно с истинската си цел на земята — да бъде ангел служител, който се моли и помага, докато изпълнява задълженията си на носач.
Възможно най-искрено задайте в себе си въпроса:
„Коя е най-висшата визия на Духа за живота ми?“.
С този въпрос докосвате сърцето на Необятното и когато интуицията ви е фино настроена, ще получите отговора. Той ще има връзка с щедростта и с факта, че професията е само един от начините, по които да изразите предназначението си и да дарите уникалните си качества на земята така, както само вие можете.
Медитацията прави съзнанието чувствително към божествените напътствия, нашепвани във вътрешното ухо на интуицията. Резултатът е съзнателно активиране на вашия уникален модел на еволюционно разгръщане, което включва настройване към съзидателната муза на вдъхновението.
Платното на живота ни е огромно и на него обстоятелствата са нарисувани с цветовете, които сме избрали в своя съзнателен или несъзнателен творчески процес. Действията, които изглеждат тривиални, като метене, готвене, миене на чиниите, сменяне на памперса или косене на ливадата, можем да превърнем в изкуство. Свети Августин е казал, че светият човек може да бъде познат по това, как взима най-обикновен предмет, например писалка. Когато сме настроени в хармония с Духа, докосваме всичко с върховно уважение, като акт на божествена любов и благодарност. Всеки от нас е кандидат за такъв скъпоценен, възвишен живот.
Следните думи на Алберт Айнщайн, един от най-съзидателните духове, живели на този свят, подчертават колко важен е нашият принос:
Лесно може да бъде видяно, че в хода на безброй поколения всички ценни постижения, и материални, и духовни, които получаваме от обществото, са дело на съзидателни индивиди. Без такива личности, способни да мислят и действат самостоятелно, нашата еволюция е толкова немислима, колкото развитието на отделната личност — без подхранващата почва на общността.[73]
В съзнанието на Абсолюта няма мисъл или действие, което да не е съзидателно. Туземните култури винаги са разбирали това и до ден-днешен, чрез молитва и ритуали, те отправят призив към творческия дух, присъстващ във всичко. Будисткото учение за осъзнаването е мощна илюстрация на влагането на съзидателност дори в най-обикновеното, всекидневно действие. Дзен-учителят Тик Нат Хан учи:
Ако стъпваме без тревожност, в мир и радост, с всяка наша крачка на земята ще разцъфтява едно цвете.
Западно ориентираните книги за управление на времето, толкова популярни в днешното високотехнологично общество, без съмнение ще определят като непрактична въпросната будистка практика. Материалистичното мислене ни подтиква да използваме свободното си време като възможност да съставим още списъци със задачи, да допълним с нови данни профила си във „Фейсбук“, да се обадим на своя брокер или на клиенти — изобщо, да уплътним максимално добре всяка секунда, за да направим още малко пари. В края на краищата сме израснали в общество, което вярва, че „Времето е пари“ Отнасяме се небрежно към тялото си, като изпробваме колко ще издържи на напрежението, а докато вървим, готвим, храним се, шофираме или просто седим, духът ни е някъде другаде. Функционираме под внушението, че трябва да овладеем до съвършенство изкуството на превъзходството, за да го използваме срещу въображаеми конкуренти. Истината обаче е, че не сме тук, за да живеем във вътрешен свят на материализъм и съревнование — тук сме, за да бъдем в състояние на съзнателна съзидателност.
Навлизането в медитативно осъзнаване е изцяло творчески акт, защото именно докато сме наострили вътрешния слух ние долавяме тихия гласец, известяващ скритото присъствие на съзидателността. Просто за миг, в паузата между две мисли може да настъпи пробив и първичният звук в космичната песен на сътворението — аум във Ведите, хум при тибетците[74], амин при юдеите, християните и мюсюлманите — да ни изпълва с божественото вдъхновение.
Духът на живия Бог чука на вратата ви, за да ви напомни, че сте изящно, скъпоценно и могъщо същество. Сияйте и пейте! Имайте смелостта да изразявате онова, което усещате, чувствате и знаете. Сега е моментът да си партнирате с тази необятна сила, затова позволете на божественото вдъхновение да ви залее и да се изрази във вас, чрез вас и като вас. Със съзнание и увереност навлезте в свещения процес на съ-творение, защото това, което се проявява чрез вас, не може да се прояви чрез никой друг по точно този начин. Станете владетел на своето божествено, сияйно, съзидателно изразяване.
Настройвам се в хармония с творческия стимул, който обитава в мен и търси изражение чрез мен. Целта ми е да проявявам присъщата ми съзидателност, като извършвам всяко действие осъзнато, с вниманието на художник, какъвто съм всъщност. Моят живот е платното, което изпълвам с актове на красота, доброта, щедрост и автентично себеизразяване.
Съзидателността действа чрез мен с елегантност и ме подтиква да се изразявам пълноценно във всички свои външни и вътрешни дела. В това градивно проявление чрез мен Духът не знае граници и ме води във всяко мое движение и аспект от живота ми.
С думите, които изричам, аз от своя страна активирам съзидателността, като знам, че тя ще намери изражение в безграничното вдъхновение на ума ми, щедростта на сърцето ми и признателността, която изпитвам към красотата в мен и наоколо.
Днес съзнателно завъртам ключа за съкровищницата на моето същество и като навлизам в медитация и утвърдителна молитва, се настройвам в съзвучие с истинската си природа. Каквито и съглашения да съм имал с посредствеността, каквито и оправдания да съм използвал, за да отложа пълноценното изразяване на своя Аз, сега ги прекъсвам и те се разтварят в небитието, от което са дошли. С увереност навлизам в едно по-голямо свое измерение на даровит съ-творец, какъвто вече знам, че съм.
Когато се обърна навътре и попитам Духа: „Кое е най-висшето ми предназначение?“, чувам отговора му със сърцето си и го разбирам. После откликвам, като предприемам действия според получените интуитивни напътствия и ги следвам неотклонно.
Заявявам своята готовност, възприемчивост и ентусиазъм да установя съзнателна връзка на съвместно творчество с Духа. Това истинно твърдение си пробива път през всяко привидно препятствие, през всеки упорит опит да остана сляп за съзидателността си, като се ограничавам. Водят ме яснотата, увереността и отдадеността.
Моят свят кипи от творчество и в най-дребните, и в най-благородните ми действия, защото ме поддържа, води и вдъхновява самият Източник. Колко сладка е връзката ми с тази сила! Тя обитава в мен и към нея аз изпитвам пълно упование и благодарност. Във всяка ситуация съм свидетел на проявлението на Духа чрез мен и като мен. Любовта и добротата му изпълват моя вътрешен и външен свят. Не търся тези качества, защото знам, че вече ги притежавам. Просто благодаря за тях и казвам:
„Така да бъде“.
Откровение 3:20.
Карл Андерсън (1945–2004), американски изпълнител, филмов и театрален актьор, известен с номинираното си за „Златен глобус“ въплъщение на Юда Искариотски в рок операта „Иисус Христос суперзвезда“.
Arthur М. Abell, „Talks with Great Composers: Candid Conversations with Brahms, Puccini, Srtaus, and Others“.
Ерих Фром, „Изкуството да бъдеш“.
Ernest Holmes, „Words that Heal Today: A Science of Mind Book“.
Albert Einstein, „The World as I See It“.
Ом Мани Падме Хум — мантрата на Авалокитешвара, бодхисатвата на състраданието, се произнася от тибетците „Ом Мани Пеме Хунг“.