Надигна се животът и от мъртвите ме взе, пречистен от отровата на мислите. С градежа на духовната основа се заех, докато светът ми се разпадаше.
Насред отломките височина видях и като стъпих там, в мен нещо стана.
Станах Себе си.
Моето главно послание не е свързано с религиозност или църковни догми, а със стремлението към духовно освобождение — за мен то означава избавление от ограниченията на страха, съмнението, тревогите и чувството за липса, за да заживеем в осъзнаване на своята истинска, цялостна същност.
Духовното освобождение идва с откриването и изразяването на присъщите качества на просветленото съзнание, които притежаваме от първия си миг на този свят. Казано по-просто, всичко, което ни трябва, за да разгърнем своя най-висш потенциал, вече е в нас и очаква да го задействаме съзнателно. Да разгърнем своя потенциал означава да бъдем все повече себе си, това, което сме като пробудени същества — една от централните теми в тази книга.
Духовното съзряване е свързано с разбирането, че сме тук, за да се настроим в хармония с еволюционния импулс, управляващ вселената, който е вечен, съзнателен и се стреми да се изрази чрез нас. Нищо никога не остава статично — всичко, което съществува, видимо се стреми да стане себе си в по-пълна форма. Когато жълъдът бъде засаден в добра почва, богата на подходящите хранителни вещества, той пониква и след време израства до своя най-голям потенциал като огромен дъб. По същия начин трябва да бъде култивиран духът семе, намиращ се в сърцевината на нашето същество. От нас се иска да обработваме почвата на нашето съзнание с духовни инструменти и вътрешни хранителни вещества, за да се разлистят нашите дарби и умения. Работейки по този начин върху себе си, ние израстваме и ставаме съзнателен участник в своята еволюция, а не просто в процес на естествен подбор, движени от външни сили.
Иисус Христос, Гаутама Буда, Бхагаван Кришна и много други са примери за духовно освободени същества. Те ни показват пътя и всеки от тях ни дава уникална карта към една и съща цел, независимо от различното й дефиниране като себереализация, просветление, сатори, нирвана, съвършена цялостност, самадхи или екстаз. Ние също сме кандидати за пробуждане — всъщност повелено ни е да се събудим за истинската си природа, за истинската реалност.
В хода на своето духовно съзряване откриваме, че съществуват вселенски закони, които можем да използваме, за да ускорим развитието си. В началните стадии ги прилагаме, за да отговорим на своите житейски потребности — например просперитетът е свързан с прехраната, лекуването на тялото е загриженост за здравето, а връзката с друг човек е търсене на любов. Когато следваме законите, управляващи тези аспекти на човешкото ни съществуване, нашите жизнени структури се стабилизират и това ни прави свободни да продължим към едно по-дълбоко измерение. След като енергиите ни не са напълно фокусирани върху осигуряването на прехрана, дрехи и подслон, можем да се отдадем на истинската задача — откриването и освобождаването на това, което поетът Робърт Браунинг нарича наше „вътрешно величие“.
Социалният активизъм и обсъждането на конструктивни промени в света заемаха централно място в живота на семейството ми, докато растях в Лос Анджелис. Щедростта, сърдечността и общностните ценности на родителите ми оказаха силно влияние върху мен и двамата ми братя. В гимназията аз взех участие в протестите против войната във Виетнам и в бойкоти на бизнес корпорации, които плащаха несправедливо на чернокожите; бях член на Конгреса на чернокожите работници и сред учредителите на комитета „Хариет Тъбман“ в колежа. Във всички тези и други обществено приемливи дейности през 60-те и 70-те години участвах с ентусиазъм. Семейството и приятелите ме познаваха като агностик, затова неортодоксалните ми духовни интереси бяха изненада колкото за тях, толкова и за самия мен.
В началото на 70-те учех микробиология в Южнокалифорнийския университет — време, когато пушенето на марихуана беше нещо нормално. Докато учехме за психичните болести, започнах да се питам дали отзвуците от видения, преживени от мен в детството, говорят за патологични проблеми. Намалих пушенето с надеждата, че картините и гласовете ще изчезнат — те обаче се засилиха.
За да си покривам разходите, реших да продавам марихуана. Не след дълго разпространявах из Вашингтон, Атланта, Нашвил, Ню Йорк и Лос Анджелис.
Нещо обаче се случи и вече нямаше как да пренебрегвам това, което ставаше в мен, или да го отдавам само на тревата. В продължение на около година често бях имал един и същи сън — трима мъже ме гонеха и аз винаги се събуждах, преди да ме хванат. Всеки следващ път обаче те се приближаваха все повече; и една нощ ме хванаха. Докато се съпротивлявах, с крайчеца на окото си виждах малка шатра със стотици познати хора, които чакаха на опашка да влязат. Закрещях за помощ и те погледнаха към мен, но един по един ми обърнаха гръб. Изведнъж двама от мъжете ме притиснаха здраво, а третият ме прободе с нож в сърцето. Болката беше ужасна. Аз извиках — и умрях.
Когато се събудих от тази смърт, се усетих изпълнен и заобиколен от величествено присъствие, което като човек с агностични наклонности оприличих на Любов-Красота. Беше чувство на безусловна любов, която пронизваше духа ми и оживяваше всичко наоколо. Човекът, който толкова години беше отричал своята връзка с Вездесъщия, беше мъртъв — никога вече нямаше да мога да вляза в кожата му. Започнах да изучавам и източна, и западна духовност и мистика. Открих, че като махнем културите, историите и догмите на религиите, остават принципи и практики, които са много сходни и пораждат чувство за единност, заличавайки усещането за отделеност от Цялото.
Развълнуван от това откритие, изгубих желание да използвам и да продавам марихуана. Реших да зарежа този бизнес — но не преди да уредя продажбата на последната доставка, която току-що бях получил. Дотогава никога не бях складирал марихуаната вкъщи. Този път направих изключение и преди да успея да я разпродам, някой ме издаде и ме пипнаха.
Обвиненията бяха сериозни и ме заплашваше доста дълъг престой в затвора. Добронамерени приятели ми даваха съвети, от „признай си сам, за да не те обвинят в нещо по-тежко“ до „вземи си парите и бягай от страната“. В моето съзнание обаче нищо от това нямаше смисъл, защото някогашният дилър беше мъртъв — духовната трансформация беше направила от мен нов човек и дълбоко в себе си аз знаех без капка съмнение, че това ново аз няма да отиде в затвора.
Ден след ден седях в съдебната зала и четях духовни книги, докато съвсем неочаквано адвокатът ми не излезе с някакъв много убедителен аргумент, свързан с техническа формалност. Съдията повика защитниците на двете страни на събрание в кабинета си и отложи делото с три дни. Когато на четвъртия дойдох, случаят беше приключен.
Съдията обаче имаше лично послание към мен и след като ме призна за невинен, той ме привика и строго ме предупреди:
„Млади човече, този път имаше късмет, но се надявам никога повече да не те видя в моята зала“.
Погледнах го право в очите и отвърнах:
„Бъдете сигурен в това“.
Коленичих на пода и тържествено си обещах от този момент до края на живота си да служа с отдаденост на Любов-Красотата в света.
Напуснах съда с огромно облекчение и докато шофирах към къщи, дишах дълбоко, а сърцето ми преливаше от благодарност. Когато слязох от колата и тръгнах към входната врата, сякаш магнит привлече вниманието ми към ветропоказателя в съседния двор. Силата на следобедния бриз поддържаше стрелката му встрани от мен. Приковавайки поглед върху ветропоказателя, наум изрекох:
„Ако вътрешното ми преживяване наистина е това, което вярвам, че е, нека ветропоказателят се обърне към мен…“.
И преди да съм завършил изречението, той се завъртя и спря стрелката си право в моята посока. Любов-Красотата ме прониза до дъното на душата ми и аз предадох живота си напълно на нейното светло, трансформиращо присъствие. Осъзнах, че обстоятелствата на външния ми живот започват да се съгласуват с вътрешната трансформация, началото на която беше дал повтарящият се сън отпреди година. Нямах нужда от повече знаци!
Гмурнах се във водите на духовното, като медитирах, съзерцавах, молех се, посещавах семинари, ходех на поклонения и изучавах източна и западна мистика, метафизика и наука. Изпитах екстаза на съзнателното общение с Любов-Красотата, която е животът във вселената, и в него добих пълното осъзнаване за собствената си трептяща живост. Посветих съществуването си на тази Любов-Красота и с пълно упование в добротата й я оставих да ме води. Научих, че това, което ми се случва, не ме прави специален и че всички ние рано или късно се пробуждаме за истината, че сме много повече от плът, кости и ум.
Много са хората, които макар и бегло са изживявали вътрешно пробуждане, и не са малко онези, които са постигнали пълна себереализация. Може би и вие сте имали своите проблясъци, но не сте посмели да ги изречете гласно, мислейки, също като мен, че са симптоми на болестно състояние или че няма да ви повярват. Надявам се, че като изложа открито собственото си пътуване, ще ви насърча да приемете и оцените озаренията, почукали на вратата на съзнанието ви. Ако сте ги опаковали и прибрали някъде в ума си, извадете ги на светло и отново ги разгледайте. Доверете им се. Съживете ги и им позволете да ви заведат към нови разкрития на съзнанието. А ако и когато почувствате за уместно да ги споделите, направете го. Човек никога не знае кога пътят му ще послужи за пример и ще подтикне друг също да потърси своята уникална връзка с Неизразимото. Аз съм „за“ това да забравим притеснението какво ще кажат другите и да си позволим уязвимостта да изглеждаме глупаво в своята любов към Духа.
Колко благословен бях през тези тридесетина години да се уча при просветлени личности, някои от които все още са на този свят, а други не. При тях нямаше догадки или сляпа вяра, а съзнателно, възторжено възприятие за осезаемо Присъствие. Те бяха истински носители на истината и подтикваха към пробуждане своите ученици, последователи и дори онези, които се съпротивляваха на въздействието им. За наш голям късмет можем да почерпим от духовните им прозрения, документирани в техните съчинения, автобиографии и биографии.
Дълбока е благодарността ми към моите учители от Изтока, сред тях Шри Ауробиндо, Парамаханса Йогананда, Гаутама Буда, Кришнамурти и Ошо. Суфисткият мистик Хазрат Инаят Хан и учението му се появиха в живота ми в най-подходящия момент. Иисус Христос е неизменно присъствие. Моите западни влияния включват д-р Ърнест Холмс, Джордж Уошингтън Карвър, д-р Томас Хора, Емануел Сведенборг, Пиер Тейар дьо Шарден, Уолтър Ръсел, Джоел Голдсмит, д-р Хауърд Търман и Томас Р. Кели.[2] Духовното ми развитие е било повлияно и от други, но оставам покорно признателен на тези първи мои водачи, чието наследство беше за мен истинска благодат и вдъхновение.
Изучаването на писанията и мистичните текстове на Изтока и Запада ме накара да осъзная, че те не са в конфликт — техните автори наблягаха на различни аспекти от процеса на пробуждане в зависимост от епохата и публиката си; но в своята същина посланията им не си противоречаха взаимно. Духовните традиции са дали на света много мистици, в чиито съчинения и стихове няма помен от догми, религиозни титли и вероучение — остава единствено вкусът на Вечното. Всички те са единодушни, че едно динамично Присъствие изпълва всичко съществуващо — то е самият живот и копнее да се изрази чрез всички същества; и за тази цел ни е дало способността да творим живота си в сътрудничество с него и в хармония със законите, управляващи вселената. Това естествено изражение на присъщата ни цялост е просветлението.
За наше щастие много личности, успели да надхитрят ограниченията на езика, великодушно са споделили своя път на самоосъзнаване. Веднъж щом проумеем колко наложително е да не губим повече време, а да прилагаме на практика онова, което те са ни подарили, и ние ще познаем радостта и вътрешния покой, съпътстващи пробуждането. Това е моментът, когато се сдобиваме с пълното духовно наследство в качеството си на просветлени по рождение същества. Като изучаваме живота и ученията на постигналите и следваме напътствията им, ние също ще осъзнаем, че сме и винаги сме били духовно присъствие в човешко тяло. Така пробудени, се превръщаме в благотворно влияние на планетата и индивидуално изражение на следващото ниво на човешката еволюция.
Тук и сега аз призовавам и активирам еволюционния импулс на моята вътрешна същност. С безусловно упование се оставям на Духа да ме поведе и изпитвам покоя, който е над всякакво разбиране.
Поемете дъх, отпуснете се и се потопете в следното въплъщение:
В този миг се обръщам навътре и усещам радостта от това, че съм жив — че мога да благодаря за нещо, каквото и да е то. Благодаря ти, божествено присъствие. Благодаря ти, чист Дух. Обръщам се навътре и усещам, че си там. Разпознавам те навсякъде. Където и да се намирам, ти си там. Ставам толкова единен с твоето присъствие, че чувам как ми казваш: „По-близо съм до теб, отколкото е дъхът ти, по-близо и от ръцете и краката ти. Земята, на която си стъпил, е свещена“.
Чувствам това и се потапям в него със съзнанието, че духът в мен се събужда.
Когато дава определение на молитвата, Иисус казва да се моля с вярата, че вече имам това, което искам — и то ще ми се даде. Той не казва да се моля, вярвайки, че може и да го получа или че ще го получа все някога, не! Затова сега аз се моля с убеждението, че раят вече е там, където съм. Всеобхватното добро вече ми принадлежи. То ми се полага като духовно наследство. И така, сега навлизам в измерение, в което осъзнавам, че потребностите ми са удовлетворени. Точно в този момент чувствам това, каквито и да са обстоятелствата в живота ми. Никой не ми пречи да чувствам, че всички мои потребности вече са изпълнени. Няма сила извън мен, която да твърди:
„Знаеш, че все още не можеш да чувстваш това, защото нямаш парите, които искаш да имаш, и не живееш в къщата, в която искаш да живееш. Не, все още не можеш да чувстваш това“.
В този момент аз го чувствам, чувствам и вярвам, че имам всичко, което ми трябва, точно сега. Изобилието е същността на живота. Вече няма да се тревожа за това как ще получа онова, което ми е нужно.
Изричам всичко това за себе си и знам, че в прочувствения тон на тази вибрация животът ми съдържа красота, любов, мъдрост, покой, изобилие и радост. Цялото ми същество е така изпълнено с тази съзнателна енергия, че моето магнитно поле усилва живия дух и аз се нося на гребена на неговата красота. Това заявявам. Това виждам. Това приемам. Това знам. То се случва сега.
Говоря в този свещен настоящ момент, тук и сега. Призовавам в живота си целостта и благосъстоянието. Моят телесен храм отразява хармонията на вселената — реда, силата, красотата, възраждащата мощ. Толкова изумителен е начинът, по който съм сътворен! Божественият разум, обитаващ този храм, може да излекува всичко, когато позволя на условието за изцеление да се прояви. Затова казвам „да“ на всеки орган, действие и функция на моето тяло. Вече съм цялостен и всяка клетка вибрира с онази светлина, която единството с чистия Дух носи. Доброто здраве е моето нормално състояние. Целостта е пълновластен господар.
Навиците и моделите на ума са пречистени, възстановена е тяхната първоначална яснота и аз вече не броя пораженията и пречките — сега броя благата си. През целия ден съм изпълнен с благодарност и започвам да изреждам така:
„Толкова се радвам, че имам маса. Толкова се радвам, че имам под. Толкова се радвам, че имам килим“.
Просто изреждам нещата, с които съм благословен. Няма значение колко големи или малки са те — благодарен съм за всичко.
Моят телесен храм, емоционално тяло, ментално тяло, тяло на делата ми, на взаимоотношенията и съзидателността ми — всички те сега са в съгласие с фундаменталната доброта и хармония на вселената. Виждам и съм благодарен за това. Как вечен, божествен и съвършен е обитаващият в мен дух! Неизразимо благодарен съм за истината, която в този момент пулсира в мен и така ми позволява да имам директен контакт с пълнотата на моето същество.
Знам, че думите, които изричам, стават закон, елиминиращ всички предишни препятствия пред пълното изразяване на живота в мен и чрез мен. И това е условието, в което съвършената духовна идея в мен има възможност да разцъфти. Още докато заявявам това, аз я виждам. Накъдето и да поема, аз вярвам в нея. Тя направлява стъпките ми. Извисява ме. Трансформира в мен всичко, което би могло да ми попречи. Отварям се за прилива на вдъхновение, разширение на съзнанието и откровение за истинската ми природа като пробудено същество още в този момент. Така да бъде.
Ърнест Шъртлеф Холмс (1887–1960), основател на движението „Религиозна наука“, част от движението на Новата мисъл. Джордж Уошингтън Карвър (1864–1943), американски учен, ботаник, педагог и изобретател. Има голям принос за революционизирането на селското стопанство в южните щати, известен със своето трудолюбие, положителна нагласа, образованост, човечност и отхвърляне на икономическия материализъм.Д-р Томас Хора (1914–1995), американски психиатър, основател на дисциплината „метапсихиатрия“ — опит за интегриране на принципи от метафизиката, духовността и психологията. Пиер Тейар дьо Шарден (1881–1955), френски йезуит визионер, палеонтолог, биолог и философ, посветил се на опити да интегрира религиозните изживявания с естествената наука и по-конкретно християнската теология с теориите за еволюция. Уолтър Ръсел (1871–1963), американски ерудит, известен с постиженията си в областта на изобразителното изкуство, скулптурата, архитектурата и с теорията, обединяваща физиката и космогонията. Преподавател в основания от него Университет за наука и философия. Вярвал, че човек сам избира посредствеността и сам постига гениалността.Джоел Сол Голдсмит (1892–1964), автор, учител, духовен лечител и основател на движението „Безкраен път“.Хауърд Търман (1899–1981), влиятелен американски писател, философ, теолог, педагог и лидер за граждански права. През 1944 година участва в основаването на първата расово обединена, мултикултурна църква в САЩ.Томас Реймънд Кели (1893–1941), американски квакер и педагог, преподавал и писал върху мистицизма.