Вече съм готов да слушам. Твоят глас го знам добре. Пътят ти отдавна ме зове и ето, че прекрачвам прага.
Като живо проявление на съществуванието вие сте сключили съглашение с универсалния план да разгърнете най-висшия си потенциал и да дадете най-доброто от себе си на тази планета по уникален и величествен начин. Какво щастие е, че ни е вдъхнат не само вътрешният подтик (инволюция) да се пробудим за истинската си природа и природата на реалността, но и способността да приведем в действие този духовен процес (еволюция)! Като съзнателно се предава на всяка негова стъпка, духовният воин гради моста към себереализацията.
Изглежда парадоксално, че духовната ни практика кулминира в осъзнаването, че през цялото време сме били просветлени! Може да ни се струва точно обратното, но ние винаги сме били цялостни, завършени. Да приемем и да работим с този парадокс, без да изискваме логично обяснение, означава да бъдем духовно зрели.
В такъв случай кое е това нещо в нас, което всъщност се „трансформира“? Трансформацията настъпва, когато идентификацията с егото отпадне в резултат на осъзнаване на истинския Аз. В този процес проникваме през илюзията за съществуване, отделно от Цялото. Съзнанието ни се променя от идентификация с ограничените мисловни форми към изживяване на нашата безгранична природа.
Докато се предаваме все по-дълбоко на трансформиращия процес чрез духовните практики, разбираме, че човек не може да очаква да промени външните обстоятелства, ако вътрешно си остава същият. Егото обаче ни казва, че само ако някак успеем да променим другите или онова, което ни дразни в обкръжението ни, няма защо самите ние да полагаме усилия. Този мошеник, егото, използва много техники и например може да се опита да ни убеди, че като започнем нова работа или нова връзка, най-после ще намерим мир. Ако се преместим в нов град, ще бъдем изцелени от географската промяна. Новите приятели, партньори и новият ни шеф ще ни оценят по достойнство. Дори да съумеем да подобрим дадена външна ситуация и да спечелим временно облекчение, в действителност никаква трансформация не е настъпила. Рано или късно трябва да се изправим пред онова нещо в нас, от което сме бягали. Това се нарича мъдростта на безизходицата.
Подобрението е знак, че нещо е достигнало по-високо ниво, като рекламата върху опаковката на храните, която съобщава за „нова, подобрена консистенция“. Когато добавим нещо положително в живота си, например започнем да спортуваме, кръвното ни се подобрява. Ако обаче зарежем упражненията, то ще си върне старите показатели. Или пък сме избухливи и сме се научили да броим до десет, преди да отворим уста. Забравим ли да преброим, пак ще си изпуснем нервите. Подобрението никога не е трайно.
Промяна има, когато в съзнанието се случи разместване, което води до съответната промяна в поведението. Да спрем цигарите например е промяна. И когато попаднем в обстоятелства, които допреди това са отключвали реакцията на тази пристрастеност, вече не регресираме към същото поведение в опита си да се справим с активираните емоционални проблеми. Промяната е истинска и ние не се хващаме на старата въдица. Тоест тя е свързана с издигане и на вътрешно, и на външно ниво — но ако допуснем да се случи регресия на съзнанието, старите модели пак ще се настанят. Промяната не е трайна, нито е трансформация. Трансформацията включва промяна, но промяната не включва трансформация. С други думи, промяната има своите граници, тъй като произхожда от човешката воля; докато трансформацията е безгранична, тъй като се корени в развиващо се откриване и проявление на истинския Аз. (Бележка: Пълното проявление на истинския Аз съдържа в себе си динамиката на съзидателността и други качества, които се стремят да се изразят чрез вас.)
Тръгнете на това благородно пътуване! Без съмнение ще има отклонения, но разчитайте на намерението и вниманието да ви върнат на правия път. Силата на намерението твори. Силата на вниманието поддържа фокуса върху градивното намерение. Намеренията определят посоката на вниманието. Използвайте тяхната мощна енергия съзнателно и мъдро, защото те са билетът ви към трансформацията.
Забележете къде най-често насочвате вниманието си — това, в което влагаме енергията на вниманието си, определя хората, местата и условията, които се проявяват в живота ни. Трансформацията изисква да хармонизираме вниманието с намерението си. Когато те се свържат, се поражда мощен вихър на съзнателност, който ни държи нащрек и присъстващи „тук и сега“. Тази бдителност ни позволява във всеки един момент да правим избор, подкрепящ намерението ни да се трансформираме.
Трансформацията се случва, когато мислим и действаме от центъра, от истинската си природа. Лишена от навици, пристрастености, предпочитания „за“ и „против“, тази истинска природа не е друго, а чистото съществуване. И когато изразяваме качество, например любов, тя се излъчва непримесена с очаквания да получим нещо в замяна; в нея няма план, тя е сама за себе си. Когато трансформацията настъпи, ние запазваме всичко, което е автентично в човешката ни природа, дори симпатичните малки чудатости — но повече не вредим на себе си и на другите.
Трансформацията, която изгаря старите модели на мислене и действие, изисква от нас дисциплинирана отдаденост. Първата стъпка е да вкореним мотивацията си в съзнателното намерение да се развиваме — това е духовният гръбнак, който ще ни даде силата да понесем честното вглеждане във вътрешното огледало. Чрез всички взаимодействия и обстоятелства в живота ни вселената постоянно ни показва в кои области ще е за наше еволюционно добро да променим нагласата, възприятията, схващанията, представите и убежденията си. Ето защо трябва с готовност да застанем пред трибунала на собствената си интроспекция, проявявайки състрадание и любяща доброта към всичко, което открием. След това трябва да сме подготвени килимчето на установените модели да бъде издърпано изпод краката ни и въпреки че усещането не е особено приятно, духовният воин разбира предимството на свободата от егото и неговите трикове.
Когато за пръв пък използваме билета към трансформацията, имаме чувството, че се возим на свръхскоростен духовен експрес, в който искаме да останем колкото може по-дълго. Усещането е блажено и цялата енергия, която преди сме влагали в това да „играем на сигурно“, да контролираме положението, сега потича свободно. Започваме да дишаме по-дълбоко и релаксираме, създавайки пространство за появата на прозрения и откровения, на онези „Аха!“ моменти. Колкото и неустоимо да е усещането, целта не е да се омайваме, а да постигнем освобождение. Трансформацията идва с изоставянето на ограничаващите убеждения и мисловни форми като: „Твърде стар съм да се променям“, „Цветът на кожата ми пречи“, „Родителите ми никога няма да ми простят, че съм поел по друг духовен път“, „Липсва ми образованост“, „Това е просто лошата ми карма“, „Явно така е рекъл Господ“ или „Днес съм прекалено зает, за да медитирам“ — това са все оттренирани оправдания, които използваме, за да не полагаме усилия да се развиваме.
Искреното намерение за трансформация действа приканващо за духовната светкавица и когато тя ни порази, виждаме с кои свои навици сами се саботираме и какво трябва да изоставим, за да се издигнем на следващото ниво на съществуване. Когато изникнат предизвикателства и ние ги посрещнем с абсолютна вяра във вселенското добро, в процеса на трансформация получаваме осезаеми доказателства, че сме на прав път. Вярно е, че ни чакат сметки за плащане или може би има неща, които се случват в телесния ни храм, на работата или във връзката ни — когато обаче с дълбоко упование се предадем на еволюционния тласък на живота, получаваме мъдрото познание, че обстоятелствата, които определяме като трудни, и тези, които наричаме щастливи, са в еднаква степен части от пътуването. Дори да ни изглежда другояче, в извършването на личната трансформация и откриването на истинската си същност ние не сме сами — всичко във вселената действа в подкрепа на себереализацията ни. Във всеки миг на своето съществуване ние сме в невидимата прегръдка на върховната безусловна любов, състрадание и неизмерима милост.
Едно от нещата, за които се оглеждаме по пътя, са „знаците“, че се справяме добре; в края на краищата, ако сме сериозно отдадени на духовната си практика, нормално е да очакваме индикатори за успех. За наше щастие вселената откликва доброжелателно, като постоянно ни осигурява тази обратна връзка.
Един сигурен знак за напредък е, че вече не се възгордяваме от похвалите, нито униваме, ако ни критикуват. Няма как да приемем лично и положителното, и отрицателното, когато сме осъзнали, че една от функциите на егото е да изисква внимание, за да продължава да усеща съществуването си. С все по-отслабващата му хватка забелязваме, че похвалите и укорите не ни засягат така, както преди.
Вторият знак за напредък е лекотата, с която искрено прощаваме на себе си и на другите. Обидата, ненавистта и желанието за отмъщение отстъпват пред състраданието и готовността да простим. Не отдаваме голямо значение на нуждата да бъдем прави и всъщност започваме да изпитваме благодарност към онези, от които сме се почувствали наранени, тъй като те ни разкриват в кои области все още сме привързани, стремим се към контрол и се противопоставяме на промяната. Освен това оставяме другите да бъдат себе си, без да изпитваме нужда да ги коригираме и манипулираме. Вече не вярваме, че те са дошли на този свят, за да ни допълват и да ни правят щастливи, защото разбираме, че никой не може да е причина за щастието ни и никой не принадлежи другиму.
Нараства и благодарността ни към хората, които са до нас, докато израстваме — а този процес може да е доста объркан — и все повече си позволяваме да бъдем уязвими и видени такива, каквито сме.
Ако искаме да отидем някъде, да речем на Каймановите острови, можем да стигнем дотам с кораб, катамаран или самолет. По подобен начин до трансформацията има средства с различна скорост и ефикасност — изборът е наш. Ако искаме да спрем по пътя и да се полюбуваме на пейзажа, няма проблеми. Ако желаем да стигнем по-бързо, ще изберем по-експедитивно средство и по-пряк маршрут.
Най-резултатно за вътрешната трансформация е практикуването на медитация. Докато наблюдаваме как мислите и емоциите идват и си отиват, ние осъзнаваме, че не сме тези мисли и емоции. Виждаме, че всичко е в процес на промяна — нищо не остава едно и също — освен този, който наблюдава промяната както отвън, така и във вътрешния пейзаж на ума. Този вътрешен свидетел е измерение на нашата истинска същност. Ако погледнем в себе си, няма да открием счетоводител, актриса, писател, съпруг, съпруга, майка, баща, дъщеря или син — нито дори духовно търсещ! Там е единствено Аз-ът, който няма име, нито определение. Това е съзнанието, нашата душа, онова, което Буда нарича Свидетеля. В медитацията имаме възможността да наблюдаваме ума, да се запознаем отблизо с разнородното му съдържание и да изживеем неговата изначална яснота, сила и покой. Благодарение на нея се научаваме съзнателно да използваме ума, вместо да бъдем използвани от него. Както мъдро казва Ошо:
— „Помнете, като роб умът е чудесен и много полезен. Но като господар е опасен“.[11]
— Медитацията присъства във всички духовни традиции и е изящна практика за отваряне на сърцето към себе си и другите. Тя е вятърът, който отмята назад косите ни и ни позволява може би за пръв път да зърнем истинското си лице — както казват дзен-будистите, „лицето, което сте имали, преди да се родят родителите ви“ — вашата естествена доброта. В това ново усещане за спонтанност се чувстваме много по-комфортно, защото долавяме, че вътрешната благост е отражение на спонтанната доброта на вселената. Докато светът на явленията се върти и разкрива непрестанно променящия се пейзаж от събития, вътрешното щастие остава неизменно, защото не зависи или не е свързано единствено с външните аспекти на живота. Ние оставаме здраво вкоренени в това, което не се променя — вечния Дух на живота, от който сме дошли.
Себереализация, просветление, нирвана — това са все опити да се изрази неизразимото. Учителите като Иисус Христос, Бхагаван Кришна, Гаутама Буда, техните ученици, светци, мъдреци и мистици от всички традиции на мъдростта, след като са постигнали състоянието на пробудено съзнание, са използвали думи и дефиниции, за да ни вдъхновят и мотивират да поемем по своя път към себе си. Процесът на лична трансформация изглежда по-примамлив, когато умът успее да види цел, затова описанията засилват в нас ентусиазма и отдадеността и подхранват сърцето.
Изборът, който направите по отношение на средството за трансформация, ще определи напредъка ви. Проучвайте и експериментирайте в лабораторията на своето съзнание и живот. Независимо дали се спрете на едно или на няколко „превозни“ средства, отдайте се напълно на всяко от тях, за да дадете живот на всички дарове, които сте дошли да споделите, и да получите всичко, което напълно заслужавате.
Напълно признавам и активирам способността си да изразявам ясни и мощни намерения. Вниманието ми е насочено навътре и интуитивните напътствия, които получавам, са на език, разбираем и близък на сърцето ми. С благодарност се предавам на Духа и вярвам, че ме води според намерението ми за трансформация.
Духът на живия Бог вече познава моята завършеност, моята трансформация. Само тези мисли има той за мен. Убедеността ми в тази истина и действията, които предприемам, са билетът ми към трансформацията. Силата на моето намерение да израствам и да разгръщам съзнанието си е вратата, която небесата отварят пред мен. Тук и сега аз навлизам в това медитативно пространство, озовавайки се във вътрешния рай на радостта, вдъхновението, покоя и мъдростта. Докато седя и наблюдавам съдържанието на ума, аз дишам с приемане на работата, която трябва да извърша, като обновя ума чрез силата на намерението и вниманието.
Когато възникнат дискурсивни мисли, които не са в хармония с намерението ми, аз ги отхвърлям спокойно и без да ги осъждам. Те нямат власт над мен. Духът единствен има пълно влияние над живота ми и направлява стъпките ми. Той е в мен и е любов ме води към пробуденото съзнание. (Направете пауза и почувствайте това твърдение, като дишате дълбоко. Останете така неподвижни поне пет минути.)
Усещам единството си с това Присъствие. Пея и танцувам в осъзнаване и в него запазвам мълчание. Моля се в това състояние, знаейки, че докато съзнателно изричам тези думи, в мен се раздвижва нещо и аз изживявам истината, че вътрешната цялост, изобилие, благоденствие, здраве и мир са духовното рождено право на всички същества.
Дори сега намерението и вниманието ме освобождават. Нищо не препречва този божествен поток. Чувствам го в костите си и благодаря за него. Тези мигове на тишина ми разкриват великолепния замисъл на вселената и мястото ми в нея. На това познание аз откликвам и го оставям да се случи в мен, чрез мен и като мен. От потенциалност преминавам към осъществяване. Ставам все повече себе си и докато продължавам да гледам навътре, осъзнавам, че ставам този, който винаги съм искал да бъда. Усещам повече любов и хармония, търпение и смиреност, повече щедрост, красота и съзидателност.
Моето поле на възприятие се разширява и духовното ми зрение се засилва. Освобождавам се от хватката на егото и оставям на вселената пространство да познае себе си като мен. (Направете кратка пауза и почувствайте истинността на това твърдение. Ако вниманието ви започне да блуждае, нежно го върнете върху дъха.)
Трансформацията е полето, в което играя, работя, обичам, творя, давам и служа. Светът на явленията се върти около мен и аз изоставям всичко, което би попречило да се осъществят откровенията, дошли при мен в този период на медитация. С поемането на следващия благословен дъх аз заявявам намерение от дълбините на същността си. Обгръщам го с цялото си съзнание и го насищам с ентусиазма си, с готовността да изоставя всичко, което би възпрепятствало неговото задействане в живота ми. (Направете пауза и заявете намерението си на глас или наум. Повторете го няколко пъти, като му вдъхвате енергия на убеденост и категоричност.)
Поемам нов дъх и позволявам на намерението да пусне здрави корени в съзнанието ми. На него отдавам всяка моя мисъл, чувство и възприятие. Измивам своето ментално тяло, емоционално тяло, етерно тяло и физическо тяло с намерението си и му давам пълното си внимание.
Като духовен воин смелостта ми да посрещна всичко, което е нужно, за да постигна трансформация, носи в себе си грациозност и спокойствие. На тази молитва отговор дава вселенски закон. Отвъд логиката и разсъжденията на човешкия ум и без преструвки аз отварям широко сърцето си и позволявам на великата трансформация да се разгърне в мен и да се изрази чрез мен.
От този момент нататък всичко се развива по приказен начин. Отпускам се в това великолепие и просто му позволявам да бъде. Това е истината.
Osho, „Intelligence: The Creative Response to Now“.