Когато от Духа се възродиш,
си сякаш чисто нов
и времето, което си изгубил,
се връща многократно.
Всеки от нас усеща въздействието на космичен магнит, подтикващ го да изследва дълбините на своето същество. И все пак малцина са откликвали на притеглянето, влизайки в интимно общение със своя най-съкровен Аз. Думата „интимност“ идва от латинското intimum и означава достигане до самата сърцевина. Когато дадем съгласието си за това мистично приключение, се отваряме за чудесата на съществуването — а те са толкова поразителни, че ни карат да благоговеем.
Тук нямам за цел да внушавам духовно романтична идея. Дълбокото вътрешно търсене е приключение за смелия духовен воин, изпитателно странстване, в което по непознати досега пътеки правим открития за себе си. Без да избягваме нищо, ние се изправяме и пред екстаза, и пред светското. Ето как приемаме себе си в своята пълнота и пробиваме филтрите, през които сме гледали живота. Тези филтри включват нашите минали страхове, надеждите за бъдещето, всички ценни за егото мнения, убеждения и представи, които са придавали облик и цялост на живота ни. Нашето „да“ на участието в това пътуване е навлизане в съзнанието на наблюдение.
Наблюдението е състояние на съзнанието, в което имаме чисто възприемане за нещата. Егото се оттегля и сякаш за пръв път долавяме вкуса на Реалността. Изправени лице в лице с това, което е, не изпитваме нужда да го преправяме или филтрираме.
Представете си какво бихте преживели, ако си зададете дзен-будисткия коан „Какво е било лицето ми, преди да се родят родителите ми?“. Призовавайки вселената да отрази изначалния ви облик, вие всъщност казвате: „Покажи ми величието, което притежавам от самото начало на съществуванието“. Без никакви предварителни очаквания как ще изглежда това вътрешното зрение добива фокус и отърсвайки се от прашинките и песъчинките на външната илюзорност, вие започвате да наблюдавате с безукорна яснота от своя център. Виждате, че сте в съюз, в свещен пакт и съглашение с превъзходните достойнства, закодирани в духа ви — любов, красота, ред, хармония, мир, мъдрост, състрадание, съзидателност, благородство, радост, с всички недвойствени качества, които ви принадлежат по рождение.
В това скъпоценно човешко въплъщение всички сме кандидати за просветление. Красотата на живота във физическо тяло е възможността съзнателно да съзрем своя истински Аз. За да постигнем обаче това пробудено съзнание, трябва да го пожелаем, както удавникът копнее за глътка въздух. Помислете върху следното: нима търсенето на смисъла на съществуването не заслужава времето и вниманието ви? От двадесет и четирите часа на деня със сигурност можете да посветите една двадесет и четвърта на запознаването с вашия съкровен Аз.
Някои считат това за интровертност в крайна степен — терминът, добил популярност през 60-те години на XX век с навлизането на медитацията на запад е „взиране в пъпа“[14].
Те обаче не са осъзнали, че в случая не става въпрос за интерес към себе си, а за интерес към съществуванието.
Има различни нива на наблюдение. Първо се научаваме да фокусираме вниманието и избираме върху какво да го насочим и как да вложим енергията си. Следва навлизането в медитация и дълбоки състояния на съзнанието, на които можем да наблюдаваме светостта на живота. Научаваме, че той е винаги с нас и нищо не е срещу нас.
Забелязали ли сте блясъка на нещата около вас, след като сте медитирали? Много шамани, йоги и светци виждат с вътрешното зрение астралната енергия, жизнената сила, поддържаща живота на този свят, която е невидима за човешкото око. Те са минавали през стени, появявали са се на две места едновременно и са прекарвали седмици, заровени под земята. Телата на някои католически мистици, макар доказано мъртви, са оставали неподатливи на разложение. Всички тези същества са владеели изкуството на наблюдението и в това състояние съзнателно са управлявали своята жизнена сила — това е и начинът, по който Иисус извършвал чудесата си. Тази власт над физическата сфера той имал, защото в съзнанието си бил на едно ниво с истината, че животът е енергията на Духа, кондензирана в материалния свят, който следва космичните закони. Ето как бил способен да накара тялото си да вибрира с честота, която го правела по-леко от водата, за да ходи по нея; и като влял нова сила в тялото на Лазар, го върнал към живот. Присъствието на духовно научен закон, обясняващ тези чудеса, не подкопава качеството на Иисус като напълно озарен учител. Той е постигнал цялостно себеовладяване, но не е по-различен от вас или мен. Повелята към нас е да започнем оттам, където се намираме, като се захванем с вътрешно наблюдение на истинската ни природа.
Едно още по-дълбоко ниво на тази практика идва с въпроси като:
„Къде е аз-ът, който се чувства наранен, раздразнен, изплашен?“
Медитацията и съзерцанието ви показват, че такъв аз не може да бъде намерен, защото той има само временна, тоест ефимерна самоличност. Страх, безпокойство, съмнение — това са мисъл-форми и емоции, които прекосяват ума като облаци в небето. Ако не се привързваме към тях и не ги конкретизираме в ума си, те просто ще преминат и ще се разсеят.
Рано или късно всеки от нас ще се пробуди за осъзнаването, че неговият истински Аз никога не е бил, нито може да бъде наранен, засегнат или застрашен, независимо че може да ни се струва тъкмо обратното. Това е парадоксът на живота. Както е казал Бхагаван Кришна на своя ученик Арджуна по повод природата на душата:
„Стрела не може да прониже душата, нито огън да я изгори; вода не я мокри, нито вятър я брули“.[15]
А по-нататък в „Бхагавадгита“ четем:
„Този Аз не се е раждал, нито ще загине някога; а като се е проявил във форма, няма да умре с нейното умиране. Той е без начало, вечен, непроменлив, винаги един и същ, незасегнат от процесите, свързани с времето“[16]
Това е описание на изначалното ни лице, на нашия истински Аз.
Целта на човешкото ни въплъщение е да разкрием божествените качества, които притежаваме, и да разсеем всякакво чувство на отделеност от силата, присъствието и любовта на Духа. От нас зависи дали ще останем под тиранията на тенденциите, или ще положим необходимите усилия да постигнем съзнанието на наблюдател на своя истински Аз. Себереализацията не може да ни бъде натрапена.
Един от начините, по които се лишаваме от способността да изживеем състоянието на чисто наблюдение, е като се оставим на „тиранията на тенденциите“, както го наричам аз. Тя позволява на най-низшия общ знаменател да определи стандарта за успех и, разбира се, за „готиност“. Много често тенденциите определят приоритетите в живота на индивида и ни се натрапват от телевизията, радиото, вестниците, интернет и дори от списанията в чакалнята на зъболекаря, опитвайки се да ни убедят, че преди да се считаме за „успели“, трябва да се сдобием с определена марка парфюм, облекло и кола, да имаме определено тегло, по-бели зъби и високи доходи.
Сигурно сте чували или чели, че американците са най-забавляваните хора на планетата и много по-добре знаят какво закусват звездите, отколкото какво има в собствената им закуска. Тиранията на тенденциите е повсеместна. Тъй като пътувам много, прекарвам доста време по летищата, които са се превърнали в търговски центрове. Където и да се намирам — в Америка, Европа или в селца в Бразилия, Африка или Индия — мобилните телефони и други информационни средства за развлечение са навсякъде. Пазаруването обаче се е превърнало в предпочитаното занимание в чакалните на аерогарите.
На тези места обичам да наблюдавам хората и енергията, която улавям по лицата им, ми казва, че те търсят нещо, което да искат. Те пазаруват не толкова защото наистина имат нужда от нещо, а водени от несъзнателното желание да искат. Хората толкова често просто искат да искат нещо, че обикалят магазините с надеждата нещото да им се разкрие, да скочи от рафта и да обяви: „Аз съм това, което искаш да искаш!“ Така се пропуска основното — всъщност това е копнежът на духа, търсещ вътрешно удовлетворение.
Мнозина се намират в капана на този подтик, а чувството за липса идва от тихия гласец, който безспирно ни зове да култивираме желанието да бъдем повече себе си. Егото обаче се намесва и деформира това послание в желание да сграбчваме, да удовлетворяваме неговите нужди с пазаруване или други мании — с други думи, то отмъква вътрешното желание да бъдем Себе си. С развиването на все по-голяма умствена осъзнатост обаче ще сте способни да проявявате чувство за хумор, когато си имате вземане-даване с триковете на егото. Безсмислено е да пилеете сили в самообвинения, когато се хванете на въдицата му — обърнете го на шега. С това ще неутрализирате неговата псевдосила и като разкриете същността му, ще спрете да искате да искате и ще се настроите отново към тихата мъдрост на вътрешния глас.
Всяка подбуда, която не намира осъществяване в Аз-а, в неговото единство с Универсалното, ще остане неудовлетворена, защото не е била изразена с любов, щедрост, единство, цялост — схващате ми мисълта. Единственият начин да бъде задоволена е консуматорството, което е безспирен, неутолим копнеж по желанието за искане.
Ърнест Холмс го е казал толкова мъдро:
„Самият порив за лично удовлетворение е непълен, докато не намери универсален отдушник“.[17]
Това, което човек трябва да стори, е да се обърне навътре и да попита:
„Коя е причината за съществуването ми?“
Задайте въпроса дълбоко от сърцето си, като искрено пожелаете да ви бъде отговорено кое е за най-висше добро както на вас самите, така и на всички заинтересовани. Когато го направите, ще откриете, че „универсални отдушници“ се отнася до онези качества и последвалите от тях действия, които ви превръщат в благотворно присъствие на тази земя.
Живеем във време на силен стрес и лошите новини ни засипват отвсякъде. И обратно, колко малко чуваме за огромните усилия, които се полагат в утвърждаване на доброто, за тенденцията към състрадателни, благородни хуманитарни действия, извършващи се по земята. Ето една добра новина — още в този момент сме напълно способни да се „откачим“, да зарежем мобилния телефон, слушалките на уокмена и на домашния си телефон, да седнем в тишина поне за малко и просто да бъдем — не да бъдем някой, а просто да се отпуснем и да присъстваме. Това, разбира се, ще ни направи неузнаваеми за самите себе си, което отначало ще ни подейства дезориентиращо — въпреки всичко ви подтиквам да поемете риска, защото си заслужава — вие го заслужавате.
Точно на мястото, където се намирате в момента, имайте смелостта да изоставите оплакването, извиненията, проекциите върху другите, обвиненията — от всички номера, които „въртим“, за да се справяме с живота. Ние сме напълно способни да се обновяваме и възраждаме и когато разберем, че други вече са превъзмогнали предизвикателствата в живота си, можем да бъдем сигурни, че преди това те са преодолели тиранията на тенденциите, като са наблюдавали и осъзнали едно по-дълбоко измерение на своята същност.
Едно от препятствията пред навлизането в съзнание на наблюдател е втълпената ни представа за Бога, който разрешава проблемите, изпълнява поръчките на земята от наше име и се грижи да удовлетвори всички материални желания. Обикновено имаме виждане за това какво конкретно трябва да направи той за нас и точно кога да бъдат доставени нещата. Този начин на мислене ограничава възможностите.
На Бог се молим да спре войните, да бъде на „наша страна“, когато воюваме, да сложи край на геноцида и опустошителното действие на СПИН. Тази представа за Бог е незряла — няма нужда да Му казваме за своя голям проблем, а по-скоро да признаем проблема за Големия си Бог!
В сливането с Божественото всички проблеми изчезват, защото „истински“ проблеми няма; в ума на Бог има само съвършени модели на съществуване и божествени идеи. Когато осъзнаем това, започваме да прилагаме духовни закони и принципи към привидните си проблеми и предизвикателства.
В своя молитвен живот много хора проявяват един вид „духовна раздразнителност“. Те вярват, че Бог седи на трон в рая с едничката цел да ги засипва с благословии под формата на изпълнени желания. Когато обаче не получат искания отговор, тези хора губят вяра. Ако трябва да бъдем честни, ще признаем, че понякога молитвите и утвържденията ни са по-скоро капризно тропване с крак, лишено от духа на себе — предаване и поемането на лична отговорност.
За духовното ни здраве е много по-добре да възприемем положително отношение в справянето с житейските трудности. Естествено е да предпочитаме определен резултат, но е особено важно да се откажем от привързаността си към представата, която имаме за развитието на молитвата ни. Нищо не ни се отказва и без значение как изглеждат нещата, ние сме безкрайно обичани и ценени. Ошо го е казал по прекрасен начин:
„Цялото милее за вас и затова продължава да диша във вас, да тупти във вас. Веднъж щом усетите неизмеримата любов, уважение и вяра на Цялото във вас, ще пуснете корени в своята същност“.[18]
Да се уповаваме означава да виждаме добротата на Източника, добротата в космичното творение и в най-съкровеното ни Аз. В библейската история на Битие се казва, че след всеки ден на сътворението Бог „видя всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро“.[19]
През по-голямата част от времето ние не изживяваме Реалността, а своите мисли за нея. Реалността не може да бъде анализирана или рационализирана — с нея можем да се срещнем само в пробудено съзнание. Чрез медитация, съзерцание, утвърдителна молитва, навлизане във видение и духовно изучаване попадаме в матрица на съзнание, която е нашият вход към чистата Реалност. Пред вътрешния ни взор започва да се разкрива един напълно нов свят. Всъщност него винаги го е имало, но докато сме преследвали външното — тоест всички неща, от които си мислим, че имаме нужда, за да сме щастливи, повлияни от тиранията на тенденциите, — сме били далеко от неговото измерение.
Нагласата, внушена ни от обществото, е да се вписваме в него, да изпълняваме очакванията му. Ние развиваме механизми за справяне и за защита, компулсивно поведение и пристрастявания, които напълно заглушават вътрешния призив на духа да го освободим; упражняваме отговорите си — „Ако пак ми каже това, ще му дам да разбере, че другия път няма да му се размине!“ — и непрестанно водим вътрешни битки, съзнателни или не, за да защитаваме и величаем егото си. Всички тези усилия само го активират още повече.
Когато добием съзнанието на наблюдател, спираме да се друсаме от неравностите на житейския път. Ставаме по-непроницаеми за атаката на тенденциите и с все по-голяма чувствителност към тяхното приближаване търпеливо работим в търсене на вътрешна стабилност. С прилагането на духовни техники овладяваме умението да поддържаме крепкостта на ума, когато той започне да се „вживява“. В това будно, съзерцаващо състояние сме в съзвучие с изяществото, хармонията, интелигентността, красотата и светлината на Духа и притегляме в магнитното си поле хора, места и преживявания, които вибрират на същото разширено ниво на съзнание. Вместо да мислим за реалността, започваме все повече да я осъзнаваме. Този, който осъзнава Реалността, знае, че вътрешната цялост е отражение на космичната цялост.
Защо изобщо ни е хрумнала представата, че сме отделени от Цялото? Добрата новина е, че вината за това не е наша! Причината не е в „първородния грях“ или в наказание, наложено на човечеството. В Битие се казва, че веднага след акта на сътворение „пара се издигаше от земята“.[20]
В индуистките и будистките писания тя се нарича мая, илюзия; това е чувството за отделеност от цялото, мъглата на дуалността, на която сме подвластни. Тя не е наше творение, а част от космичния план, според който трябва да проникнем през булото на илюзията и да съзрем истинската си природа. Това е пътуването на духовния воин към съзнанието на наблюдаващ Реалността.
Всеки от нас е индивидуално изражение на разгръщаща се колективна космична съдба и когато започнем да осъзнаваме това, се отдаваме на духовните занимания с все повече съсредоточеност и ентусиазъм, изследваме съзнателно и съдействаме на законите, управляващи вселената. Същността на живота и неговите закони са невидими, но за съществуването им получаваме емпирични доказателства, когато са налице подходящите условия и подходящият съд.
Да вземем за пример закона за задържане на повърхността, сам по себе си невидим. Той се разкрива, когато поставим правилно построена лодка във вода и тя не потъне. Не можем да кажем:
„Лодката ми плава в американски води, но не и във водите на Таити“.
Универсалните закони не действат с предпочитание към определени хора, места или неща.
Законът за задържане на повърхността се проявява във всички водни пространства за всички хора, които имат правилно построена лодка. Без значение дали са контрабандисти, или служители на Бреговата охрана, лодката им няма да потъне.
За нещастие осъзнаването ни е замъглено от вярата в липсата, ограниченията, самомнението, вината и срама — ето защо не можем да видим истинската реалност. До тези убеждения сме стигнали, гледайки през „парата“ на дуалността, и под тяхно влияние казваме:
„Ами аз произхождам от семейство, в което никой не остава на повърхността. Това не го може нито дядо ми, нито баба ми, нито някой от братовчедите ми. Всъщност в целия род няма и един, който да може да се задържи, затова, ако обичате, стига сте ми говорили за това!“.
По наследство не можем да получим неща като егоизма и коравосърдечието — или пък щедростта и състраданието. Въздействат ни обаче мисловните модели, убеждения и навици, характерни за семейната среда, в която израстваме, и социалните институции, чиято цел е „приобщаването“ на индивида. Тези неща се наследяват не по кръвен път, а по свойствени мисловни пътища. Именно това е смисълът на библейското твърдение „за беззаконието на бащите наказва децата“.[21]
Ние обаче имаме космична наследственост, която измества всички други; и ако изпробваме закона за задържане на повърхността при подходящите условия, няма да потънем! Дали някога сме се носели по повърхността, дали някой от рода ни го е правил — това е без значение; ако във време, когато мъглата на съмнението, липсата, ограничението и оскъдицата ни заобикаля ние възприемем състояние на наблюдение, можем да се освободим. Съзнанието ни държи на повърхността.
Както инженерът, който строи самолет, тества аеродинамичността на крилата му в специален ветрови тунел, ние пък можем да отправим своите аеродинамично съобразени въпроси в тунела на Вселенския ум, за да се уверим, че ще се издигнем над временните житейски преживявания. Например когато човек Възприеме нагласа на жертва, той е склонен да пита:
„Господи, защо все на мен?“
Това звучи по-скоро като обвинение, като заявление за отказа ни да поемем отговорност, стоварвайки я вместо това изцяло върху обстоятелствата. Ако сме от особено твърдоглавия тип, няма да потърсим причината по-дълбоко и преживяванията ни ще се повтарят. Този цикъл ще продължи, докато не се научим да задаваме по-аеродинамично духовни въпроси, които да ни издигнат над „парата“ — илюзията — в която живеем. Примери за такива въпроси са: какво качество трябва да култивирам, за да променя обстоятелствата, в които се намирам? Какви са уменията, които ми е дадено да развия? Какво иска от мен Животът?
Така наречената негативност няма причина — тя е просто мъгла; в противен случай щеше да е вечна и нищо нямаше да може да я трансформира. Тя е резултат от чувството на егото за отделеност от Цялото. Не всяка болка е лоша, въпреки че ние определяме като такава всяка нейна форма и се стремим да я избегнем. Позитивната негативност е онова обстоятелство, което ни кара да търсим по-дълбоко в себе си, да спрем да обвиняваме за страданията си другите хора и външните условия и да поемем лична отговорност.
Трудностите идват в живота ни, за да ни дадат възможност да израснем, да еволюираме. Обичам да казвам, че „лошият ден за егото е добър ден за душата“. Когато си припомним някои от най-големите предизвикателства, които сме преживели, няма как да не признаем, че спечелената от тях трансформация не бихме заменили за предишното си състояние. Нещо в нас знае, че именно в такива моменти, когато сякаш сме приклещени от всички страни, се научаваме да бъдем по-великодушни, да вярваме в себе си и в другите и да прощаваме. Научаваме се да се възраждаме, да се предаваме.
Духовният воин се предава с пълното съзнание, че това ще го отведе към следващото ниво на еволюция. Когато се предадем цялостно, в нас се разгръща просторът, в който можем да видим живота такъв, какъвто е. С разсейването на сенките на егото — като съмнение, страх, безпокойство, самомнение, алчност и завист — започваме все повече да изразяваме своя истински Аз. Както при лазерната операция на окото се премахва тънкият замъгляващ слой и погледът отново добива яснота, така с отстраняването на закриващия слой пред вътрешното око мъглата се вдига и пред нас се разкрива истинският живот, в който всичко е едно цяло.
В моментите, когато осъзнаете, че сте в тираничния плен на тенденциите, просто се засмейте и бъдете благодарни, че сте се хванали „в крачка“. Това е началото на проглеждането и означава, че сте станали достатъчно чувствителни, за да се усетите навреме, преди да се „отнесете“. Отбелязали сте аеродинамично духовен напредък! Навлизате в онова състояние на съзнанието, в което наблюдавате, вместо да реагирате.
На едно напреднало ниво на наблюдение настъпва осъзнаването, че както самите ние сме холограма от безкрайни възможности, такива са и всички останали, които ни заобикалят, независимо дали си даваме сметка за това. Също като нас те жадуват да опознаят себе си, да бъдат щастливи и да изразяват своите присъщи дарби и умения. Може да не изглежда така, но всички ние изпитваме вътрешно желание да изживеем нашето духовно рождено право — щастието. Дори конституцията на Съединените щати изписва тази дума с главна буква и гарантира правото ни да преследваме щастието. Нашето истинско желание е да осъществим това.
Започнете съзнателно да прекъсвате споразумението си с посредствеността, която характеризира тиранията на тенденциите. Проумейте, че създателите на тенденции не заслужават вашето възхищение и подражание. Освободете се от очакванията на обществото към вас. Приканете в живота си онези, които олицетворяват следващото ниво на човешката еволюция — духовен учител или духовна общност. Всеки от нас е дошъл на тази планета, за да наблюдава, да участва в приключението в търсене на истината, че ние сме просветлени същества в човешко тяло.
От опит знаем, че когато отидем в непозната страна, проявяваме аспекти от себе си, които са различни от обичайните за нас. По подобен начин, когато навлезем в нов терен от съзнанието, откриваме свои неизвестни измерения. Заявете своята същност на авантюрист по съзнание и като излезете от триизмерното съществуване, станете наблюдател на чудесата на сътворението — тогава няма повече да сте пасивен турист в собствения си живот. Търсете в себе си и вижте как действате в света — отблъсквате ли доброто, вярвайки, че първо трябва да настъпи промяна във външните обстоятелства? Натиснали ли сте паузата на живота си в очакване да се случи нещо извън вас и едва тогава да тръгнете по дирите на съзнанието? Светът няма да е станал друг, когато отново натиснете бутона за действие, ако съответната промяна не е настъпила във вас.
Като духовен авантюрист включете в своето търсене нагласата да стоите на ръба, да не се отпускате в чувство на доволство, позволявайки на апатията и машиналността да се настанят в практиката ви. Съзнанието е безгранично, така че със сигурност ще искате да откривате все по-дълбоки измерения на своето същество. Когато от цялото си сърце участвате в живота, вие дръзко се впускате в изследването на непознати вътрешни територии, за съществуването на които не сте и подозирали, защото сте се стремели към стабилност, оцеляване и следване на обичайния посредствен живот. Имайте смелостта да напуснете тези граници, без да знаете как ще се развият нещата, но с упование, достатъчно за да разкъсате предпазната мрежа, с която сами сте се обградили. Изживейте пътешествието на легендарния герой, който се втурва напред, посреща предизвикателствата, израства чрез тях и след като се е издигнал над тях, се връща у дома трансформиран.
Вашата решимост да станете духовен воин укрепва дори когато правите нещо толкова просто, като да срещате нови хора, да усвоите ново умение или да позволите в живота ви да настъпят промени. Възползвайте се и от дребните възможности да изследвате досега неизразено свое измерение — това ще ви даде смелостта и дисциплината да пребродите просторната територия на своята същност.
Какво рисковано сте склонни да направите днес или тази седмица? Рискува ли нещо сърцето ви? Има ли някой нужда от вашата прошка? Чувствате ли, че трябва да се извините, но се боите, че ще ви отхвърлят? Усещате ли подтик да проявите великодушие, но не искате да изглеждате глупаво? Чувате ли натякването на вътрешен глас да предприемете действие, което продължавате да отлагате? Не чакайте. Участвайте, рискувайте и израствайте сега! Колкото по-дълго се криете в желанието за сигурност, толкова повече ще се изпълвате с боязливост, нервност и колебливост. Не отказвайте да участвате в раждането на един нов свят, защото този свят иска и се нуждае от приноса на вашето съзнание.
Животът ви е част от космично пътуване. Какво бихте предприели в него, ако наистина знаете, че никога няма да умрете, че никога няма да изгубите нищо? Няма ли смело да отхвърлите тиранията на тенденциите? Няма ли да стъпвате дръзко и да споделяте без страх, да се изразявате и да давате съзидателния си принос за промяната в света? Вие имате силата да започнете своето приключение още в този момент. Ще го направите ли?
В този миг признавам своята естествена способност да съществувам в състояние на съзнателен наблюдател на своята възторжена същност. Това е целта на моето идване тук и сега го превръщам в приоритет на живота си. Със смелостта на духовен воин се впускам в своето вътрешно приключение, въоръжен с упование, отворен ум и сърце, и себепредаване.
В ТОЗИ момент на тишина, на отдаденост и непоколебимост аз се предавам. Отказвам се от всичко, което би попречило да осъзная своето единство с Духа. Позволявам си да почувствам, че живея и се движа в божественото присъствие, като част от него. То е навсякъде. То е навсякъде. Навсякъде то е себе си. Сега му давам възможност да се изрази в мен и чрез мен, да бъде мен, моето истинско Аз.
От мъглата на илюзията сега излизам и изоставям всичко, което ми пречи да осъзная своята цялост, своята завършеност. В този момент се освобождавам от всичко, което би възпрепятствало или забавило изразяването на божественото в мен и като мен. Както електричеството е невидимо освен когато накара крушката да светне, така Бог е навсякъде сега и се показва чрез ръцете и краката ми, чрез щедростта, прошката и любовта ми.
С това осъзнаване аз се отварям широко за божествения дух, духа на живота, духа на любовта, който трансформира съзнанието ми. Казвам това, като знам, че животът ми е динамично излъчване от Източника. Той е толкова буден в мен, че в този момент се случва нещо прекрасно — нещо величествено, изпълнено с радост, завладяно от покой, възраждащо, тържествуващо, победоносно. Крепостите на негативността и кристализираните мисловни модели и навици, появили се заради чувството за отделеност на егото, вече предават властта си. В този момент те се разпадат и получават ново качество.
Повече не съм подвластен на тиранията на тенденциите. Те не могат да повлияят на способността ми да виждам ясно. Участвам пълноценно в божествения ред. Това е обликът, който приемат и делата ми. Фундаментална хармония владее живота ми сега. Тя не се нуждае от помощта ми, а от моето позволение да се прояви. От мен се иска да я пусна и като духовен воин аз приветствам божествения ред и уверено правя необходимите стъпки, за да стана своя истински Аз. Този свой Аз аз жадувам да позная и да изразявам.
През мен преминава песен на свободата, на безкраен потенциал и божествена възможност. В съюз съм с чистия Дух в съзнателното сътворение[22] на живота ми и делата в него. Аз съм разпределителен център на щедрост, радост, любов, милост и красота. Родил съм се свободен и сега прониквам в дълбините на душата си, за да открия изначалната свобода. Така да бъде.
Буквален превод на израза navel-gazing (англ.), превърнал се в идиом със значението на „прекалена интроспекция, погълнатост от себе си“.
Paramahansa Yogananda, „The Bhagavad Gita“.
Пак там.
Ernest Holmes, „This Thing Called You“
Osho, „Love, Freedom, and Aloneness: A New Vision of Relating“.
Битие 1:31.
Битие 2:6.
Числа 14:18.
Написана по този начин, думата има смисъл, различен от „сътворение“, а именно на „творение съвместно с Духа“ (co-creation в оригинала).