Изразявам своята дълбока благодарност:
На моята Мяо Син — за ценните уроци и безценното приятелство.
На моята сродна душа — поетесата Донка Калчева — за вълшебните стихове.
На журналистката Мария Галишка-Владимирова — за безрезервната съпричастност и подкрепа на моя прощъпалник в литературата.
На моя земляк, скулптора Иван Христов — за снимката на неговата скулптура от бразилски кедър.
На Даниел Денев, старозагорското момче, чиято твърда ръка, водена от любовта, написа нежните текстове на испанските песни… върху дисплея на мобилния телефон.
На моите приятели Мариана и Илиан Вълови и на всички, които останаха до мен през дългите емигрантски години и ме топлеха с любовта си.
На всички, които ме разплакаха и вдъхнаха живот на някои от героите ми.
Бъдете благословени!
Мадрид, 2007 г.
Петя Божилова