Умът на Робърт Лангдън блуждаеше в безкрайна бездна.
Без светлина. Без звуци. Без усещания.
Само безкрайна и тиха празнота.
Мекота.
Безтегловност.
Тялото му го беше освободило.
Физическият свят не съществуваше. Нито времето.
Сега той бе чисто съзнание… безплътен разум, увиснал в празнотата на огромна вселена.