След няколко минути Клинт си проправи път до нея и я хвана за ръката, докато самолетът се отдалечаваше към края на пистата. Двамата гледаха безмълвно как машината се откъсва от земята и изчезва сред облаците. Реджи избърса сълзите си.
— Май ще трябва да се заема с недвижими имоти — въздъхна тя. — Вече нямам сили за тия неща.
— Невероятно хлапе — каза Клинт.
— Мъчно ми е, Клинт.
Той стисна ръката й още по-здраво.
— Знам.
Труман тихо застана до тях и също се загледа в небето. Реджи го забеляза и извади от джоба си касета.
— Твоя е.
Труман взе касетата.
— Трупът е в гаража зад къщата на Джероум Клифърд — добави тя, бършейки очите си. — Ист Бруклин осемстотин осемдесет и шест.
Труман се завъртя наляво и вдигна радиостанцията пред устата си. Агентите хукнаха към колите. Реджи и Клинт не помръдваха.
— Благодаря ти, Реджи — каза Труман, но личеше, че бърза да си тръгне.
Тя кимна към далечните облаци.
— Не на мен. Благодари на Марк.