Не знаеше как е разбрала, но тя беше направо бясна. За втори път тази седмица Рап се чувстваше като ученик, привикан в кабинета на директора на училището. Стоеше от едната страна на бюрото, шефката му — от другата. Тя настоя за обяснение, а той нямаше желание да обяснява. Тонът й ставаше по-висок след всеки въпрос без отговор, а той се настройваше все по-войнствено и предизвикателно с всяка нейна гневна реплика. Бяха в безизходно положение.
— Искам да ми кажеш как разбра — отсече Рап сериозно вече за трети път.
— Как съм разбрала не е твоя работа.
— Кажи ми откъде получи информация и аз ще отговоря на въпросите ти. — Разкрачи краката си по-широко, сякаш защитаваше територията си.
— Виж какво. — Заканително размаха пръст към него тя. Лицето й беше почервеняло от гняв. — Противно на това, което си мислиш, ти всъщност имаш началник. Аз съм твоят началник и този път ти премина границата на търпението ми.
— Е, ако беше издействала да разкарат данъчните от фирмата на Коулман, както обеща, аз нямаше да отида при Рос.
Кенеди размаха бясно юмруци.
— А ти, ако не беше нетърпелив като хамстер, щеше да изчакаш още един ден и аз щях да се погрижа.
Нещо не беше както трябва. Кенеди никога не си изпускаше нервите. Рап я познаваше като изключителен професионалист. А сега, само за една седмица тя два пъти излизаше извън кожата си.
— Наред ли е всичко? Как е Томи?… Той ли ти създава неприятности?
Кенеди закри лицето си с ръце и поклати глава.
— Ти май не разбираш. Движиш се в твоя малък свят и не ти пука за другите. Интересува те само какво искаш ти. Изобщо не се съобразяваш с околните. Нямаш представа за хаоса, който създаваш. След теб и потоп. Хаос, с който аз трябва да се оправям. И не съзнаваш колко е неприятно да действаш през главата ми.
— О… ами, съжалявам, че съм такова бреме. Надявам се никой от вас да не се пореже с хартия, докато мен ме раняват с куршуми и ножове. — Рап наклони глава и посочи тънкия си белег от лявата страна на лицето.
— Престани! — изкрещя му тя. — Стига си се правил на мъченик. Аз винаги съм уважавала твоята жертвоготовност. Не става дума за това, а за твоя инат. И за твоя вреден навик каквото си наумиш, винаги да го постигаш.
— Засега се справям.
— Точно така. Но искам да те предупредя, Мичъл. Късметът ти вече може да ти изневери. Започваш да нервираш доста хора. Ентусиазмът, необходим ни, за да водим войната срещу тероризма, вече отслабва. Не след дълго либералите отново ще се върнат в Конгреса и Сената и помни ми думите, ще организират такъв лов на вещици, какъвто не сме виждали от Студената война насам. И ще провалят това място. Такава е целта и на Националното разузнаване. Сключиха такова споразумение. Ще го използват, за да нанесат съкрушителния си удар върху Управлението. Ще направят всичко възможно каубои като теб да бъдат държани изкъсо и контролирани.
— В такъв случай ще се изненадаш, ако ти кажа, че не кой да е, ами самият сенатор Хартсбърг ме посъветва да направя посещение на директор Рос.
Кенеди го изгледа притеснено.
— Точно така — продължи Рап. — Докато ти седеше тук и умуваше какви са настроенията на Капитолийския хълм, аз разговарях с един от най-либерално настроените сенатори в този град и той ми каза, че най-добрият начин да се оправя с Рос е като се изправя лице в лице с него.
— Говорил си със сенатор Хартсбърг?
— Ъхъ.
— Не ти вярвам.
— Обади му се и го попитай.
Тя погледна телефона на бюрото и се поколеба за секунда, но после попита:
— За бога, защо си отишъл при Хартсбърг за подобно нещо?
— Човекът най-накрая е прогледнал. На наша страна е. Рос е бил младши сенатор от Ню Джърси. Хартсбърг го е насочил към президентска кариера и затова реших, че сега, след като сме такива близки приятели, може да ми помогне. Помолих го да озапти Рос и да не тормози Коулман.
— И?
— Той ме посъветва да му отида на гости и да го накарам да подмокри гащите си.
Кенеди свъси чело.
— Шегуваш се.
— Напротив, напълно съм сериозен. Това бяха точните му думи. И точно това ми каза да направя. Каза, че президентът е на моя страна и че Рос ще се оттегли веднага щом му го натякна.
— И как реагира Рос?
Тя стреляше на сляпо. Значи този, който й беше съобщил за срещата, не й беше разказал подробности. До момента Рап беше сигурен, че самият Рос й се е оплакал. Предполагаше, че е извикал Кенеди и й е вдигнал скандал. И ако наистина беше така, отново щеше да му отиде на гости.
— Той не ти ли каза?
Кенеди поклати глава.
— Тогава кой ти каза?
— Предпочитам засега да не знаеш.
Когато се съберяха двама шпиони от кариерата, винаги се получаваше така. Никой от тях не искаше да отстъпи.
— Щом искаш да ти кажа как е минала срещата, ще трябва и ти да ми разкриеш твоя източник. — Рап скръсти ръце и зачака. Беше по-склонен в този момент да си излезе от кабинета й, отколкото да й даде информация.
Тя дълго мисли и накрая отвърна:
— Джонатан Гордън ми се обади тази сутрин.
— Гордън? — Значи го беше преценил погрешно. — Какво ти каза?
— Че съжалява, задето е станало така. Когато го попитах какво е станало, той разбра, че не знам нищо за изпълнението ти. Мисля, че това беше причината да се обади. Искаше да провери дали аз съм те изпратила, или си действал на своя глава.
— И ти какво му отговори?
— Казах му, че нямам никаква представа за вашата среща. Той коментира, че не би я нарекъл точно среща. Аз го помолих да поясни и той каза, че ще е по-добре да науча за случилото се от теб.
— Само толкова? Нищо ли не спомена за Коулман?
— Само, че е казал на директор Рос, че не било хубаво да се бъркат в частния бизнес на частни лица.
Рап остана доволен от чутото. Може би все пак този Гордън щеше да окаже благотворно влияние върху Рос.
— Сега ми разкажи историята.
— Ами… когато влязох, вътре се бяха събрали Рос, Гордън и още двама души. Държах се изключително любезно до момента, в който нещата не придобиха неприятен вид.
Кенеди затвори очи.
— Какво се случи?
— Погледнах към конферентната маса и видях снимка на склада на Коулман. Направо онемях. После разбрах, че четиримата са се събрали да говорят за Коулман. Казах на двамата непознати да си тръгнат и после хубаво наругах Рос.
Шефката му остана със затворени очи.
— И как го прие той?
— Не много добре.
— Ядоса ли се?
— Да.
— Което значи, че ти си се ядосал още повече.
— Доста.
— Само не ми казвай, че си го ударил и си го заплашил с телесни повреди.
— Ъ-ъ… не го ударих в точния смисъл на думата. Просто го пернах по главата с папката със събраната за Коулман информация. Или май беше данъчната му декларация… Не помня точно с коя.
— О, Мичъл. — Тя отвори очи. — Какво да те правя? Този човек е директор на Националното разузнаване. Мой шеф. Не разбираш ли?
— Честно казано, Айрини, не. Всичко е за отвличане на вниманието. Неговата работа е да замазва картината. Новата агенция не е нищо друго освен поредните стотина костюмари, които се занимават със същото, което правят поне още три такива агенции. Скот Коулман е добър човек и е жертвал главата си неведнъж за нас. Няма да стоя безучастно, докато Рос си играе с него. Само защото иска да се знае, че в града е дошъл нов шериф и всички трябва да му се подчиняват безпрекословно.
— Няма да споря с теб, но можеше да постъпиш и по-друг начин.
— Как? Как по-добре можеше да се реагира в такава ситуация? Проблемът е решен, Рос получи посланието, а ние с Коулман можем да се върнем към лова на екстремисти.
— А ако Рос не е разбрал посланието ти? Какво ще стане, ако само си го ядосал още повече?
— Пет пари не давам дали той ме харесва или не.
— Много си безразсъден, Мичъл. — Кенеди поклати глава. — Рос може да ти потрябва някой ден и тогава ще искаш да е на твоя страна.
— Не ми трябва човек като Рос. Единственото, което ми трябва, е да го разкарам от пътя си.