Айрини Кенеди емоционално беше изтощена. От болницата беше отишла направо в централата на ЦРУ, за да задейства машината преди срещата с президента и членовете на неговия кабинет, насрочена за следващата сутрин. От мига, в който лекарят й съобщи, че Ана е мъртва, знаеше как ще се развият събитията. Никой нямаше да може да го спре. И без това й беше трудно да го контролира, но след тази лична трагедия беше наивно да се мисли, че ще се подчини на някого. Щяха обаче да се намерят политици, които биха разсъждавали точно по този наивен начин — влиятелни хора, които бяха свикнали да нареждат, а другите безпрекословно да изпълняват. До каква степен и президентът щеше да реагира така, Кенеди не знаеше, но не се съмняваше какво ще е поведението на новия й шеф. Нямаше да е кой-знае колко силна и подкрепата от страна на останалите членове на Съвета за национална сигурност. Някои от тях щяха да настояват да се спазва буквата на закона, а други щяха да изпаднат в ужас при мисълта за изпълнен с желание за мъст и побеснял от ярост американец, който пречи на дипломатическите им усилия. Един или двама от членовете може би подкрепяха Рап, но никога не биха го показали толкова открито. Макар и да беше прочут със своите войнствено настроени „ястреби“, Вашингтон се гордееше и с цивилизоваността си. Тези хора биха се ужасили при мисълта побеснял държавен служител да търси възмездие за убийството на жена си. За да избегнат неизбежното, те разполагаха с две възможности. Първата беше да го вкарат зад решетките, но Кенеди вече се беше погрижила да прехвърлят Рап от болницата „Джон Хопкинс“ в конспиративна къща на ЦРУ във Вирджиния. Но дори и да успееха да го вкарат в затвора, това щеше да е само временно решение. Не можеха да го държат вечно заключен. Другото решение беше да го убият. Проблемът тук се състоеше във факта, че единствените хора, способни да го сторят — невидимите воини като Коулман — вече бяха на страната на Рап и се надпреварваха кой пръв да му помогне. Кенеди си даваше сметка, че след месец или година мнозина от тези политически водачи щяха да съжаляват, че не са го убили, но никой от тях нямаше куража да издаде подобна заповед. За момента обаче те само щяха да му заповядат да мирува.
През нощта три пъти беше разговаряла с директора на йорданската разузнавателна служба. Те вече разполагаха с името на човека, определил награда за главата на Рап: Саид Ахмед Абдула, саудитски милиардер. Отначало не можа да направи връзката, но нейните аналитици-експерти в борбата с тероризма разбраха почти веднага, след като получиха информацията. Саид Ахмед Абдула беше баща на Уахид Ахмед Абдула, терорист, участвал в опита да се взривят атомни бомби в Ню Йорк и Вашингтон. Американските специални сили го бяха хванали в граничния район между Афганистан и Пакистан само дни преди да бъдат извършени атентатите. И тъй като тогава беше ценна всяка секунда, Рап нямаше друг избор, освен да изтръгне с мъчения подробностите за заговора от Уахид. Получената информация помогна една от бомбите да бъде заловена още преди да я внесат в страната.
Как бащата беше разбрал за ролята на Рап в смъртта на сина му оставаше загадка, но Кенеди имаше известни подозрения. На първо време заповяда на Центъра за борба с тероризма да събере всичко за Саид Ахмед Абдула. Вече беше взела рискованото решение ЦРУ да не предава никаква информация на сродните им служби и агенции, макар че по закон бяха длъжни да го правят. Щяха да симулират пълно сътрудничество и дори да подават отделни късчета на ФБР, но най-ценните данни щяха да останат в тайна за следствието.
Кенеди пристигна с петнайсет минути по-рано на срещата. Правеше го винаги, когато идваше при президента. До Овалния кабинет я придружи един от служителите в Белия дом. Тя чака там сама до девет и пет, когато към нея се присъедини президентският съветник по националната сигурност Майкъл Хейк. Двамата си приличаха по характер и поддържаха много добри делови взаимоотношения. Хейк разкопча сакото си и седна до нея на канапето.
— Как се справяш?
— Добре.
— Знам, но как понасяш случилото се? — Въпросът беше зададен от един добър приятел.
— Била съм и по-добре.
— Как е Мич?
— Съсипан е, но най-лошото мина… поне във физически план.
Прагматичен, дисциплиниран и предпазлив, Хейк беше от хората, от които всеки президент имаше нужда. Не се плашеше от нищо.
— Как прие той новината за жена си?
Кенеди се овладя. Вече беше плакала и щеше да плаче още, но не и тук, не и в Овалния кабинет.
— Трябваше да го натъпчат с успокоителни.
Хейк кимна, сякаш беше очаквал подобен отговор. После се облегна назад и сложи ръка на облегалката на канапето, зад главата на Кенеди. Беше ясно, че иска да й каже нещо, но не знае как да започне.
— Айрини, с теб винаги сме били откровени един към друг. Затова ще ти кажа какво е положението тук. В момента президентът е в личната си трапезария и привършва срещата си с вицепрезидента, държавния секретар Бърг, главния прокурор Стоукс и директора на Националното разузнаване Рос.
Макар и да се изненада, Кенеди кимна спокойно.
— С две думи, те са дълбоко загрижени за това какво може да направи Мич, след като се възстанови.
— Аз също.
— Сериозно са загрижени. Смятат, че не можеш да го контролираш, а малцина от тях са убедени, че изобщо се опитваш да го контролираш.
Кенеди си каза, че явно не е единствената, прекарала нощта в обмисляне на стратегии.
— Защо? — попита.
— Смятат, че има конфликт на интереси. Че лоялността ти към Мич ще попречи на трезвата ти преценка и ти ще действаш във вреда на страната.
Кое беше във вреда на страната и кое не подлежеше на обсъждане, но Кенеди не беше дошла тук да спори.
— Уверявам те, няма никакъв конфликт.
Хейк не знаеше дали да й вярва, но това нямаше значение. Не той беше главният й опонент.
— Измъкнах се по-рано, за да ти дам приятелски съвет. Те ще дойдат всеки момент и няма да ти хареса какво ще кажат. Не си усложнявай живота, послушай ги и не им противоречи.
— Виждам, че искаш да ми помогнеш, но ми се струва, че съветът ти е малко закъснял.
— Сделката вече е сключена. Трима членове на кабинета в момента настояват пред президента за крути мерки и намекват, че имат силна подкрепа. Притиснали са го до стената и той няма възможност за маневриране. Погледнато официално, няма друг избор, освен да се придържа към препоръката им.
Кенеди почувства как стомахът й се преобърна и тя се наруга наум, че не е отишла при президента преди тях.
— Не знам дали ще мога да се примиря с това.
— Имаш ли представа какво е силно насрещно течение?
— Разбира се.
— Не можеш да го победиш, като се съпротивляваш. Трябва да съхраниш силите си, да се пуснеш по течението и когато ти се удаде подходящ момент, да плуваш успоредно с брега.
— Значи ме съветваш сега да се пусна по течението?
— Не точно. Мисля, че президентът ще се разочарова от теб, ако не изразиш някакво несъгласие. Но в крайна сметка ги остави да си разиграват играта.
— И какво ще получа в замяна?
Вратата на трапезарията леко се отвори и отвътре се чуха гласове.
— Когато свърши срещата, слез в Ситуационната зала. Президентът иска да поговори с теб насаме.
Пръв влезе президентът. Кенеди и Хейк станаха. Хейс беше висок метър и осемдесет и три. След трите години на президентския пост косата му беше доста побеляла. Той прегърна Кенеди.
— Моите съболезнования, Айрини. Знам, че беше много близка с тях.
— Благодаря, господин президент.
— Как е Мич?
— Почива.
Президентът се вгледа в нея, сякаш искаше да разбере какво е намислил Рап.
— Такава трагедия. — Той поклати глава и направи знак на всички да седнат. Хейк и Кенеди седнаха на едното канапе, докато държавният секретар Бърг, главният прокурор Стоукс и директорът на Националното разузнаване Рос се настаниха срещу тях. Пред камината имаше два стола. Президентът седна на единия, а вицепрезидентът — на другия. Президентът плесна с ръце и попита Кенеди:
— Има ли нещо ново от вчера?
— Не кой знае колко, сър.
— Още ли си на мнение, че е професионален удар?
— Да, сър.
— Айрини — Рос се премести по-напред, — за доброто на всички ни ще трябва да го кажа още веднъж. Знам, че ти е трудно и че си била много близка с Рап и жена му. Разбирам, че за теб това е ужасна трагедия, но макар и да уважаваме мнението ти, не го споделяме. Според нас не става дума за професионално поръчково убийство.
Тя го прониза с кафявите си очи. Последните двайсет и четири часа промениха всичко. До вчера гледаше със снизхождение на недостатъците на Рос, но сега изпита омраза към него. Едва се въздържа да изрече онова, което всички знаеха: Рос нямаше почти никакъв опит на сегашния си пост.
— Тази сутрин имахме среща с колеги от ФБР — продължи той. — Доказателствата, които са събрали, не са достатъчни, за да поддържаме теорията за убийство.
Кенеди кимна.
— Със специален агент Макмахън ли разговаряхте?
Рос погледна към главния прокурор Стоукс. Той отговори вместо него:
— Не, както знаете директор Роуч е извън страната. Затова заместник-директорът Фин изнесе доклада.
— А господин Фин беше ли на местопрестъплението?
— Не — сухо отвърна прокурорът.
— Айрини, медиите как приеха новината за смъртта на Мич? — попита я Рос.
И двата сутрешни вашингтонски вестника бяха напечатали статии, в които се казваше, че Рап и съпругата му са загинали от експлозия на пропан в къщата им в Мериленд. Телевизионните канали също отделяха доста внимание на тази история. Без да изпитва никакви угризения и страх, Кенеди дръзко го погледна в очите и отговори:
— Нямам представа.
— Къде е той сега?
— В момента е на безопасно място и се възстановява от травмите.
— Къде е? — настоя той.
— В една от тайните ни квартири във Вирджиния.
— В коя?
Тя леко наклони глава.
— Защо толкова се интересувате къде е Мич?
Рос хвърли поглед към останалите присъстващи.
— Мич е човек, който не слуша и не се подчинява на никого. Смятаме, че ще е най-добре ФБР да го държи под око, докато не се успокои.
— А… аз не бих се тревожила за това — саркастично отвърна Кенеди. — Сигурна съм, че ако тримата му обясните, че експлозията е била нещастен случай, той веднага ще се съгласи с вас.
Очевидно беше, че Рос не е доволен от тона й. Той се надигна и попита:
— Кои бяха онези двамата, които изпрати снощи да огледат останките от къщата на Рап?
— Не разбирам за какво говорите.
— Разговарях с шерифа на Ан Аръндел тази сутрин и той ми каза, че снощи са се появили двама мъже, които твърдели, че си ги изпратила да огледат. — Шефът й скръсти ръце. — Явно са предизвикали доста съмнения.
— Така ли?
— Да. Кои са те?
— Професионални убийци.
Рос се изчерви от яд.
— Не мисля, че сега е моментът да остроумничиш.
— Говоря сериозно. Те се специализират в убийства, като правят така, че да изглеждат като нещастни случаи.
Рос направо побесня:
— Как се казват?
Кенеди поклати глава.
— Не мога да разкрия имената им.
— Защо?
— Нямате разрешение за достъп до секретна информация.
— Аз съм ти началник.
— Това не означава, че без разрешение можете да научавате секретна информация. — Атмосферата стана напрегната. — Не разбирам защо сте по-заинтересован кои са те, отколкото какво са открили.
— Повече ме притеснява кои са — намеси се главният прокурор Стоукс. — Ако случилото се наистина е престъпление, моите хора ще трябва да съберат доказателства за съдебен процес и няма да е много добре в залата за свидетели да бъдат поканени двама професионални убийци.
— И, Айрини, тези така наречени „улики“, които те са открили, са доста неубедителни — продължи Рос. — Няколко стъпкани стръка трева и следи от гуми. — Той поклати глава и се намръщи. — Как ще излезеш с такива доказателства срещу заключението на шефа на пожарната, че е било битов инцидент?
— И какво предлагате вие? Да не обръщаме внимание на предупреждението на йорданците, че е обявена награда за главата на Рап? Да не обръщаме внимание на откритията на двама обучени и заслужили ветерани от специалните сили, които знаят повече за тези работи, отколкото всички нас взети заедно?
— Не сме казвали подобно нещо — отвърна Рос.
— Тогава защо толкова държите да представите инцидента като нещастен случай?
В стаята настъпи тишина. Тримата членове на кабинета се обърнаха към президента, сякаш сега беше моментът той да се намеси. Но президентът не реагира. Вицепрезидентът също мълчеше.
Държавният секретар пръв наруши тишината:
— Айрини, проблемът може да се реши по два начина: правилен и неправилен.
„Не е ли винаги така?“ — каза си тя.
— Правилният е да оставим ФБР да се занимава с разследването.
— А неправилният?
— Неправилният начин — намеси се главният прокурор — е да позволим на тайните шпиони на ЦРУ да се ровят и да душат около вероятното място на престъплението.
Стоукс използва думата „вероятно“. Кенеди искаше да обясни на главния юрист на страната, че ако не бяха Коулман и Уикър, никоя от тези улики сега нямаше да им е известна. Обаче знаеше, че ще е напразно, и затова не го стори. Те вече бяха решили. Бояха се от отмъстителния Мич Рап или по-точно — бояха се от това, което той щеше да направи от името на американското правителство. Безпокойството, което можеше да донесе той на тях и на техните организации, щеше да е голямо.
— Уверявам ви — продължи Стоукс, — че ако е извършено престъпление, ще се погрижим извършителите да бъдат изправени пред съда. Може да отнеме известно време, но ще го направим. Междувременно вие трябва да обясните на Рап по никакъв начин да не се меси в разследването. Защото ако се намеси, ще си има сериозни проблеми със закона.
Ако ситуацията не беше толкова сериозна, Кенеди щеше да приеме с ирония предупреждението на главния прокурор. Тя се обърна към президента, за да види дали той подкрепя тази глупост. Хейс си гледаше часовника, стремейки се да избегне погледа й.
— Сигурна съм, че Мич ще се стресне от вашето предупреждение. Може би искате сам да му предадете посланието?
Отговорът й не хареса на Стоукс и той се обърна за подкрепа към Бърг и Рос.
Директорът на Националното разузнаване веднага заговори:
— Последното, което искаме в момента, е служител на Централното разузнавателно управление да се прави едновременно на съдия, полицай и палач.
— Според мен последното, което искаме, е някой, който се е опитал да убие служител на ЦРУ, да се измъкне безнаказано.
— Ако някой наистина се е опитал да убие Рап, ние ще го открием и ще го накажем.
Кенеди кимна, но изражението й показваше, че не се връзва на тези обещания.
— Как мислите да спрете Мич да не тръгне да преследва виновниците? — попита.
— Тъй като си негов шеф, аз очаквам от теб да го контролираш — с равен тон отвърна Рос.
— А ако си подаде оставката?
Рос се обърна към държавния секретар Бърг. Тя се поколеба, преди да каже:
— Отнехме паспорта на господин Рап. Забранено му е да напуска страната.
Ето това вече наистина беше доста смешно. Елементарната предпазливост не позволи на Кенеди да прихне. Тримата членове на кабинета с каменни лица бяха вперили погледи в нея.
— И мислите, че това ще го спре? — попита тя. — Ще спре Мич Рап… човека, когото сме обучили като разузнавач за нелегални операции? Човека, който говори пет езика, има бог знае колко псевдонима и фалшиви имена и през годините е влизал и излизал тайно буквално от всяка една държава в Европа и Близкия изток? И мислите, че като му отнемете паспорта, ще го спрете?
Въпросът остана без отговор.
Стоукс продължи:
— За негово добро ще го поставим под засилена охрана.
Кенеди поклати глава и отвърна със саркастичен тон:
— Благодаря за милото предложение, но ще минем и без него.
— Айрини, това е за доброто на страната — намеси се отново Рос.
— Това е спорно, но засега е в безопасност и не се нуждае от допълнителна охрана.
— Айрини, ако се наложи, ще издадем и съдебна заповед.
— На какво основание, Марти? — Тя за пръв път реагира остро. — Мислиш, че си единственият в този град, който има свой съдия ли?… Повярвай ми, ще загубиш тази битка и няма да ти стане никак приятно.
Рос ги спря с вдигната ръка.
— Нека да си поемем въздух и да се успокоим. Сигурен съм, че ЦРУ е в състояние да държи под око Мич, докато се възстанови. От друга страна, Айрини, ще трябва да дадем възможност на хората от ФБР да го разпитат.
След известно колебание тя отговори:
— Кажете на специален агент Макмахън да ми се обади и аз ще го уредя.
— Аз също бих искал да разговарям с него — каза Рос.
— Съмнявам се, че в момента може да се вижда с посетители, но…
— Когато се пооправи — намеси се президентът, като думите му бяха насочени към Рос.
Настъпи кратка пауза и президентският съветник по национална сигурност се възползва от възможността да обяви края на съвещанието. Той стана и каза:
— Днес президентът има доста натоварен график. Извинете ни, но трябва да свършваме. — Хейк се обърна към Рос: — Имате ли свободни още петнайсет минути?
— Разбира се.
Хейк издърпа настрани директора на Националното разузнаване и поведе разговор с него. Президентът излезе незабелязано през вратата, водеща към кабинета на личния му секретар. Кенеди хвърли поглед към държавния секретар Бърг, главния прокурор Стоукс и вицепрезидента Бакстър и отвратена напусна стаята.