Таиб вече се съмняваше дали жената знае нещо повече. Бяха я измъкнали от апартамента й и я бяха завели в посолството. Таиб започна с ноктите на лявата й ръка. Изтръгна ги един по един. След третия тя запя друга песен. Ако в началото твърдеше, че не знае къде е шефът й, под въздействието на мъченията тя спомена, че вероятно е в Италия. Къде в Италия, попита я той. Тя отвърна, че не знае и че случайно го е чула да споменава нещо за Италия. Тогава Таиб реши да позволи на двамата си помощници да я изнасилят. Те и без това тръпнеха от желание и щяха да му бъдат благодарни. Самият той не би се унизил чак до такава степен, но знаеше, че обладаването обикновено правеше жените смирени като овчици.
Излезе от мазето и се качи в кухнята. Даде им час. Яде сандвич, изпи чаша мляко и си намисли какви въпроси да й задава, когато отново се захване с нея. Абел беше човек, в живота на който технологиите играеха важна роля. Таиб го беше срещнал за пръв път преди пет години. Дори още тогава той носеше със себе си едно от онези устройства, комбинация между портативен компютър и мобилен телефон. Не можеше да не е оставил нещо в офиса си. Нещо, което да подскаже на Таиб къде е отишъл. Някаква информация, запаметена на компютър. Не можеше да си позволи да разочарова Рашид. Трябваше да открие германеца на всяка цена или принцът вече никога нямаше да му се довери.
Когато отново слезе в мазето, хората му свършваха с нея. Бяха я разсъблекли чисто гола и я бяха подпрели на масата. Ръцете й бяха завързани за краката на масата с кафяв кабел от електрически удължител. Сякаш чакаше само него. Той почувства възбуда и едва не се поддаде на плътското изкушение. Овладя се и тихо изрецитира салату-л-джумуа: „Аллаху акбар, Аллаху акбар… Ашахаду Анджи ла илаха илл Алллах… Ашахаду анна Мухаммадар расулуллах… Бог е велик, Бог е велик. Един е Аллах и Мохамед е неговият пророк…“
Молитвата обаче не успя да потисне желанията му и той си каза, че не може повече да стои в присъствието на тази изкусителка. Един от хората му с насмешка му каза, че ги била молила да спрат. Че споменала за някакъв сейф в офиса. Вече беше четири часът сутринта. Таиб ядосано нареди да я изнасилят още веднъж. Ако отидеха в офиса сега, щяха да предизвикат подозрения. По-късно сутринта щяха да я заведат в офиса.