— Ти си лъжец — рекох аз на Жофроа.
— Я повтори — отвърна Жофроа.
— Ти си лъжец — повторих аз.
— Тъй ли? — попита ме той.
— Тъй — отвърнах аз и би звънецът за края на междучасието.
— Добре — каза Жофроа, докато се построявахме в редица, — следващото междучасие ще се бием.
— Дадено — рекох аз.
На мен такива работи няма какво да ми ги повтарят, ама ха̀.
— Тишина в редиците! — викна Бульона, а пък той ни е възпитател; с него шега не бива.
Имахме час по география. Алсест, който седи до мен, ми каза, че през междучасието ще ми държи куртката, докато се бия с Жофроа. Каза ми също да удрям по брадата, като боксьорите по телевизията.
— Не — рече Йодес, който седи зад нас, — трябва да удря по носа; целиш носа и бам — печелиш.
— Глупости говориш — каза Рюфюс, а той седи до Йодес, — при Жофроа не вървят шамарите.
— А бе, тъпак, виждал ли си боксьори да си удрят шамари? — попита Мексан, който седеше наблизо и прати бележка на Жоашен, понеже Жоашен искаше да разбере за какво става дума, обаче нямаше как да ни чуе от мястото си.
За съжаление бележката мина през Анян, пък той нали е любимец на учителката, вдигна ръка и каза:
— Госпожице, предадоха ми бележка!
Учителката се намръщи здравата и поиска Анян да й занесе бележката, така че Анян гордо отиде при нея. Учителката прочете бележката и каза:
— Доколкото разбирам, двама от вас ще се бият през междучасието. Не зная кои са те и не искам да зная. Предупреждавам ви обаче, че ще говоря с вашия възпитател господин Дюбон след междучасието и размирниците ще получат най-строго наказание. Алсест да излезе на дъската.
Алсест излезе и го изпитаха за реките. Не отговори добре, понеже той знаеше само за Сена, дето прави сума ти завои, и за Нива, тъй като миналата година беше там през ваканцията. Всички приятели с нетърпение чакаха да дойде междучасието и спореха помежду си. Дори се наложи учителката да чукне по катедрата с линийката си. Клотер тъкмо беше заспал, сметна, че това е за него и самичък отиде в ъгъла. На мен ми беше гадно, понеже, ако учителката ме накаже, в къщи ще си имам неприятности, а и трябваше да се простя с шоколадовия крем за вечеря. Пък и кой знае? Току-виж ме изключили — това вече щеше да бъде много страшно; на мама ще й стане адски мъчно, татко ще каже, че на моята възраст е бил пример за другарчетата си, но за какво се трепят да ми осигурят прилично образование, че няма да завърша добре и няма скоро да ме пуснат на кино. Нещо ми се беше насъбрало в гърлото, звънецът за междучасието би, погледнах Жофроа и видях, че той също не бърза да слезе на двора.
Долу всички приятели ни чакаха, а Мексан каза:
— Да отидем в дъното на двора, там никой няма да ни пречи.
Жофроа и аз тръгнахме след другите, а Клотер каза на Анян:
— Ти се махай! Обаждач такъв!
— И аз искам да гледам! — каза Анян.
После добави, че ако не му дадат да гледа, ще отиде веднага да съобщи на Бульона, тогава никой няма да може да се бие и така ни се и пада.
— Е, голяма работа, нека гледа — каза Рюфюс. — В края на краищата Жофроа и Никола тъй или иначе ще ги накажат; така че е все едно дали Анян ще предупреди учителката сега или после.
— Ще ни накажат, ама ако се бием — каза Жофроа. — За последен път, Никола, държиш ли на това, което каза?
— Разбира се, че държи, ама ха̀! — викна Алсест.
— Има си хас! — каза Мексан.
— Добре, хайде — каза Йодес, — аз ще бъда съдия.
— Съдия ли? — каза Рюфюс. — Ти направо ме разсмиваш. Защо ти да си съдия, а не някой друг?
— Дай да побързаме — каза Жоашен, — няма сега да се бием за това. Междучасието вече свършва.
— Ще прощаваш — рече Жофроа, — обаче съдията е важно нещо. Аз отказвам да се бия, ако нямам свестен съдия.
— Точно така — съгласих се аз. — Жофроа е прав.
— Хубаво де, хубаво — каза Рюфюс, — аз ще ви бъда съдия.
Това вече никак не се хареса на Йодес. Той каза, че Рюфюс нищо не разбира от бокс и смята, че боксьорите си удрят шамари.
— Моите шамари не струват по-малко от твоите удари по носа — каза Рюфюс и лепна един шамар на Йодес.
Йодес направо побесня, никога не съм го виждал такъв, почна да се бие с Рюфюс и все искаше да го удари по носа. Рюфюс обаче не стоеше мирен, това още повече ядосваше Йодес и той крещеше, че Рюфюс не е истински приятел.
— Спрете, бе! Спрете! — викаше Алсест. — Междучасието вече свършва!
— Ей, шишко, само тебе ли ще слушаме! — каза Мексан.
Тогава Алсест ме помоли да му подържа кифлата и започна да се бие с Мексан. Това доста ме изненада, понеже Алсест обикновено избягва да се бие, особено когато яде кифла, истината е, че майка му започна да му дава някакво лекарство за отслабване и оттогава Алсест не обича да му казват „шишко“.
Понеже гледах Алсест и Мексан, не мога да кажа защо Жоашен ритна Клотер. Предполагам обаче, че го е ритнал, защото вчера Клотер спечели от Жоашен сума ти топчета.
Във всеки случай приятелите здравата се биеха и беше много щуро. Аз започнах да ям кифлата на Алсест и дадох едно парче на Жофроа. После Бульона пристигна тичешком, разтърва всички, каза, че това е безобразие и че ще ни даде да се разберем, след което отиде и би звънеца.
— Това е — каза Алсест. — Аз какво ви казах? Правихме се, правихме на тарикати и Жофроа и Никола не можаха да се бият.
Когато Бульона разказа на учителката какво е станало, тя се ядоса и наказа целия клас с изключение на Анян, Жофроа и мен. Каза, че всички други били хулиганчета и трябвало да вземат пример от нас.
— Има̀ късмет, че би звънецът — каза ми Жофроа. — Много ми се искаше да се сбия с теб.
— Я не ме разсмивай, лъжец такъв — казах му аз.
— Я повтори! — рече ми той.
— Лъжец такъв! — повторих аз.
— Добре — каза Жофроа, — следващото междучасие ще се бием.
— Дадено — отвърнах аз.
Щото, нали знаете, на мен тия работи няма какво да ми ги повтарят. Ама ха̀!