Днес решихме да поиграем на мини-голфа, който се намира до павилиона, където продават сувенири. Мини-голфът е много щура работа, ей сега ще ви обясня: има осемнайсет дупки, дават топки и едни пръчки и човек трябва да вкара топката в дупките с колкото се може по-малко удари. За да се стигне до дупките, се минава през едни кулички, ровчета, завои, нанагорнища и стълбички; страхотно нещо. Само първата дупка е лесна.
Тъпото е, че управителят на голфа не ни пуска да играем, ако не сме придружени от някой възрастен. И ние с Блез, с Фрюктьо, Мамер (ей, много е тъп тоя!), Иреней, Фабрис и Ком — това са приятелчетата от хотела — отидохме да помолим моя татко да дойде да поиграе с нас на мини-голфа.
— Не — каза татко, който си четеше вестника на плажа.
— Хайде де, един път поне се стегнете! — каза Блез.
— Хайде де! Хайде де! — развикаха се и останалите, а аз се разплаках и казах, че като не мога да играя на мини-голф, ще си взема едно водно колело, ще отида далеч-далеч и никога няма да се върна.
— Няма да можеш — каза Мамер, много е тъп, всеки случай. — За да вземеш водно колело, трябва да те придружава някой възрастен.
— Чудо голямо — обади се Ком, пък той ме дразни, понеже все гледа да се покаже, — аз например нямам нужда от колело, ще отида далеч, като плувам кроул.
Тъй си стояхме и спорехме край татко, накрая той си смачка вестника, хвърли го на пясъка и каза:
— Хубаво, хайде, ще ви заведа на мини-голфа.
Моят татко е най-милият татко на света. Казах му го и го целунах.
Управителят на мини-голфа никак нямаше желание да ни пусне да играем, като ни видя. Ние обаче се развикахме: „Хайде де! Хайде де!“ и управителят се съгласи, обаче каза на татко да ни гледа хубаво какво правим.
Струпахме се при отправната точка за първата дупка, дето е адски лесна, а татко, нали знае сума ти неща, ни показа как трябва да се държи пръчката.
— Аз знам! — каза Ком и поиска да започне, обаче Фабрис му каза, че откъде-накъде той ще бъде пръв.
— А бе я да започнем по азбучен ред, като в училище, когато ни изпитват — предложи Блез.
Аз обаче не се навих, защото Никола е чак към края на азбуката и за училище е много щуро, обаче за мини-голфа не е честно. Тогава пристигна управителят на мини-голфа и каза на татко, че трябва да започнем да играем, понеже имало и други желаещи да поиграят на мини-голф.
— Ще започне Мамер, понеже е най-послушен — каза татко.
Мамер застана, прасна със страхотна сила топката, а тя изхвърча, прелетя над оградата и удари една кола, която беше спряла на пътя. Мамер се разплака, а татко отиде да прибере топката.
Татко обаче се позабави малко, защото в спрялата кола имаше един чичко, чичкото излезе от колата и започна да говори с татко, като размахваше ръце, насъбраха се хора, гледаха ги и се хилеха. Ние искахме да продължим играта, обаче Мамер беше седнал върху дупката, плачеше и казваше, че няма да стане, докато не му върнат топката, а всички ние сме били лоши. След това татко се върна с топката и никак не изглеждаше доволен.
— Внимавайте малко — каза татко.
— Добре — каза Мамер, — дайте ми топката.
Татко обаче не му я даде, каза на Мамер, че му стига засега, че ще поиграе някой друг ден. Това никак не се хареса на Мамер, той се разрита на всички страни, започна да вика, че тука всички го използували и щом е тъй, ще отиде да повика татко си. И си тръгна.
— Хубаво, аз съм — каза Иреней.
— Няма такива работи — отвърна Фрюктьо, — аз ще играя.
Тогава Иреней удари с пръчката Фрюктьо по главата, Фрюктьо лепна един шамар на Иреней и дотича управителят на мини-голфа.
— Ей — викна управителят към татко, — я махайте оттука тия дечурлига, хората чакат, за да играят!
— Дръжте се прилично — каза татко. — Тези деца са си платили, за да играят, и ще играят!
— А така! — каза Фабрис на татко. — Кажете му!
Всички приятелчета веднага взеха страната на татко, освен Фрюктьо и Иреней, които се удряха с пръчките и си лепяха шамари.
— А, тъй, значи — каза управителят на мини-голфа, — ами ако извикам полицай?
— Че извикайте — рече татко, — той ще отсъди кой е правият.
Тогава управителят на мини-голфа извика полицая, който стоеше на пътя.
— Люсиен! — извика управителят на мини-голфа. И полицаят дойде.
— Какво има, Ернест? — обърна се той към управителя.
— Има такова, че тоя тук пречи на хората да играят — отвърна управителят.
— Да — каза един чичко, — от половин час вече чакаме, за да играем на първата дупка!
— Вие на тия години нямате ли си по-интересно занимание? — попита татко.
— Какво? — обади се управителят на мини-голфа. — Ако мини-голфът не ви харесва, няма какво да отблъсквате другите хора от мини-голфа!
— Впрочем — каза полицаят — един господин току-що подаде оплакване, понеже една топка от мини-голфа издраскала каросерията на колата му.
— Какво става сега, можем ли да играем на първата дупка, или не? — попита чичкото, който чакаше.
Тогава пристигна Мамер с татко си.
— Ей този е! — каза Мамер на татко си, като сочеше моя татко.
— Доколкото разбрах — рече таткото на Мамер, — вие не давате на сина ми да играе с другарчетата си?
Тогава татко се развика, управителят на мини-голфа се развика, всички се развикаха, полицаят свиреше със свирката си, а накрая татко ни изкара всички от мини-голфа и Ком хич не беше доволен, защото твърдеше, че докато никой не го гледал, бил вкарал топката с един единствен удар. Според мен това са смехории.
Толкова добре се забавлявахме на мини-голфа, че решихме на следващия ден да дойдем пак, за да опитаме втората дупка.
Само не знам дали татко ще се съгласи да дойде с нас.
Не, бащата на Никола никога вече не пожела да пристъпи покрай мини-голфа; беше започнал да изпитва силно отвращение към мини-голфа, което би могло да се сравни единствено с отвращението му към мусаката в хотел „Бо-Риваж“. Майката на Никола каза, че, не бива да вдига скандал заради мусаката, а бащата на Никола отвърна, че при тия цени, скандално е, дето се сервират такива неща. Отгоре на всичко заваля отново…