На излизане от училище тръгнах след едно кученце. Кученцето явно се беше загубило, беше сам-самичко и ми стана много мъчно за него. Рекох си, че то сигурно ще се радва, ако си намери приятел, и го подгоних. Кученцето май не искаше много да тръгне с мен, сигурно се боеше. Тогава аз му дадох половината си паста, кученцето изяде пастата и почна да си маха опашката насам-натам, пък аз го кръстих Рекс, също като в един приключенски филм, който бях гледал миналия четвъртък.
След като си изяде пастата почти толкова бързо, колкото би я изял Алсест, едно приятелче, дето все яде, Рекс най-доволно тръгна след мен. Мислех, че татко и мама много ще се зарадват, като ме видят да се прибирам у дома заедно с Рекс. И се канех да науча Рекс да прави фокуси и да пази къщата, а после щеше да ми помогне да хвана престъпници, като в оня филм миналия четвъртък.
Да, ама, сто на сто няма да ми повярвате, като се прибрах в къщи и мама видя Рекс, никак не се зарадва, ама никак. Вярно, че той и Рекс си е виновен. Влязохме в хола, дойде мама, целуна ме, попита ме добре ли съм изкарал в училище, дали не съм правил бели, и изведнъж видя Рекс и започна да вика:
— Къде намери това животно!
Аз започнах да обяснявам, че това е едно нещастно изгубено кученце, с което ще изловя по-нататък сума ти престъпници, обаче Рекс, вместо да стои мирен, скочи в едно кресло и започна да гризе възглавничката му. А пък това беше креслото, където татко не бива да сяда никога, освен ако дойдат гости!
Мама продължи да вика, каза, че ми е забранила да влача животни в къщи (това е вярно, мама ми забрани оня път, когато донесох мишката), че това е опасно, че кучето може да е заразено от бяс, че ще ни изпохапе и всички ще побеснеем и че щяла да вземе метлата и да изхвърли тая гадина навън, и съм имал на разположение една минута, да махна това куче от къщата.
Не ми беше лесно да откъсна Рекс от възглавничката на креслото, пък и той си остана с едно парче от нея в зъбите, хич не го разбирам как може да обича такива работи. После излязох навън, прегърнал Рекс. Плачеше ми се и взех, та се разплаках. Не знам дали и на Рекс му беше мъчно, той беше много зает — плюеше парцалчета вълна от възглавницата.
Пристигна татко и ни завари двамата с Рекс седнали пред вратата — аз плачех, а Рекс плюеше.
— Чакайте бе — рече татко, — какво става тук?
И аз тогава обясних на татко, че мама не иска Рекс, пък Рекс ми е приятел и аз съм единственият приятел на Рекс и той ще ми помогне да изловя сума ти престъпници и ще го науча да прави фокуси. Бях много нещастен и пак си поплаках малко, а Рекс в това време си чешеше едното ухо със задния крак — това е адски трудно, веднъж опитвахме в училище и само Мексан успя, понеже са му дълги краката.
Татко ме погали по главата, после каза, че мама е права, че е опасно да се водят кучета у дома, че може да са болни и да се хвърлят да хапят и после — бам — на хората им потичат лиги и побесняват. И по-късно съм щял да уча в училище как Пастьор е измислил лекарство и е станал благодетел на човечеството, и човек можело да се излекува, обаче страшно боляло. Аз му обясних на татко, че Рекс не е болен, че много обича да яде и е адски умен. Тогава татко разгледа Рекс и го почеса по главата — той и мене така ме чеше понякога.
— Ами то вярно, че май е здраво това кученце — каза татко и Рекс започна да му ближе ръката.
На татко му стана много приятно.
— Много е сладко — каза татко, после си подаде другата ръка и каза: — Я дай лапичка, дай лапичка, дай де, дай!
И Рекс му даде лапичка, и му облиза ръката, а после се почеса по ухото. Въобще здравата се потруди. Татко се смя, смя и каза:
— Хубаво, ти чакай тука, аз ще гледам да се разбера с майка ти.
И влезе в къщи. Страшен е татко! Докато татко се разбираше с мама, аз си играех с Рекс. Той се изправи на задни лапи и после, понеже нямах нищо за ядене да му дам, пак почна да се чеше по ухото. Голяма работа е Рекс!
Като излезе от къщи, татко не беше много доволен. Седна до мене, почеса ме по главата и каза, че мама не щяла кучета в къщи, особено след номера с креслото. Щях да се разплача, обаче ми хрумна нещо.
— Щом като мама не иска Рекс в къщи, ще го държим в градината.
Татко поразмисли, после каза, че не било лошо, че в градината Рекс няма да прави бели и веднага можем да му построим колибка. Аз пък целунах татко.
Отидохме да вземем дъски от тавана, а татко си донесе инструментите. Рекс започна да гризе бегониите, обаче това по̀ се ядваше от креслото в хола, защото на нас бегониите са ни повече от креслата.
Татко започна да избира дъски.
— Ще видиш каква колибка ще му направим — каза той. — Същински палат.
А аз добавих:
— Ще го научим да прави сума ти фокуси и да пази къщата!
— Да — съгласи се татко, — ще го дресираме да пъди натрапниците като Бледюр например.
Господин Бледюр ни е съсед и те двамата с татко много обичат да се дърпат. Адски се забавлявахме с Рекс и с татко! Работата стана неприятна чак когато татко изпищя, понеже се удари с чука по пръста, и мама излезе от къщи.
— Какво правите? — попита мама.
Тогава аз и обясних, че ние с татко сме решили да държим Рекс в градината, където няма кресла, а татко му прави колибка и ще научи Рекс да хапе господин Бледюр, за да го накара да побеснее. Татко си мълчеше, смучеше си пръста и гледаше мама. Мама хич не беше доволна. Каза, че не й трябвала в къщи тая гадина, я какво е направила с бегониите! Рекс навири глава, приближи се до мама, размърда опашка и застана на задни лапи. Мама го погледа, наведе се и го погали по главата, а Рекс я близнало ръката и тогава някой звънна на градинската врата.
Татко отиде да отвори и влезе един чичко. Той погледна Рекс и каза:
— Кики! Ето къде си бил! А аз те търся навсякъде!
— Ама, моля ви се, господине — обади се татко, — какво обичате?
— Какво обичам ли? — запита чичкото. — Искам си кучето! Кики избяга, докато го разхождах, казаха ми, че някакво хлапе го водело насам.
— Това не е никакъв Кики, това е Рекс — казах аз. — Двамата ще ловим престъпници като във филма от миналия четвъртък и ще го дресираме да прави бели на господин Бледюр!
Обаче Рекс изглеждаше много доволен и скочи право в ръцете на чичкото.
— Откъде мога да зная, че кучето е ваше — рече татко, — това е безстопанствено куче!
— Ами гердана — отвърна чичкото, — гердана му погледнахте ли? Там ми пише името! Жюл Жозеф Трампе, и адресът ми! Иде ми да подам оплакване! Ела си при мене, Кики, я ги гледай ти!
И чичкото си отиде заедно с Рекс.
Останахме да стоим смаяни и после мама се разплака. Тогава татко почна да я утешава и й обеща, че в близките дни ще доведа друго куче.