Хеликоптерът на бреговата охрана се намираше на три километра от координатите на „Гоя“ и летеше на височина деветстотин метра.
Толанд извика на пилота:
— Имате ли система за нощно виждане?
Пилотът кимна и каза:
— Разбира се. Нали изпълнявам спасителни полети.
Океанологът го очакваше.
— Включете я — каза той.
Пилотът се смути.
— Защо? Изгубили ли сте някого?
— Не. Искам всички да видят нещо.
— Няма да видим нищо от тази височина, освен ако долу не гори петролно петно.
— Просто я включете.
Пилотът го изгледа странно и след това натисна няколко бутона на пулта. Включи се дисплей и образът постепенно се фокусира.
— Мамка му! — Хеликоптерът за миг се наклони, но пилотът бързо се възстанови от първоначалната изненада.
Също толкова смаяно вторачени в екрана, Рейчъл и Корки се наведоха напред. Черният фон на океана бе осветен от огромна пулсираща червена спирала. Рейчъл се обърна към Толанд.
— Прилича на циклон.
— Да — потвърди океанологът. — Циклон от топли течения. С широчина около осемстотин метра.
Пилотът изумено се подсмихва.
— Голям е. От време на време се случват такива неща, обаче още не бях чул за този.
— Появи се едва миналата седмица — поясни Толанд. — Сигурно няма да продължи повече от още няколко дни.
— На какво се дължи? — попита Рейчъл, разбираемо озадачена от огромния въртоп насред океана.
— Магмен купол — отвърна пилотът.
Тя сепнато се обърна към Толанд.
— Вулкан ли?
— Не. На Източното крайбрежие няма активни вулкани, но понякога се наблюдават магмени джобове, които изригват на морското дъно и образуват горещи места. Горещите места стават причина за промяна на температурното съотношение — гореща вода на дъното и по-студена на повърхността. И от това се образуват тези гигантски спирални течения. Изчезват за около две седмици.
Пилотът погледна пулсиращата спирала на дисплея.
— Като че ли това все още е доста силно. — Той замълча за миг, провери координатите на кораба на Толанд и изненадано възкликна:
— Господин Толанд, май сте оставили „Гоя“ почти в средата му.
Океанологът кимна.
— В центъра си теченията са малко по-бавни. Осемнайсет възела. Все едно да хвърлиш котва в бърза река. Тази седмица веригата ни е подложена на сериозно опъване.
— Господи! — възкликна пилотът. — Течение със скорост осемнайсет възела? Само да не паднете през борда! — засмя се той.
На Рейчъл не й беше смешно.
— Майк, ти нищо не спомена за това течение и магмения купол.
Той окуражително постави ръка върху коляното й.
— Няма нищо страшно, повярвай ми.
Младата жена се намръщи.
— Значи тази серия, която снимаш тук, е за магмения купол, така ли?
— За горещите течения и Sphyrna mokarran.
— Да, спомням се, че го каза.
Толанд и се усмихна престорено срамежливо.
— Sphyrna mokarran обичат топлата вода и в момента абсолютно всички в радиус от сто и петдесет километра са се събрали тук.
— Върхът. — Рейчъл нервно поклати глава. — А какво, ако може да попитам, е Sphyrna mokarran?
— Най-грозната морска риба.
— Камбала ли?
Толанд се засмя.
— Риба-чук.
Рейчъл се вцепени.
— Около кораба ти има акули?!
Той й намигна.
— Спокойно, не са опасни.
— Ако не бяха опасни, нямаше да го кажеш.
Океанологът се подсмихва.
— Сигурно си права. — Той шеговито подвикна на пилота: — Хей, кога за последен път сте спасявали някого от нападение на риба-чук?
Пилотът сви рамене.
— Божичко, от десетки години не сме спасили никого от риба-чук.
Толанд се обърна към нея.
— Видя ли? От десетки години. Не се бой.
— Миналия месец обаче — прибави пилотът — бяха нападнали някакъв идиот с акваланг…
— Чакайте малко! — прекъсна го Рейчъл. — Вие казахте, че не сте спасили никого?
— Да — потвърди пилотът. — Никого. Обикновено закъсняваме. Тия чудовища убиват за секунди.