Времето се променяше.
Подобно на печален предвестник на надвисналия сблъсък, постоянният вятър жалостиво виеше и брулеше укритието на Делта Форс. Делта Едно приключи с укрепването на палатката и се върна вътре при двамата си другари. И преди се бе случвало. Скоро щеше да премине.
Делта Две наблюдаваше образа, пращан от микроробота.
— Трябва да го видиш — каза той.
Делта Едно се приближи. В купола цареше пълен мрак, освен в северния край при трибуната. Всичко останало се различаваше само като очертания.
— Това не е нищо. Само проверяват телевизионните си прожектори за довечера.
— Проблемът не е в осветлението. — Делта Две посочи тъмния кръг в центъра на леда — пълната с вода дупка, от която бяха извадили метеорита. — Ето това е проблемът.
Делта Едно се вторачи в отвора. Той бе заобиколен с оранжеви конуси и повърхността на водата изглеждаше спокойна.
— Не виждам нищо.
— Пак погледни. — С помощта на джойстика Делта Две спусна микроробота към дупката.
Когато проучи тъмната вода по-внимателно, Делта Едно забеляза нещо, което го накара смаяно да подскочи.
— Какво е това, по дяволите?…
Делта Три също се приближи. И той изглеждаше поразен.
— Боже мой. Това шахтата на метеорита ли е? Нормално ли е водата да прави така?
— Не — промълви Делта Едно. — Определено не.