Изгледът отгоре, който микророботът предаваше на Делта Форс от купола, приличаше на нещо, достойно за първа награда във фестивал на авангардисткото кино — слабото осветление, блестящата повърхност на шахтата и елегантният азиатец, проснат на леда, заобиколен отвсякъде с разперилата се като грамадни криле жилетка от камилска вълна. Явно се опитваше да вземе проба от водата.
— Трябва да го спрем — каза Делта Три.
Делта Едно се съгласи. Леденият шелф на Милн криеше тайни, които неговият отряд трябваше да пази със сила.
— Как? — без да пуска джойстика, попита Делта Две. — Микророботите не са приспособени за такава цел.
Делта Едно се намръщи. Микророботът в купола беше разузнавателен модел, олекотен за удължаване на полета. Не бе по-опасен от къщна муха.
— Трябва да се свържем с диспечера — заяви Делта Три.
Делта Едно напрегнато впери очи в Уейли Мин, който едва пазеше равновесие на ръба на шахтата. Наоколо нямаше никого — а ледената вода притежаваше способността да притъпява способността на човек да крещи.
— Дай ми управлението.
— Какво ще правиш? — попита войникът с джойстика.
— Каквото са ни учили — изсумтя командирът и зае мястото му. — Ще импровизирам.