Източният портал на Белия дом се намира на Ист Икзекютив Авеню между министерството на финансите и Източната морава. Железобетонната ограда и стълбовете, поставени след атаката срещу морските пехотинци в Бейрут, придават на този вход всичко друго, но не и приветлив вид.
Застанала пред портала Гейбриъл Аш с растяща нервност си погледна часовника. 16:45. Още не се беше появил никой.
НА ИЗТОЧНИЯ ПОРТАЛ В 16:30.
ЕЛА САМА.
„Ето ме — помисли си тя. — А ти къде си?“
Оглеждаше лицата на мотаещите се наоколо туристи и очакваше някой да привлече вниманието й. Неколцина мъже я загледаха и тя се поотдалечи. Започваше да се чуди дали е постъпила правилно. Усещаше, че мъжът от Секретната служба в кабината на часовия вече я наблюдава. Нейният информатор може да се беше уплашил. Тя за последен път погледна през оградата към Белия дом, въздъхна и се обърна да си тръгне.
— Гейбриъл Аш? — извика след нея мъжът от Секретната служба.
Гейбриъл се обърна. Сърцето й туптеше бясно.
— Да?
Мъжът й махна да се приближи. Бе слаб и навъсен.
— Човекът, с когото имате среща, е готов да ви приеме. — Служителят отключи главната, порта и й даде знак да влезе.
Краката на Гейбриъл отказаха да помръднат.
— Вътре ли да вляза?
Той кимна.
— Помолиха ме да ви се извиня, че се е наложило да почакате.
Без да помръдва, Гейбриъл погледна отворената врата. „Какво става?!“ Изобщо не беше очаквала такова нещо.
— Вие сте Гейбриъл Аш, нали? — вече нетърпеливо попита мъжът.
— Да, но…
— Тогава искрено ви съветвам да ме последвате.
Гейбриъл колебливо прекрачи прага и портата се затръшна зад нея.