Военноморският хеликоптер „Сийхоук“ бе пратен със секретна мисия от военновъздушната база „Туле“ в Северна Гренландия. Като летеше ниско, извън обсега на радарите, той измина разстояние от сто и десет километра над открито море. После пилотите изпълниха странната заповед, която бяха получили, и въпреки ураганния вятър увиснаха над посоченото им място в пустия океан.
— Къде са? — смутено попита щурманът. Бяха им казали да вземат вертолет със спасителна макара, затова очакваше спасителна операция. — Сигурен ли си, че координатите са верни? — Той обходи бурното море с лъча на прожектора, ала под тях нямаше нищо освен…
— Мамка му! — Пилотът дръпна щурвала и хеликоптерът се издигна нагоре.
От вълните пред тях ненадейно изплува черна стоманена планина — грамадна необозначена подводница.
Пилотите нервно се засмяха.
— Сигурно са те.
Както ги бяха инструктирали, операцията се осъществи при пълно радиомълчание. Двойният портал в предния край на подводницата се отвори и един моряк им даде сигнал с мощен фенер. Хеликоптерът увисна над подводницата и спусна спасителни ремъци за трима души. След шестдесет секунди тримата непознати висяха под вертолета и бавно се издигаха към него.
Когато щурманът ги изтегли на борда — двама мъже и една жена, — пилотът даде светлинен сигнал на подводницата, че всичко е наред. След секунди огромният съд изчезна под бруленото от вихъра море, без да остави и следа от присъствието си.
Пилотът обърна машината и я насочи на юг. Бурята бързо се приближаваше и тези трима непознати трябваше да бъдат върнати без косъм да падне от главата им в „Туле“, където ги очакваше реактивен самолет. Нямаше представа къде отиват. Знаеше само, че заповедта идва отвисоко и че превозва скъпоценен товар.