ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЪРВА Събота, 4 юни – понеделник, 6 юни
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР ПОЛУЧИ редица предвещаващи беда тръпки в мига, в който се захвана с шефа на новините Андеш Холм. Той беше на 58 и заради това изпадаше от групата, но Лисбет го бе включила за всеки случай, след като двамата с Ерика Бергер бяха в лоши отношения. Холм беше интригант и изпращаше на разни хора имейли, в които клюкарстваше как някой не си вършел работата.
Лисбет установи, че Холм не харесва Ерика Бергер и че отделя значително време за намеци по адрес на женището, което казало това или направило онова. Той сърфираше в мрежата само в сайтовете на свързани с работата хора. Ако имаше други интереси, вероятно ги задоволяваше в свободното си време и на друг компютър.
Беше го запазила като кандидат за ролята на „отровната писалка“, но май нямаше да е той. Лисбет стигна до извода, че Холм е толкова нахакан, че дори не се нуждае от заобикалки и от анонимни имейли. Ако искаше да нарече Ерика Бергер „курва“, щеше да го направи открито. И не изглеждаше от типа, който би си направил труда да се промъкне посред нощ в жилището на Ерика Бергер.
Към десет направи пауза и влезе в „смахнатата_маса“. Разбра, че Микаел Блумквист още не се е появил. Изпита леко раздразнение и се запита с какво ли се занимава и дали е успял да стигне навреме за срещата на Телебориан.
После се върна към сървъра на СМП.
Отиде на следващото име в списъка, това на редакционния секретар за спорта Клаес Лундин, на 29 години. Тъкмо отвори пощата му, когато внезапно се спря и прехапа долната си устна. Изключи Лундин и вместо това влезе в електронната поща на Ерика Бергер.
Върна се назад във времето. Беше сравнително кратък списък на файлове, тъй като регистрацията ѝ за електронната поща бе направена на 2 май. Първият имейл бе сутрешна докладна, изпратена от редакционния секретар Петер Фредриксон. През първия ден няколко души ѝ бяха писали да ѝ пожелаят „добре дошла“ в СМП.
Лисбет внимателно изчете имейлите, получени от Ерика Бергер. Разбра, че още от ден първи в кореспонденцията с шефа на новините Андеш Холм преобладаваше враждебният тон. Явно не теглеха заедно каруцата по който и да е въпрос и Лисбет установи, че Холм умишлено усложнява живота на Бергер, като ѝ изпраща по два-три имейла за дреболии.
Прескочи рекламите, спама и чисто новинарските докладни. Съсредоточи се върху това, което приличаше на лична кореспонденция. Изчете вътрешните бюджетни сметки, резултатите от обяви и маркетинг, имейлите, разменяни с икономическия директор Кристер Селберг в продължение на цяла седмица и съдържащи ожесточени спорове за съкращения на персонала. Ерика бе получила раздразнен мейл от шефа на правната редакция за някакъв заместващ, на име Юханес Фриск, комуто явно бе възложила някакъв недостатъчно оценен материал. Независимо от първите приветствени имейли, изглежда, нямаше ни един сътрудник на началническо ниво, който да вижда нещо позитивно в аргументите или предложенията на новата главна редакторка.
След малко Лисбет се върна към началото и направи някои статистически изчисления. Установи, че от всички по-висши началници в СМП около Ерика, изглежда, само четирима не се опитваха да подкопават авторитета ѝ: председателят на управата Боргшьо, редакционният секретар Петер Фредриксон, шефът на уводната страница Гунар Магнусон и шефът на културната страница Себастиян Страндлунд.
В този СМП никога ли не са чували за жени? Всички шефове – мъже.
Човекът, с когото Ерика Бергер си имаше най-малко работа, бе началникът на културната страница. Откакто бе постъпила там, тя бе обменила със Себастиян Страндлунд само два имейла. Най-приятелските и явно най-изпълнени със симпатии имейли идваха от редактора на уводната страница Магнусон. Боргшьо бе лаконичен и директен. Всички останали шефове се отдаваха на открито мародерство.
Защо, по дяволите, тази група мъже въобще са назначили Ерика Бергер, след като единственото им желание е да я разкъсат на парчета?
Човекът, с когото имаше най-много общо, бе редакционният секретар Петер Фредриксон. Той беше като нейна пришита сянка на всички събрания. Той подготвяше СМП, съвещаваше се с Ерика за различни текстове и проблеми, той движеше почти цялата работа.
Обменяше имейли с Ерика около дузина пъти на ден.
Лисбет събра всички негови писма до Ерика и ги прочете едно по едно. В някои случаи Фредриксон възразяваше срещу взети от Ерика решения. И се аргументираше. Ерика Бергер явно му имаше доверие, след като често сменяше решенията си, приемайки мотивите му. Никога не беше враждебен. Но пък нямаше и най-малкият намек за лично отношение към Ерика.
Лисбет затвори пощата на Ерика Бергер и потъна в размисъл.
Отвори профила на Петер Фредриксон.
PLAGUE БЕЗ ОСОБЕН напредък бе проверявал персоналните компютри на различните сътрудници в СМП. Цяла вечер. Успя да се провре при шефа на новините Андеш Холм, тъй като той имаше открита връзка към кабинета си, за да може по всяко време на денонощието да се включи и да надзирава нечия работа. Личният му компютър бе един от най-досадните, които Plague някога бе хаквал. Затова пък се провали с останалите осемнайсет имена от списъка, с който го бе снабдила Лисбет Саландер. Допълнително спомогна и фактът, че никой от онези, на които почука, не бе онлайн в съботната вечер. Вече започваше да му писва от невъзможната задача, когато Лисбет Саландер му дрънна в десет и половина вечерта.
„Какво?
– Петер Фредриксон.
– Окей.
– Зарежи другите. Фокусирай се на него.
– Защо?
– Интуиция.
– Ще отнеме време.
– Има и друг начин. Фредриксон е редакционен секретар и работи по една програма, наречена Integrator, за да има наблюдение върху компютъра си в СМП от вкъщи.
– Нищо не знам за Integrator.
– Малка програма отпреди две години. Сега е аут. Integrator има бръмбар. Има я в архивите на Хакерската република. На теория можеш да обърнеш програмата и да влезеш в компютъра му от службата.
Plague въздъхна. Тя, която някога бе негова ученичка, сега знаеше повече от него.
– Окей. Ще опитам.
– Ако намериш нещо, дай го на Кале Блумквист, ако вече не съм онлайн.“
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ СЕ ВЪРНА в жилището на Лисбет Саландер на Мусебаке малко преди дванайсет. Беше уморен, взе душ и сложи кафеварката. После отвори компютъра на Лисбет Саландер и ѝ дрънна на нейния ICQ.
„Крайно време беше.
– Сори.
– Къде си последното денонощие?
– Правих секс с тайна агентка. И преследвах Юнас.
– Успя ли за срещата?
– Да. Хванала си Ерика?
– Единственият начин да стигна до теб.
– Умно.
– Утре ме местят в ареста.
– Знам.
– Plague ще е на разположение с мрежата.
– Чудесно.
– Остава само финалът.
Микаел кимна на себе си.
– Сали… ще направим това, което трябва.
– Знам. Ти си предвидим.
– Както винаги си чаровница.
– Нещо друго, което трябва да знам?
– Не.
– В такъв случай имам още работа в мрежата.
– Окей. Всичко хубаво.
СУЗАН ЛИНДЕР СЕ ПРОБУДИ рязко от дрънчене в ухото ѝ. Някой бе задействал алармата за движение, която бе поставила в антрето на долния етаж на вилата на Ерика Бергер. Изправи се на лакът и видя, че часът е 5,23. Тихичко се измъкна от леглото и нахлузи джинси, фланелка и маратонки. Пъхна спрея със сълзотворен газ в задния си джоб и взе палката със себе си.
Безшумно мина покрай вратата на спалнята на Ерика Бергер и видя, че е затворена и съответно заключена.
После спря на стълбите и се ослуша. Внезапно чу слабо щракване и движение на долния етаж. Бавно слезе по стълбите, в антрето отново спря и се ослуша.
Някой в кухнята местеше стол по пода. Тя здраво хвана палката и безшумно се отправи към вратата. Отвори и видя плешив небръснат мъж, който седеше на кухненската маса с чаша портокалов сок и вестник СМП в ръка. Той усети присъствието ѝ и вдигна поглед.
– Ти пък, по дяволите, коя си? – попита.
Сузан Линдер си отдъхна и се опря на рамката на вратата.
– Грегер Бакман, предполагам. Здравей. Аз съм Сузан Линдер.
– Така. Ще ме удариш ли по главата с палката, или искаш чаша сок?
– С удоволствие – каза Сузан и остави палката. – Имам предвид сока.
Грегер Бакман се протегна за чаша от мивката и наля сок от картонена кутия.
– Работя за „Милтън Секюрити“ – каза Сузан Линдер. – Мисля, че е най-добре съпругата ти да обясни присъствието ми.
Грегер Бакман се изправи.
– Да не се е случило нещо с Ерика?
– Жена ти е добре. Но имаше малко неприятности. Търсихме те в Париж.
– Париж. Мамка му, аз бях в Хелзинки.
– Тъй ли? Извинявай, но жена ти мислеше, че си в Париж.
– Другия месец.
Грегер тръгна към вратата.
– Вратата на спалнята е заключена. Ще ти трябва код, за да я отвориш – каза Сузан Линдер.
– Код ли?
Тя му даде трите цифри, които трябваше да набере, за да отвори вратата на спалнята. Той затича по стълбите към горния етаж. Сузан Линдер се протегна през масата и взе оставения от него СМП.
В ДЕСЕТ СУТРИНТА в неделя доктор Андеш Юнасон влезе при Лисбет Саландер.
– Здравей, Лисбет.
– Здравей.
– Исках само да те предупредя, че полицията ще дойде на обяд.
– Добре.
– Не изглежда много да се тревожиш.
– Не.
– Имам подарък за теб.
– Подарък? Защо?
– Беше една от най-забавните ми пациентки от дълго време насам.
– Нима? – каза Лисбет Саландер подозрително.
– Разбрах, че се увличаш по ДНК и генетика.
– Кой ме е издал… оная психоложка, предполагам.
Андеш Юнасон кимна.
– Ако ти е скучно в ареста… ето последния писък от изследванията на ДНК.
Даде ѝ една тухла, която се наричаше Spirals – Mysteries of DNA, с автор професор Йошито Такамура от Токийския университет. Лисбет Саландер отвори книгата и прочете изброените в съдържанието глави.
– Красиво – каза тя.
– Би ми било интересно да чуя как така четеш проучвания на учени, които дори и аз не разбирам.
Щом Андеш Юнасон напусна стаята, Лисбет извади компютъра. Последен напън. От „Личен състав“ на СМП бе научила, че Петер Фредриксон е работил там шест години. През това време е излизал два пъти в дълги болнични. Два месеца през 2003 и три през 2004 г. От файловете за персонала заключи, че причината и двата пъти е било изгаряне. Предшественикът на Ерика Бергер, Хокан Мурандер, един път бе направил запитване дали Фредриксон наистина може да остане като редакционен секретар.
Приказки. Приказки. Приказки. Нищо конкретно, за което да се захванеш.
В дванайсет без четвърт звънна Plague.
„Какво?
– Още ли си в болницата?
– Познай.
– Той е.
– Сигурен ли си?
– Включи се преди половин час. Успях да вляза в домашния му компютър. Има снимки на Ерика Бергер, сканирани на хард диска.
– Благодаря.
– Изглежда доста апетитна.
– Plague…
– Знам. Какво да правя?
– Качил ли е снимки в мрежата?
– Не виждам засега.
– Можеш ли да минираш компютъра му?
– Вече е направено. Ако се опита да качи в мрежата снимки или нещо по-голямо от двайсет килобайта, хард дискът му ще се строши.
– Прекрасно.
– Смятам да спя. Ти добре ли си?
– Както винаги.“
Лисбет изключи ICQ-то. Хвърли поглед на часовника и видя, че наближава обяд. Бързо съчини съобщение, което адресира до Yahoo, „смахнатата_маса“.
„Микаел. Важно. Веднага се обади на Ерика Бергер и ѝ предай, че Петер Фредриксон е „отровната писалка“.
В момента, в който изпращаше съобщението, чу движение в коридора. Вдигна своя „Палм Тунгстен Т3“ и целуна екрана му. После изключи компютъра и го остави в нишата зад масичката до леглото ѝ.
– Здравей, Лисбет – каза адвокат Аника Джанини от вратата.
– Здравей.
– Полицията ще те вземе след малко. Нося ти дрехи. Надявам се да ти станат.
Лисбет със съмнение погледна подбора от красиви тъмни панталони и светли блузи.
ДВЕ УНИФОРМЕНИ ПОЛИЦАЙКИ от полицията в Гьотеборг отведоха Лисбет Саландер, а Аника Джанини я придружи до ареста.
Когато вървяха по коридора покрай нейната стая, Лисбет забеляза, че няколко души от персонала я гледат с откровено любопитство. Тя любезно им махна, някой ѝ отвърна. Сякаш случайно и Андеш Юнасон стоеше на рецепцията. Спогледаха се и си кимнаха. Още преди да са завили зад ъгъла, Лисбет забеляза, че Андеш Юнасон се отправя към стаята ѝ.
По време на пътуването към ареста Лисбет не размени и дума с полицайките.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ЗАТВОРИ своя айбук и преустанови работа в седем сутринта. Постоя малко на бюрото на Лисбет Саландер, взирайки се с празен поглед пред себе си.
После отиде в спалнята ѝ и погледна гигантското ѝ двойно легло. След малко се върна в кабинета, отвори мобилния и позвъни на Моника Фигерула.
– Здравей. Микаел е.
– О, здравей. Вече си станал?
– Току-що приключих работа и отивам да си легна. Исках само да ти звънна и да ти кажа „здрасти“.
– Мъжете, които правят това, винаги имат задни мисли.
Той се засмя.
– Блумквист, може да дойдеш и да спиш тук.
– Ще бъда скучна компания.
– Ще го понеса.
Микаел взе такси до Понтонергатан.
ЕРИКА БЕРГЕР ПРЕКАРА неделята в леглото с Грегер Бакман. Лежаха и си говореха или полуспяха. Следобед се облякоха и направиха дълга разходка до параходния мостик и из селището.
– СМП беше грешка – каза Ерика Бергер, когато се върнаха у дома.
– Не говори така. Сега е трудно, но ти го знаеше. Всичко ще се оправи, когато свикнеш с работата.
– Не е работата. С нея се справям. Отношението.
– Хм…
– Не се чувствам удобно. Но не мога да напусна само след няколко седмици работа.
Тя тъжно седна до кухненската маса и се загледа в една точка. Грегер Бакман никога не бе виждал жена си толкова отчаяна.
КРИМИНАЛЕН ИНСПЕКТОР Ханс Фасте срещна за пръв път Лисбет Саландер в дванайсет и половина в неделя, когато полицайка от Гьотеборг я въведе в стаята на Маркус Ерландер.
– Голям дявол си, едва те хванахме – каза Ханс Фасте.
Лисбет Саландер му хвърли дълъг поглед и реши, че е идиот. Не възнамеряваше да отдели и секунда на съществуването му.
– Полицейски инспектор Гунила Веринг ще те съпровожда при пътуването до Стокхолм – каза Ерландер.
– Така – каза Фасте. – Тогава да тръгваме. Има доста хора, които искат сериозно да си поговорят с теб, Саландер.
Ерландер се сбогува с Лисбет Саландер. Тя не му обърна внимание.
Бяха решили за по-просто да осъществят транспортирането на затворничката със служебна кола до Стокхолм. Гунила Веринг караше. В началото на пътуването Ханс Фасте седеше на предната седалка с глава, обърната към задната, и се опитваше да разговаря с Лисбет Саландер. Към Алингсос вратът го заболя и той се отказа.
Лисбет Саландер наблюдаваше пейзажа през прозореца. Изглежда, че Фасте въобще не съществуваше в съзнанието ѝ.
Телебориан имаше право. Тя е, мамка му, умствено изостанала – мислеше си Фасте. – Това ще променим в Стокхолм.
От време на време поглеждаше Лисбет и се опитваше да си изгради представа за жената, която бе преследвал толкова дълго. Дори Ханс Фасте изпитваше жалост, когато погледнеше слабичкото момиче. Запита се колко ли тежи. Но си спомни, че е лесбийка и че съответно не е истинска жена.
Затова пък беше възможно онова със сатанизма да е преувеличено. Тя не изглеждаше особено сатанински.
С ирония разбра, че щеше да е много по-добре да я беше арестувал за трите убийства, за които първоначално я подозираха, но действителността вече надминаваше всички очаквания. С пистолет може да се справи и слабичко момиче. А сега ставаше дума за тежък побой над членове на висшето ръководство на МК „Свавелшьо“, в какъвто без съмнение бе виновна. Имаше технически доказателства за това ѝ деяние, което тя сигурно възнамеряваше да отрече.
МОНИКА ФИГЕРУЛА СЪБУДИ Микаел Блумквист към един следобед. Седя на балкона и допрочете книгата за античните богове, докато се вслушваше в хъркането на Микаел от спалнята. Цареше мир и спокойствие. Когато влезе и го погледна, внезапно разбра, че я привлича повече, отколкото който и да е друг мъж през последните години.
Беше приятно, но и тревожно чувство. Микаел Блумквист не можеше да бъде стабилна част от нейното съществуване.
Когато Микаел стана, отидоха на Нор Меларстранд и пиха кафе. После тя го довлече у дома и правиха секс през останалата част от следобеда. Той я остави около седем вечерта. Усети липсата му в мига, в който я целуна по бузата и затвори външната врата.
КЪМ ОСЕМ ВЕЧЕРТА в неделя Сузан Линдер почука у Ерика Бергер. Не спеше там, откакто Грегер Бакман се бе завърнал, така че посещението ѝ беше частно. Няколкото денонощия, които прекара като нощен гост у Ерика, им позволиха да се сближат по време на дългите разговори в кухнята. Сузан установи, че харесва Ерика Бергер. Виждаше една отчаяна жена, която се прави, че безгрижно отива на работа, но която всъщност е ходещ чувал страх.
Сузан Линдер подозираше, че Ерика не се страхуваше само от „отровната писалка“. Но не беше лекар, а и животът и житейските проблеми на Ерика Бергер не бяха нейна работа. Затова потегли към Бергер само за да я поздрави и да попита дали всичко е наред. Намери Ерика и мъжа ѝ в лошо настроение в кухнята. Изглежда, бяха прекарали неделята в обсъждане на важни неща.
Грегер Бакман сложи кафе. Сузан Линдер бе едва от няколко минути в къщата, когато мобилният иззвъня.
ЕРИКА БЕРГЕР ОТГОВАРЯШЕ на всеки разговор през деня с нарастващо чувство на крушение.
– Бергер.
– Здрасти, Рики.
Микаел Блумквист. По дяволите! Не съм му казала, че папката на Боргшьо е изчезнала.
– Здравей, Мике.
– Саландер е преместена в ареста в Гьотеборг и утре ще бъде прехвърлена в Стокхолм.
– Разбирам.
– Тя ти е изпратила едно… едно съобщение.
– Така ли?
– Много е загадъчно.
– Какво?
– Казва, че „отровната писалка“ е Петер Фредриксон.
Ерика Бергер седя онемяла десетина секунди, докато мислите препускаха из главата ѝ. Невъзможно. Петер не е такъв. Саландер трябва да е сбъркала.
– Нещо друго?
– Не. Това е цялото съобщение. Разбираш ли за какво става дума?
– Да.
– Рики, какво общо имате ти и Лисбет? Тя ми се обади да ми каже за Телебориан и…
– Благодаря ти, Мике. После ще говорим.
Тя затвори мобилния и погледна Сузан Линдер с напълно полудели очи.
– Казвай – каза Сузан Линдер.
СУЗАН ЛИНДЕР ИЗПИТА противоречиви чувства. Ерика Бергер внезапно бе получила съобщение, че нейният редакционен секретар Петер Фредриксон е „отровната писалка“. Думите просто не ѝ стигаха, когато го разказа. После Сузан Линдер попита откъде знае, че Фредриксон е нейният сталкер.
Ерика Бергер внезапно замълча. Сузан наблюдаваше очите ѝ и видя как нещо се промени в настроението на главната редакторка. Ерика Бергер изведнъж придоби напълно объркан вид.
– Не мога да ти кажа…
– Какво значи това?
– Сузан, знам само, че Фредриксон е „отровната писалка“. Но не мога да ти кажа откъде имам информацията. Какво да правя?
– Трябва да ми кажеш, за да мога да ти помогна.
– Аз… не мога. Ти не разбираш.
Ерика Бергер се изправи и застана до кухненския прозорец с гръб към Сузан Линдер. Накрая се обърна.
– Отивам при този мръсник.
– Хайде сега, по дяволите! Никъде няма да ходиш, най-малкото в дома на човек, движен от такава омраза към теб.
Ерика Бергер изглеждаше раздвоена.
– Седни. Кажи ми какво се е случило. Микаел Блумквист се обади, нали?
Ерика кимна.
– Аз… през деня помолих един хакер да разгледа домашните компютри на персонала.
– Така значи. С други думи, виновна си в тежко компютърно престъпление. Затова не искаш да кажеш кой е хакерът.
– Обещах никога да не казвам… Това засяга и други хора. Нещо, върху което работи Микаел.
– Блумквист познава ли „отровната писалка“?
– Не, той само предаде съобщението.
Сузан Линдер наклони глава и заразглежда Ерика Бергер. Внезапно в главата ѝ се образува асоциативна верига.
Ерика Бергер. Микаел Блумквист. „Милениум“. Съмнителни полицаи, които влизат с взлом и подслушват жилището на Блумквист. Сузан Линдер наблюдава наблюдаващите. Блумквист работи като луд върху историята на Лисбет Саландер.
Че Лисбет Саландер беше демон на компютрите, бе широко известно в „Милтън Секюрити“. Никой не знаеше как е придобила уменията си и до Сузан никога не беше достигал слух, че Саландер е хакер. Но при един случай Драган Армански бе казал нещо в смисъл, че Саландер доставяла направо невероятни доклади. Хакер…
Но, по дяволите, Саландер лежи в изолация в Гьотеборг.
Беше безумие.
– За Саландер ли говорим? – попита Сузан Линдер.
Ерика Бергер изглеждаше като тресната от мълния.
– Не мога да обсъждам източника си на информация. Нито дума.
Сузан Линдер внезапно прихна.
Саландер е била. Бергер го потвърди от ясно по-ясно. Тя е извън релси.
Но това е невъзможно.
Какво става, по дяволите?
Значи по време на своето затворничество Лисбет Саландер се е заела със задачата да разбере коя е „отровната писалка“. Чиста лудост.
Нямаше никаква представа кое какво е в историята на Лисбет Саландер. Беше я срещала може би пет пъти през годините, в които работи в „Милтън Секюрити“, и никога не бе разменяла и дума с нея. Възприемаше Саландер като упорит и социално неприспособим човек, с извънредно дебела черупка, която и най-добрата бормашина не би могла да пробие. Установи също, че Драган Армански бе разперил закрилящи крила над Лисбет Саландер. И тъй като много го уважаваше, Сузан Линдер предположи, че шефът ѝ има своите добри причини да защитава упоритото девойче.
„Отровната писалка“ е Петер Фредриксон.
Дали бе права? Имаше ли някакви доказателства?
В продължение на два часа Сузан Линдер разпитва Ерика Бергер за Петер Фредриксон. Искаше да знае каква бе ролята му в СМП и какви са били отношенията им под нейно ръководство. Не научи кой знае какво от отговорите.
Ерика Бергер се колебаеше. Искаше ѝ се да отиде у Фредриксон и да предизвика директен сблъсък, но в същото време не беше сигурна, че получената информация е вярна. Накрая Сузан Линдер я убеди да не се втурва у Петер Фредриксон и да не му отправя веднага обвинения, защото ако е невинен, Бергер ще изглежда като пълен идиот.
Междувременно Сузан Линдер обеща да се поогледа. Обещание, за което съжали в момента, в който го изричаше, след като нямаше никаква представа до какво би довело това.
Но сега паркира старичкия си фиат страда колкото можа по-близо до жилището на Петер Фредриксон във Фисксетра. Заключи вратите и се огледа. Не беше сигурна какво точно прави, но предположи, че ще се принуди да почука у тях и по някакъв начин да го накара да отговори на известен брой въпроси. Остро съзнаваше, че това занимание далеч надхвърляше задълженията ѝ в „Милтън Секюрити“ и че Драган Армански ще побеснее, ако разбере с какво се е захванала.
Не беше добър план. И фактически се провали, преди тя изобщо да успее да го задвижи.
В мига, в който влезе в двора и се приближи до вратата на Петер Фредриксон, тя се отвори. Сузан Линдер веднага го позна от снимката му във файла на персонала, който бе проучила на компютъра на Ерика Бергер. Продължи напред и двамата се разминаха. Той пое към гаража на паркинга. Сузан Линдер, разколебана, спря и видя, че е малко преди единайсет вечерта. Запита се накъде е тръгнал Петер Фредриксон, и изтича обратно към колата си.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ДЪЛГО СЕДЯ, загледан в мобилния си след разговора с Ерика Бергер. Запита се какво става. Гневно погледна компютъра на Лисбет Саландер, но по това време тя вече бе преместена в ареста в Гьотеборг и нямаше възможност да я запита.
Отвори синия си телефон Т 10 и позвъни на Идрис Гиди в Анеред.
– Здравей. Микаел Блумквист е.
– Здравей – каза Идрис Гиди.
– Исках само да звънна и да ти кажа, че може да прекратиш работата си за мен.
Идрис Гиди вече бе изчислил, че Микаел Блумквист ще се обади, след като Лисбет Саландер бъде отведена в ареста.
– Разбирам – каза той.
– Може да запазиш мобилния телефон, както се разбрахме. През седмицата ще се разплатим.
– Благодаря.
– Аз трябва да ти благодаря за помощта.
Отвори айбука и започна работа. По развитието на нещата през последните седмици можеше да се предположи, че голяма част от ръкописа трябва да се преработи и че най-вероятно ще се получи съвсем нов материал.
Въздъхна.
В ЕДИНАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТ Петер Фредриксон паркира колата си на три пресечки от дома на Ерика Бергер. Сузан Линдер вече знаеше накъде се е отправил и го пропусна, за да не привлече вниманието му. Подмина колата му повече от две минути след като бе паркирал. Установи, че е празна. Подмина и къщата на Ерика Бергер, продължи още малко и чак тогава паркира. Дланите ѝ се потяха.
Отвори кутийка Catch Dry и взе доза енфие.
После открехна вратата на колата и се огледа. Щом разбра, че Фредриксон е на път към Салтшьобаден, вече знаеше, че информацията на Саландер е правилна. Как бе научила, не знаеше, но повече не се съмняваше, че Фредриксон е „отровната писалка“. Предположи, че не е тръгнал към Салтшьобаден да се забавлява, а че има нещо на ум.
Което бе чудесно, стига да можеше да го хване на местопрестъплението.
Извади телескопична палка от страничния джоб на вратата и я претегли на ръката си. Натисна ключалката на дръжката и оттам изскочи тежкият еластичен стоманен кабел. Тя стисна зъби.
Ето защо бе напуснала полицейския отряд в Сьодермалм.
Един-единствен път бе избухнала в страшен гняв, когато отрядът за трети път в три дни отиде на адрес в Хегерштен, след като една и съща жена бе звъняла в полицията, крещейки за помощ, защото мъжът ѝ я пребивал. И точно както при първите два случая, при пристигането на отряда ситуацията се бе вече успокоила.
Докато разпитваха жената, държаха мъжа ѝ на стълбите. Не, тя не искаше да заявява в полицията. Не, това беше грешка. Не, той беше мил… всъщност грешката е била нейна. Тя го е провокирала…
През цялото време простакът стоеше и се хилеше, гледайки Сузан Линдер право в очите.
Тя така и не можа да си обясни защо го направи. Но внезапно нещо в нея се скъса, тя извади палката и го цапна през устата. Първият удар не бе толкова силен. Пукна му устната и той се сви. През следващите десет секунди, докато колегите ѝ не я сграбчиха и насила не я издърпаха навън, тя обсипа гърба, бъбреците, хълбоците и раменете му с дъжд от удари с палката.
Не повдигнаха обвинение. Тя напусна същата вечер, върна се у дома и плака цяла седмица. После се съвзе и отиде да почука на вратата на Драган Армански. Разказа му какво е направила и защо е напуснала полицията. Търсеше работа. Армански се колебаеше. Помоли я да му даде време да размисли върху въпроса. Вече бе престанала да се надява, когато той ѝ се обади след шест седмици и каза, че е готов да я пробва.
Сузан Линдер направи горчива гримаса и напъха палката зад колана на гърба си. Провери дали е на мястото си спреят със сълзотворен газ в десния джоб на якето и дали връзките на маратонките ѝ са здраво завързани. После тръгна обратно към къщата на Ерика Бергер и се вмъкна в имота.
Знаеше, че алармата против движение в задния двор още не е инсталирана, затова се движеше безшумно по тревата покрай храстите на оградата. Не го виждаше. Заобиколи къщата и застина. Внезапно го видя като сянка в сумрака на ателието на Грегер Бакман.
Той не знае колко е опасно да се върне тук. Не може да се въздържи.
Беше приклекнал и се опитваше да надникне през процепа на завесата на салона. После се премести на терасата и надникна през спуснатите щори на големия френски прозорец, все още покрит с шперплат.
Сузан Линдер изведнъж се усмихна.
Промъкна се през двора към ъгъла на къщата, докато той бе с гръб към нея. Скри се зад два лозови храста до портата и зачака, наблюдавайки го през клонака. От мястото си Фредриксон можеше да вижда и част от кухнята. Явно бе намерил нещо интересно за гледане, защото минаха десет минути, преди отново да се раздвижи. Приближи се към Сузан Линдер.
Щом зави зад ъгъла и я подмина, Сузан Линдер се изправи и заговори с тих глас:
– Ало, Фредриксон.
Той се закова на място и се обърна към нея.
Видя очите му да светят в мрака. Не можеше да различи израза на лицето му, но усети как, шокиран, сдържа дъха си.
– Можем да направим това простичко или сложничко – каза тя. – Ще отидем при колата ти и…
Той се обърна и се опита да се затича.
Сузан Линдер вдигна телескопичната палка и нанесе убийствено болезнен удар от външната страна на лявото му коляно, точно по капачката.
Той падна със задавен вик.
Тя вдигна палката за още един удар, но се възпря. Усети на врата си очите на Драган Армански.
Наведе се и го преобърна по корем, опирайки коляно в гърба му. Грабна дясната му ръка, изви я на гърба и му сложи белезниците. Беше слаб и не оказа съпротива.
ЕРИКА БЕРГЕР ЗАГАСИ лампата в дневната и закуцука към горния етаж. Вече не се нуждаеше от патериците, но стъпалото все още я болеше, щом прехвърлеше тежестта си на него. Грегер Бакман загаси в кухнята и последва жена си. Никога преди не бе виждал Ерика Бергер толкова нещастна. Нищо, което ѝ каза, не успя да я успокои или да намали чувството ѝ на страх.
Тя се съблече и се пъхна в леглото с гръб към него.
– Не си ти виновен, Грегер – каза, когато го чу да си ляга.
– Не си добре – каза той. – Искам да си останеш у дома няколко дни.
Обви с ръка раменете ѝ. Тя не се опита да го отблъсне, но лежеше неподвижно. Той се наведе и внимателно я целуна по шията, прегръщайки я.
– Нищо не можеш да кажеш или да направиш, за да облекчиш положението. Знам, че имам нужда от пауза. Чувствам се така, сякаш съм се качила на бавен влак и внезапно съм разбрала, че пътувам в грешна посока.
– Можем да излезем в морето и да поплаваме малко. Да се махнем от всичко.
– Не. Не мога да се махна от всичко.
Обърна се към него.
– Сега най-лошото, което мога да направя, е да избягам. Трябва да реша проблемите. После може да заминем.
– Окей – каза Грегер. – Аз май не съм ти от особена помощ.
Тя слабо се усмихна.
– Не. Не си. Но благодаря, че си тук. Обичам те безумно, нали знаеш.
Той кимна.
– Не мога да повярвам, че е Петер Фредриксон – каза Ерика Бергер. – Никога не съм долавяла у него и най-малка враждебност към мен.
СУЗАН ЛИНДЕР СЕ ЧУДЕШЕ дали да позвъни у Ерика Бергер, когато видя осветлението на долния етаж да угасва. Погледна надолу към Петер Фредриксон. Не беше казал и дума. Лежеше напълно пасивно. Сузан доста дълго мисли, преди да вземе решение.
Наведе се, сграбчи белезниците и го изправи на крака, подпирайки го на портата.
– Можеш ли да стоиш? – попита.
Той не отговори.
– Окей. Тогава ето какво. Ако окажеш и най-малка съпротива, ще получиш същото и на десния крак. А ако още се съпротивляваш, ще ти счупя ръцете. Ясно ли ти е какво казвам?
Тя долови тежкото му дишане. Страх?
Бутна го пред себе си, изведе го на улицата до колата му през три пресечки. Той куцаше. Тя го подкрепяше. Когато стигнаха до колата, срещнаха разхождащ се през нощта човек с куче. Той спря и загледа окования Петер Фредриксон.
– Полицейска акция – каза с твърд глас Сузан Линдер. – Вървете си у дома.
Сложи го на задната седалка и го закара у тях във Фисксетра. Часът бе дванайсет и половина през нощта и нямаше жива душа, когато стигнаха неговата врата. Сузан Линдер извади ключовете му и го поведе по стълбите нагоре към жилището му на третия етаж.
– Не може да влизаш у дома – каза Петер Фредриксон.
Първото, което каза, откак го бе оковала в белезници.
Тя отвори вратата на апартамента и го бутна вътре.
– Нямаш право. Трябва да имаш заповед за обиск…
– Не съм полицай – с нисък глас каза тя.
Той се втренчи недоверчиво в нея.
Тя го сграбчи за ризата и го избута пред себе си в дневната, накара го да седне на дивана. Беше грижливо почистен тристаен апартамент. Спалня отляво, кухня от другата страна на антрето, малък кабинет към дневната.
Тя надникна там и въздъхна с облекчение. The smoking gun. Веднага видя снимки от фотоалбума на Ерика Бергер, пръснати на бюрото до компютъра. На стената около компютъра бе окачил трийсетина нейни снимки. Тя разгледа изложбата с вдигнати вежди. Ерика Бергер бе страхотно красива жена. И имаше доста по-забавен сексуален живот от Сузан Линдер.
Чу Петер Фредриксон да се размърдва, върна се в дневната и го сграбчи. Удари го веднъж и го довлече в кабинета, където го накара да седне на пода.
– Стой мирно! – каза.
Отиде в кухнята и намери хартиен плик от „Консум“. Извади снимките от стената една по една. Намери и осакатения фотоалбум и дневниците на Ерика Бергер.
– Къде е видеофилмът? – попита тя.
Петер Фредриксон не отговори. Сузан Линдер отиде в дневната и включи телевизора. Във видеокасетофона имаше касета, но ѝ отне известно време, докато намери на дистанционното откъде се включва.
Извади филма и доста се позабави, докато се увери, че не е направил няколко копия.
Намери тийнейджърските любовни писма на Бергер и доклада за Боргшьо. После насочи интереса си към компютъра на Петер Фредриксон. Видя, че има скенер, свързан към персонален компютър IBM. Вдигна капака му и намери оставена там снимка на Ерика Бергер на купон в „Клуб Екстрийм“ през новогодишната нощ на 1986 година според надписа на стената.
Стартира компютъра и забеляза, че е с парола.
– Каква е паролата? – попита.
Петер Фредриксон инатливо мълчеше на пода, отказвайки да разговаря с нея.
Внезапно Сузан Линдер бе обхваната от спокойствие. Знаеше, че технически погледнато, бе извършвала престъпление след престъпление тази вечер, включително нещо, което можеше да се окачестви като незаконна принуда и дори тежко нарушение на човешките права. Но не ѝ пукаше. Напротив, чувстваше се по-скоро ободрена.
След малко вдигна рамене, порови в джоба си и извади швейцарския си военен нож. Преряза всички кабели към компютъра, обърна го с гръб към себе си и използва отвертката звезда да го отвори. Отне ѝ петнайсетина минути да разглоби компютъра и да извади хард диска.
Огледа се. Беше взела всичко, но за всеки случай прегледа основно всички чекмеджета, купищата хартия и рафтовете. Изведнъж погледът ѝ попадна на стар училищен каталог от 1978 г., който лежеше на перваза на прозореца. Видя, че е от гимназията в Юршсхолм.
Ерика Бергер не беше ли учила в гимназията в Юршсхолм?… Отвори каталога и заразглежда клас подир клас.
Намери Ерика Бергер, 18-годишна, със студентска шапка и слънчева усмивка с трапчинки. Беше облечена в тънка бяла памучна рокля и държеше букет в ръка. Изглеждаше като образец на невинна тийнейджърка с отлични оценки.
Сузан Линдер почти загуби връзката, но я намери на следващата страница. Никога нямаше да го познае от снимката, но текстът не оставяше никакво съмнение. Петер Фредриксон. Бил е в съседна паралелка. Видя слабо момче със сериозно изражение, което гледаше в обектива изпод козирката на фуражката.
Вдигна поглед и срещна очите на Петер Фредриксон.
– Още тогава си беше курва.
– Впечатляващо – каза Сузан Линдер.
– Чукаше се с всяко момче в училище.
– Съмнявам се.
– Беше мръсна…
– Не казвай. Какво се случи? Не можа ли да ѝ влезеш в гащите?
– Гледаше през мен като през въздух. Смееше ми се. И когато започна в СМП, дори не ме позна.
– Да бе, да – каза Сузан Линдер уморено. – Трябва да си имал скучно детство. Сега ще говорим ли сериозно?
– Какво искаш?
– Не съм полицай – каза Сузан Линдер. – Аз съм от онези, които се грижат за такива като теб.
Тя зачака фантазията му да си свърши работата.
– Искам да знам дали си качвал снимки в интернет.
Той поклати глава.
– Сигурен ли си?
Той кимна.
– Ерика Бергер сама ще реши дали ще повдигне обвинение срещу теб в полицията за тормоз, незаконни заплахи и взлом, или ще се споразумеете някак.
Той не каза нищо.
– Ако реши да не ти обръща внимание, а аз мисля, че само това усилие заслужаваш, ще те държа под око.
Вдигна палката.
– Ако някога пак се доближиш до дома на Ерика Бергер или ѝ изпратиш имейл, или по някакъв друг начин я притесниш, ще се върна при теб. Ще те пребия така, че и майка ти да не може да те познае. Разбра ли?
Той не отговори.
– Така че имаш възможност да поставиш край на тази история. Интересуваш ли се?
Той бавно кимна.
– В такъв случай ще препоръчам на Ерика Бергер да те прати на майната ти. Не мисли да се връщаш на работа. Смятай се за уволнен.
Той кимна.
– Ще изчезнеш от живота ѝ и от Стокхолм. Хич не ми пука какво ще правиш и къде ще отидеш. Търси работа в Гьотеборг или Малмьо. Излез отново в болнични. Прави каквото искаш. Но остави Ерика Бергер на мира.
Той пак кимна.
– Договорихме ли се?
Внезапно Петер Фредриксон заплака.
– Не исках нищо лошо – каза. – Исках само…
– Искаше само да превърнеш живота ѝ в ад и успя. Имам ли думата ти?
Той кимна.
Тя се наведе, обърна го по корем и отключи белезниците. Взе плика с живота на Ерика Бергер и го остави да седи там на пода.
ЧАСЪТ БЕ ДВА И ПОЛОВИНА в понеделник сутринта, когато Сузан Линдер излезе от вратата на Фредриксон. Смяташе да остави цялата работа за утрешния ден, но разбра, че ако ставаше дума за нея самата, щеше да държи да научи нещо още през нощта. Освен това колата ѝ все още бе паркирана в Салтшьобаден. Позвъни за такси.
Грегер Бакман отвори още преди да е успяла да натисне звънеца. Беше по джинси и изглеждаше сънлив.
– Ерика будна ли е? – попита Сузан Линдер.
Той кимна.
– Нещо ново ли е станало? – запита.
Тя кимна и му се усмихна.
– Влез. Ще седнем да говорим в кухнята.
Влязоха.
– Ей, Бергер – каза Сузан Линдер, – научи се да спиш от време на време.
– Какво е станало?
Тя протегна плика от „Консум“.
– Петер Фредриксон обещава да те остави на мира за в бъдеще. Дявол знае дали мога да му вярвам, но ако спази дадената дума, ще е по-добре и по-безболезнено да си спестиш заявление в полицията и процес. Сама ще решиш.
– Той ли е?
Сузан Линдер кимна. Грегер Бакман поднесе кафе, но Сузан не искаше. Беше пила твърде много кафета през последното денонощие. Седна и разказа какво се бе случило пред къщата им през нощта.
Ерика Бергер седя мълчаливо дълго време. После се изправи, отиде на горния етаж и се върна със своето копие от училищния каталог. Дълго гледа лицето на Петер Фредриксон.
– Помня го – каза накрая. – Но изобщо нямах представа, че това е същият Петер Фредриксон, който работи в СМП. Дори не си спомних името му, преди да го видя в училищния каталог.
– Какво се случи тогава? – запита Сузан Линдер.
– Нищо. Абсолютно нищо. Беше тихо и съвсем безинтересно момче от съседната паралелка. Мисля, че имахме съвместни часове по нещо. Май френски, ако помня вярно.
– Каза, че си се отнасяла към него като към въздух.
Ерика кимна.
– Възможно е. Беше непознат и не беше в нашата компания.
– Отблъснала ли си го, или нещо подобно?
– Не, за Бога! Никого не съм отблъсквала. В гимназията имахме кампания против пренебрежителното отношение, а аз бях председател на ученическия съвет. Просто не си спомням дори да ме е заговарял или да съм разменила поне една дума с него.
– Окей – каза Сузан Линдер. – Във всеки случай била си като трън в очите му. Два дълги периода е бил в болнични от стрес. А може да има и други причини за излизане в болнични, които не знаем.
Тя стана и си сложи коженото яке.
– Ще задържа хард диска му. Технически погледнато, това си е кражба и не трябва да е у теб. Не се безпокой, ще го отворя, като се прибера.
– Чакай, Сузан… Как бих могла някога да ти се отблагодаря?
– Ами можеш да ми пазиш гърба, когато гневът на Армански се стовари върху ми като гръмотевица от небето.
Ерика я гледаше сериозно.
– Ще загазиш ли за това?
– Не знам… наистина не знам.
– Мога ли да ти платя за…
– Не. Но Армански може би ще осчетоводи тази нощ. Надявам се да го стори, защото ще означава, че одобрява каквото съм направила и няма веднага да ме уволни.
– Ще се погрижа да я осчетоводи.
Ерика Бергер се изправи и силно прегърна Сузан Линдер.
– Благодаря ти, Сузан. Ако някога имаш нужда от помощ, в мое лице имаш приятел. За каквото и да е.
– Благодаря. Не оставяй така тези снимки. Впрочем „Милтън Секюрити“ може да ти предложи страхотни сейфове.
Ерика Бергер се усмихна.