Може би вече се питаш, читателю, колко ли струва всичко това. Стигнах и до най-важната част от нашата работа — парите. Защото най-важното нещо, за което отговаряхме и което контролирахме беше именно това — парите на Рим. Въпросът е много сериозен и ще отнеме поне един свитък от папируса, на който пиша, но без подробното му разглеждане всичко останало ще бъде безсмислено. Тъй като този въпрос никога не е бил обсъждан открито — и за това си имаше много сериозни причини! — този разказ ще е първият, който показва нещата в истинската им светлина. Такива, каквито са. Но нека първо кажа цената. През последната година от управлението на Тиберий Клавдий, или 808 година84 държавните разходи за канеларията бяха 468 таланта. Освен тях имахме собствени разходи 11 836 таланта и приходи 13 759 таланта. Така че чистите ни приходи за тази година бяха 2 391 таланта, което беше добро постижение. Средните ни приходи за последните двайсет години от дейността на канцеларията бяха около 1 600 — 1 700 таланта годишно. Към момента на отравянето на Клавдий имахме натрупани 34 852 златни таланта, от тях 14 512 таланта в злато, най-вече на кюлчета, но имаше и седем милиона и триста хиляди ауреуса, 12 352 таланта в сребро, останалите 7 988 таланта бяха вложено в имоти и стоки. Ясно е, че това са много големи суми.85
И не бързай да ни обвиняваш, читателю, че сме били търгаши и че сме използували службата за трупане на богатства. Тези пари ни бяха необходими. В момента са останали двайсет и три хиляди осемстотин петдесет и три таланта според сметките ми отпреди пет дни и те ще послужат за възстановяване на държавата, когато новият император Тит Флавий Веспасиан покаже, че е готов наистина да управлява добре. Останалото отиде, за да можем да оцелеем през тези години, а също и да унищожим управлението на Нерон. Защото ние доста помогнахме за това. Ако беше останал още десетина години да управлява, този глезен некадърник щеше да унищожи Рим! Ако се върнем стотина години назад можем да видим, че именно тайните запаси, контролирани от дядо ми — били са хиляда сто и шейсет таланта в момента на убийството на Цезар, — а също и военната каса на Цезар, която той прибрал в Брундизиум веднага след убийството на Цезар, са осигурили на Август признанието и му помогнали да създаде частната армия, с чиято помощ започнал своето политическо издигане. Без тези пари нямаше да ги има нито Август и неговото управление, нито мирът и богатството, които дойдоха след гражданските войни. Даже държавата можеше да бъде затрита. Ако не вярваш, спомни си подаръка на Марк Антоний за Клеопатра! Целият Изток! Ако дядо ми не ги беше затрил… те щяха да ни затрият. А партите и евреите с удоволствие щяха да им помогнат. Но историите на партите и евреите ще ги разкажа по-нататък.
Истината е, че парите, когато ги имаш и знаеш, как да ги изполваш, решават повечето проблеми на държавата. И не само в Рим. За да докажа това свое твърдение, ще разкажа накратко истинската история за похода на Александър, по-точно за причините му. Тя няма нищо общо с купищата басни, написани за близо четири века. И те са толкова истински, колкото и историята на Ливий. И служат за същите цели, които надявам се вече станаха ясни. Откъде знам истинската история ли? От разказа на Птолемей I Сотер. Освен официалната история на Александър, която е добре известна, Птолемей написал и тайна, предназначена само за посветени. Ръкописът е бил в тайния архив на Музейона и до него са имали достъп само наследниците на Птолемей. Тук му е мястото да напомня, че те всичките са носели неговото име — Птолемей! Включително последният, Птолемей Цезарион, петнайсети поред, който бил син на Цезар и от чието име управлявала майка му Клеопатра. И това не е случайно. Казвам го съвсем ясно — стане ли въпрос за управление и пари, случайни работи няма! Цезар и дядо ми успели да приберат и този таен ръкопис при пожара в Александрия, за който вече писах. А двайсет години по-късно династията на Птолемеите слязла от сцената на Историята. Окончателно и завинаги. И това също не е случайно. Дядо ми знаел с кого си има работа. И действувал по подходящия начин.
Тъй като тази тайна история е само в един екземпляр, който при това е добре скрит, ще си позволя да преразкажа някои от най-важните моменти от нея, още повече, че те обясняват и много от нещата, които ние самите сме вършили. А сега ето накратко самата история на първия Птолемей.
54 г. — Б.пр.
Талантът е мярка за тегло, а също и за пари. Като пари един талант е бил равен на 15 000 сестерции — толкова пари са били сечени от един талант сребро. Афраний обаче явно има впредвид златния талант, който е означавал един талант злато и е бил около 10 пъти по-скъп. По-нататък в разказа самият Афраний дава доста пояснения, но те предполагат и някои знания, които за древните са били ежедневие, но за нас са пълна мъгла, затова и си позволявам тези досадни обяснения! Ако приемем един талант за 26,2 кг — след доста ровене по книгите и в Интернет установих, че това е най-често приеманата стойност, така нареченият Евбейски талант, а оценките на различните таланти са между 25 и 30 килограма, така че това е приемлива оценка, и ако приемем че една тройска унция от 31,1 грама струва поне 260 долара или поне 8 долара за грам — в момента съответно 370 долара и 12 долара са по-точните стойности, но нека приемем максимално ниските стойности — получаваме грубо над двеста хиляди долара за талант и над седем милиарда долара за горната сума като съвременна цена — наистина е доста! Всъщност оригиналният Вавилонски талант на Хамурапи е тежал около 30 кг, но аз приех, че Афраний е използвал т.нар. Евбейски талант — по-нататък ще стане ясно защо. — Б.пр.