Мила моя,
Права си, макар и не съвсем.
Събеседникът ми от предното писмо не съм аз. В Gestalt Therapy Verbatim Фриц Пърлс казва:
… Аз не мога да се прибера с вас у дома. Не можете да разполагате с мен като постоянен терапевт. Но пък можете да имате ваш собствен Фриц, когото да отнесете със себе си. Той знае много повече от мен, защото е творение на всеки един от вас. Аз мога само да гадая, да тълкувам или теоретизирам вашите преживявания. Виждам раната, но не усещам болката.
Изчел съм всичко от Пърлс, което е публикувано. Гледал съм видеозаписи на работните му сеанси. Пазя всички записки от груповите му сеанси, с които съм успял да се сдобия. Погълнал съм всичко, написано за него от тези, които са го познавали. Мисля, че познавам държанието му, мисленето му, светоусещането му.
Днес, когато се окажа в затруднено положение, затварям очи и си представям, че Фриц седи срещу мен.
Облеклото му неизменно се състои от бяла риза, широк бежов панталон и кожени сандали. Дрехите му са неугледни, брадата му е небрежно подстригана, а малкото останала коса е разрошена и пада небрежно върху челото му. В дясната си ръка държи запалена цигара, а в лявата — носна кърпа. Поглежда ме съсредоточено и аз разбирам, че е готов да работи с мен.
Днес, когато се окажа в затруднено положение и се нуждая от терапевт, се обръщам към Фриц…
(Какви ли не глупости измисляме ние, терапевтите, а?)