Клаудия,
Не искам да тичам, нито да се спра на едно място. Искам да вървя.
Каква е разликата между тичането и вървенето?
Скоростта?
Не, сигурен съм, че не е това. Възможно е да вървим бързо и да тичаме бавно.
Не, не е това!
Преди малко бях на улицата… Тичах и вървях, бързо и бавно. И тогава разбрах: когато вървя, единият ми крак винаги е в контакт със земята. Винаги! Когато тичам, има един миг — съвсем кратък, — в който се намирам във въздуха, без въобще да докосвам земята.
Сега ми става ясно защо, когато тичам, съществува по-голям риск да падна.
Не искам да тичам, искам да вървя.
— Да вървиш? Накъде?
— Напред.
— Къде е „напред“?
— Не знам. Напред е там, където отивам аз.
— Как така? Нима „назад“ не съществува?
— Не. Днес не.