Писма до Клаудия - читать онлайн бесплатно полную версию книги . Страница 44

Писмо 40.

Боли ме от гнева ти,от тъгата ти,от огорчението.Това, от което ме боли най-много,е твоето мълчание,криенето ти от мен,всичките неистински „не знам“.Като в онова танго, „аз те търся и не те намирам“Претекст ли търсиш, за да си далеч от мен?Забрави ли, че аз изкачвам най-високи върхове само с мисълта за теб?Когато теб те няма,игрите на жмичкаи препятствията,и споренето с гордостта титака ме изморяват.Не ми се хлопа по вратата, коятои двамата жадуваме да се отвори,но ти, не знам защо, подпираш.Смущението ти е лъжа, но не и задръжките ти.„Времето“ ти е лъжа, но не и гордостта ти.Омразата ти е лъжа, но не и твоето безсилие.Постъпките ти са лъжа, но не и чувствата ти.Аз съм като слепецаот поемата на Рафаел Леон,„разплакано размахал кърпа,без да знае, че влакътотпътувал е отдавна…“Ела! Отвори ми! Говори! Гневи се! Аз съм тук!