Мила моя,
Днес си дадох сметка, че са минали три години от онова първо писмо, в което ти разказвах за прадядо си.
Колко много събития се случиха в твоя живот, в моя, в нашия живот!
Аз се виждам пораснал. Осъзнавам стотиците неща, които съм научил, хилядите неща, които съм научил отново (защото ги бях забравил), и най-вече милионите неща, от които трябваше да се отуча (защото ги бях научил погрешно).
Знаеш ли, точно така растем: учим нещо за първи път, учим нещо отново, отучваме се от друго.
Преди няколко месеца, докато четях биолога Витус Б. Дрьошер27, се натъкнах на теза, която ми изясни куп неща. Според Дрьошер, след като се родят, всички живи същества започват да растат със светкавична бързина; идва обаче момент, в който този ритъм се забавя и растежът спира. За мен бе новост да разбера, че днешната наука е наясно с факта, че точно в момента, в който растежът бива прекратен, започва остаряването — в началото съвсем бавно, а след това, към края на естествения живот, с главоломна скорост — до настъпването на смъртта.
Всичко се преобръща само за един миг!
Това означава, че прословутата зрялост и жизненият разцвет не съществуват във времето. Означава, че всички живи същества растем и остаряваме. И този процес е необратим!
Растежът на човека приключва между двайсет и пет и двайсет и осем годишна възраст, след което започва остаряването.
Колко съм стар! Моето остаряване е започнало поне преди осем години. Най-хубавото е, че когато прочетох това, осъзнах, че ако процесът протича на физическо-органично ниво, не по-малко вярно е, че същото се случва в психическия, умствен и духовен аспект. Когато престанем да растем, започваме да остаряваме.
За щастие съществува една малка разлика.
В духовния аспект този процес е обратим или поне контролируем.
В един стар виц се казва: „Когато се намериш в задънена улица, излез оттам, откъдето си влязъл“.
Духовното ни остаряване започва, когато спрем да растем, когато престанем да учим нови неща, да учим отново нещата, които сме забравили, и да се отучваме от ненужните, когато престанем да живеем с новото, когато престанем да поемаме рискове.
И така, остаряваме. Но изворът на младостта се намира в собствените ни ръце!
Докато продължава растежът, не може да настъпи остаряване.
Ето защо, ако не спираме да растем, ако растем в продължение на целия си живот, тогава духът ни никога няма да остарее!
Немски зоолог и психолог (р. 1925 г.), изследовател на животинската психика. — Б.пр.