След седмици работа в скалния кликиски град Маргарет и Луис Коликос най-после направиха голямото си откритие.
ДД усърдно прокара осветление в тунелите, свърза осветителните системи и инсталира малък генератор, за да осигури топлина и свеж въздух.
След първоначалното археологическо вълнение Аркас често оставаше в лагера, за да се грижи за фиданките си. Зеленият жрец часове наред описваше кликиските открития на световната гора и на всеки, който можеше да черпи от нейните знания.
Трите кликиски робота често изчезваха, без да съобщят къде отиват. Една ранна утрин Луис забеляза едва различими промени в първия древен комплекс — отпечатъци от гъсенична верига и разместени инструменти. Реши, че роботите са идвали при изоставените сгради в търсене на податки и в опит да си припомнят миналото.
— И аз щях да постъпя така, ако имах пълна амнезия, скъпа — каза той. — Когато проучваш някой древен град, не знаеш каква дреболия може да ти донесе просветление. Може вече да са по-близо до възвръщането на паметта си.
Маргарет се съгласи, макар че беше притеснена.
— Ще ми се да не го правеха толкова потайно. Ние определено не крием нищо от тях.
Тя записваше копия на снимките и докладите им. Беше педант по отношение на подробностите и пазеше файловете в палатката си и имаше втори екземпляр в призрачния град. Ужасното наводнение в каньона показваше, че дори привидно сигурното място може да бъде сполетяно от катастрофа.
Докато си играеше с непонятната машинария в помещението с каменния прозорец, Луис най-после измисли как да свали външната кутия на странния геометричен генератор.
— Еврика! — извика той. — Ако мога да цитирам друг прочут учен.
Маргарет побърза да види какво е открил. Мъжът й се взираше в чистите части на извънземния уред и разглеждаше връзките между отделните подсистеми.
— Разбирам как действа! Това… трябва да е енергиен източник, обаче е откачен от веригата. Все едно системата е поставена в режим на готовност. — Той прокарваше пръсти по металните и полимерните компоненти, проверяваше връзки, даваше воля на интуицията си.
В захвърлената кутия Маргарет забеляза подробна диаграма с кликиски символи, показваща конкретни връзки на частите на извънземната машина. За нейно удивление знаците съответстваха на онези по плочките около трапецовидния каменен прозорец. Връзките потъваха в самата гола каменна стена, странни органични проводници, поставени като феромонови следи от насекоми и покрити с пластове скала.
— Това са… координати! Това е карта или може би по-точно каталог, указател.
Мъжът й откъсна вниманието си от машината.
— Да, като пулсарните координати в плановете на кликиския факел.
Чул развълнуваните им викове, ДД влезе в помещението.
— Това е великолепно заключение, Маргарет — каза компито. — Можеш да го използваш като основа за екстраполиране на други теории за кликисците.
— Абсолютно, ДД! Вече имаме за какво да се заловим. — Луис толкова силно прегърна Маргарет, че я засрами, дори след толкова много години брак, въпреки че нямаше кой да ги види. — Това е най-голямото откритие след кликиския труп.
— Може би още по-голямо — отвърна Маргарет. — Спомни си, че сме откривали подобни каменни прозорци във всички други кликиски обекти, които сме проучвали, но много от тях бяха повредени. Никога не сме били толкова близо до истината за системата и техниката. Убедена съм, че ще успееш да разгадаеш всичко това.
— Опитвал ли си да включиш енергийния източник, Луис? — попита ДД.
Предшествани от звук на тътрещи се крака, черните кликиски роботи влязоха в помещението. Оптичните им сензори любопитно проблясваха. ДД въодушевено се обърна към тях.
— Сирикс, Илкот, Декик! Трябва да видите какво е открил Луис.
Трите бръмбароподобни машини се приближиха до отворения генератор и разгледаха диаграмата. Маргарет се взираше в координатните символи, отпечатани върху частите на устройството, и откриваше идентични йероглифи върху малките плочки около трапецовидния прозорец… като селекторни бутони.
— Е, мисля, че енергийната система все още е непокътната. — Луис приклекна и забърника машината. — Би трябвало да се справя без проблем.
— Възможно ли е този каменен прозорец да е част от извънземна транспортна система? Всяка плочка, изглежда, обозначава място — може би местоназначение?
Луис скептично погледна жена си.
— А колегите твърдят, че моите идеи били странни. Смяташ ли, че кликисците са можели да минават през плътни скални стени?
Маргарет се обърна към Сирикс.
— Ти как мислиш?
— Не мога да ти дам никаква информация, Маргарет Коликос.
Луис го погледна и се усмихна.
— Вие тримата трябва да сте развълнувани! Най-после има напълно реална възможност да научим какво се е случило с расата на вашите създатели и защо всичките ви спомени са били изтрити.
— Не надценявай откритието ни — предупреди го Маргарет. — Това не е втори Розетски камък. — Но ако им дадеше ключ за неизвестна кликиска транспортна система, можеше да им осигури цялата нужна информация.
Луис коленичи на твърдия каменен под и се вторачи в лабиринта от механични части пред себе си.
— А, ясно ми е какво да направя, но енергийният източник е ръждясал. Ще трябва да го запаля с някое от нашите устройства в лагера. — Той погледна Маргарет. — Може да отнеме няколко часа, скъпа.
— В такъв случай може ли да ви обърна внимание, че слънцето залезе и вече с един час закъсняваме за вечеря? — намеси се ДД. — Може би е по-добре да прекъснем за днес и да продължим на свежа глава утре сутрин.
— Не обичам да спирам, когато съм толкова близо… — рече Луис.
Маргарет кисело му се намръщи.
— Винаги си прекалено голям оптимист, старче. Човек никога не е толкова „близо“, колкото си мисли.
Стигнаха при палатките след дълъг и уморителен път в сгъстяващия се мрак. Аркас седеше сам до водната помпа и панелните складове, заобиколен от светлинни панели. Изглеждаше зашеметен.
Маргарет веднага усети, че се е случило нещо страшно.
— Какво има?
Зеленият жрец погледна дланите си, после вдигна очи към нея.
— Когато се свързах с дърветата… видях събитията на Земята.
Луис се приближи до него.
— Е, казвай, Аркас! Изглеждаш така, като че ли си видял призрак.
— Дълбокоядрените извънземни обявиха война на цялото човечество и казаха, че било заради кликиския факел! — задавено отвърна той. — Превръщайки Ансиър в слънце, ние сме убили милиони от техния народ.
— Но факелът беше… просто експеримент — заекна Луис. — Искахме само да затоплим онези луни, за да основем нови колонии.
Маргарет обаче веднага разбра.
— Извънземните живеят в газовите гиганти, старче. Ние сме изгорили родния им свят.
Луис се свлече на колене до Аркас.
— Не знаехме! Откъде можехме да знаем? Извънземните никога не са се показвали.
— Сега се показаха — задъхано рече зеленият жрец. — И после… и после имаше експлозия. Пратеникът уби стария крал Фредерик и още петдесет и трима в тронната зала.
— Това наистина е ужасна новина — ахна ДД.
Трите кликиски робота не казаха нищо.