Когато се завърна в Рандеву, неспособен да скрие гордата предизвикателност в очите си, Джес Тамблин съобщи на Ческа какво е направил. Въпреки че никой не можеше да е сигурен какви щети нанася на голгенските дълбокоядрени извънземни всяка експлозия, той беше убеден, че е наранил врага — при това тежко.
Бяха сами в личния кабинет на Ческа в астероидния куп. След кратко колебание тя го прегърна — кратко, но топло. Джес неохотно отвърна на прегръдката; опасяваше се да даде воля на чувствата си.
Тя също трябваше да остави емоциите си за бъдещето. Скитниците бяха във война, прехраната им беше застрашена, клановете бяха в смут. Не бе време за тръпнещи сърца и романтични мечти. И двамата знаеха, че засега трябва да останат разделени. Ческа отпусна глава на рамото му, после припряно се върна на бюрото си и тежко въздъхна.
— Извършил си нещо смело, но ужасно, Джес. Можем само да се надяваме, че ще е за добро.
Трябваше незабавно да съобщи на Ихи Окая. Двете с говорителката щяха да определят официалната реакция на скитниците, защото заради прибързаните действия на Джес трябваше да свикат поредната среща на клановете.
Кометната бомбардировка щеше да прати ясно послание и на Теранския ханзейски съюз. В миналото властите на Ханзата бяха подценявали скитниците, бяха налагали своеволни нови такси и ги бяха смятали за дезорганизирана измет без никакво значение. Но Джес Тамблин беше демонстрирал какъв Армагедон може да предизвикат дори само неколцина скитници.
Преди Джес да си замине или Ческа да има възможност да потърси Ихи Окая, един търговец им съобщи нова ужасна вест — той многократно бе гледал репортажа, който носеше, ала все още не можеше да повярва на случилото се.
Ческа и Джес изгледаха излъчените записи от Двореца на шепота. Когато хидрогският пратеник се появи в прозрачната зала и човечеството за пръв път видя загадъчните дълбокоядрени извънземни, Ческа ахна, а Джес изпъшка:
— Това е Рос! Те са отвлекли брат ми!
Ческа смаяно се взираше в течното живачно лице на човека, за когото беше обещала да се омъжи.
— Копирали са го. Рос беше една от първите им жертви. Хидрогите сигурно използват образа му, за да общуват с нас.
Джес се строполи на един от стенните хамаци, сякаш слабата гравитация внезапно бе станала непоносима, и опря глава на грубата стена.
— Не донесоха ли достатъчно мъки на семейството ми? Какво сме направили на тези същества?
След като чуха ултиматума на пратеника, Джес и Ческа се спогледаха разгневени. А експлозията и убийството на стария крал Фредерик направо ги потресоха. Ческа бе смаяна. Въпреки че скитниците не бяха подписали Хартата за Ханзата и не смятаха Фредерик за свой монарх, действията на хидрогския пратеник надхвърляха всякакви граници.
Устните на Джес бяха пребледнели.
— Значи всичко това е в отговор на някакъв експеримент на Ханзата, така ли? Скитниците нямат нищо общо с възпламеняването на Ансиър!
— Илдирийците също. — Мислите на Ческа препускаха, анализираха възможностите. — Тези… хидроги не разбират нашата социална организация и политиката ни. Явно дори не правят разлика между човеци и илдирийци.
Джес въздъхна.
— А може разликата да не ги интересува.
Потресеният търговец отиде да съобщи и на други.
Ческа го упъти къде да открие говорителката Окая, тъй като старицата трябваше да научи новината преди мълвата и ужасните слухове да стигнат до нея.
Уморена и съкрушена, Ческа не искаше нищо друго, освен да избяга с Джес някъде, където да са заедно и да не мислят за галактически войни и извънземни врагове. Ала това нямаше да се случи скоро. Тя нежно постави ръка на рамото му.
— Върви си вкъщи, Джес. Тук не можеш да направиш нищо.
Той я погледна така, сякаш водеше тежка вътрешна борба.
— Човек винаги може да направи нещо, винаги има някакъв начин да се съпротивлява, да оцелее. Нима скитниците не го правят откакто съществуват?
И преди да си тръгне я притисна в дълга, топла, отчаяна прегръдка.
— Да, клановете ни се нуждаят от нас, всеки по свой начин — каза Ческа. — Скитниците трябва да се подготвят. Знаеш, че ще става все по-лошо.
Той кимна и се навъси.
— Да, това е едно от малкото неща, които със сигурност знам.
Откри Ихи Окая в забавачката с нулева гравитация на един от най-външните астероиди от комплекса Рандеву. Говорителката беше научила новината и вече знаеше за кометната бомбардировка срещу Голген, но не бе реагирала. Дългогодишното й участие в скитническата политика я беше научило да не прибързва.
„Един миг за размисъл често спестява хиляди извинения, Ческа“ — веднъж бе казала старицата. Поради огромните разстояния между пръснатите ханзейски колонии и отсъстващите от картите скитнически селища, никакви действия не оказваха мигновено въздействие. Понякога изминаваха години, докато се проявят резултатите.
Ихи Окая се носеше близо до стената, свила крехките си старчески крака в поза лотос. Бе пъхнала тънката си китка в клуп на ремък, който я задържаше за стената. Тук в забавачката тя обичаше да гледа как децата на скитниците играят и се смеят, докато усвояват двигателни умения при нулева гравитация. Ярко боядисаните стени на стаята бяха тапицирани и малчуганите можеха да отскачат от тях.
Снабдено с контейнер въздух под налягане, който използваше за маневриране, компито УР, модел „гувернантка“, зорко наблюдаваше подопечните си от средата на помещението. УР имаше програми за оказване на първа помощ, обучение и много повече търпение, отколкото който и да било човек. С майчинската си психика, компито можеше да се грижи едновременно за много скитнически деца.
Когато Ческа влезе, гувернантката я позна преди Ихи Окая да излезе от дълбокия си унес.
— Ческа Перони, много отдавна не си идвала да ме посетиш. Добре ли се държиш — както съм те учила?
Ческа се усмихна.
— Не съм забравила нито едно от нещата, на които ме научи, УР.
— Така те искам. — Гувернантката хукна да разтърве две момчета, които се боричкаха прекалено грубо. УР беше отгледала няколко поколения скитнически деца и макар да бе строга и педантична, можеше да вдъхва привързаност и обич.
Старата говорителка продължаваше да се взира в лудуващите деца. Ческа се придвижи по скобите на стената и се настани до нея.
— Може да изглежда странно, но въпреки целия хаос и врява в забавачката, идвам тук, за да размишлявам на спокойствие — каза Ихи Окая.
Ческа погледна безгрижните момченца и момиченца.
— Напълно ви разбирам, говорител Окая. Къде по-ясно се вижда, че все още има хора, които не се измъчват от грижи и се наслаждават на живота? Хора, които си представят, че цялото бъдеще пред тях е розово?
Старицата се обърна към протежето си.
— Добре съм те научила, Ческа. Де да можеше всички да са толкова умни.
Замълчаха. Накрая Ческа повече не бе в състояние да сдържа въпросите си.
— Чухте ли новината? За хидрогския пратеник и за… Джес и Голген?
Ихи Окая кимна.
— Ние не сме виновни за случилото се. Фредерик не беше наш крал. Кликиският факел не беше наша идея. Но сега, поради безразсъдството на Джес Тамблин, ние също сме замесени в конфликта — и вече не сме невинни странични наблюдатели.
Изражението на Ческа стана по-строго.
— Още отначало бяхме замесени, говорител Окая, когато хидрогите нападнаха Синята небесна мина. Когато убиха Рос. Когато погубиха вашия внук Бернд и още много други. А сега извънземните поставят ултиматум да прекратим ектипроизводството, основата на нашата икономика! Кометите на Джес нямат нищо общо с това.
Старицата се съгласи с нея.
— Вярно е. И всички ще пострадаме… не само най-близките ни като твоя Рос и моя скъп Бернд. Дори най-далечните ханзейски колониални светове ще усетят удара, тъй като ембаргото върху ектите ще сложи край на междузвездните полети. Но както обикновено, ние, скитниците, ще пострадаме повече от всички.