В сферичната си съзерцателна стая в Призматичния палат престолонаследникът Джора’х с гордост разглеждаше данните за децата си. Както подобаваше, красивият и мъжествен принц имаше много любовници измежду различни илдирийски раси и зачеваше колкото може повече деца.
Джора’х бе най-големият син на мага-император и винаги беше знаел, че някой ден ще заеме неговото място. Не копнееше за деня, когато щеше да седне на какавидения трон. Освен начало на властта му, това щеше да е край на повечето му земни удоволствия. След ритуалната кастрация, която щеше да го направи следващия маг-император, Джора’х щеше да контролира целия тизм.
Ала не сега.
Обичаше да е сред своя народ, независимо от расите: плувци или люспести, работници, телохранители или воини. Всички те бяха илдирийци и си знаеха мястото. Негов дълг бе да обича цялото население и да отглежда многобройното си потомство. Джора’х се усмихна при мисълта за всичките си синове и дъщери, благородни учени или кръстосани работници, плодове на мимолетните му срещи с любовниците, които избираше от безбройните предлагащи му се жени.
Въпреки краткостта им обаче, тези сексуални преживявания означаваха изключително много за него. Всяко негово дете от благородничка му даваше още един наследник, още един евентуален губернатор. Джора’х обсипваше с дарове всички свои синове и дъщери, даже да бяха от смесен произход. Пращаше им писма, пишеше им стихове. Не искаше да забравят кой е баща им.
Броят на потомците му обаче беше прекалено голям и той имаше нужда от време, което да прекарва сам в съзерцателната си стая и просто да мисли за всички тях, да подрежда имената им и да следи рождените им дни.
Според дворцовия архив бащата на Джора’х, Сайрок’х, не бе бил толкова всеотдаен към децата си. Да, магът-император беше обръщал внимание на най-големия си син, чистокръвен и роден от благородна наложница. Великият владетел бе създал десетки други синове от благороднички, които бяха станали губернатори на различни колониални светове: Добро, Хирилка, Крена, Комптор, Алтурас и много други. Второстепенните синове оставаха свързани с баща си чрез тизма и затова бяха способни да управляват отломъчни колониални светове с мислите и решенията на мага-император.
През по-голямата част от живота си обаче Джора’х беше живял в Призматичния палат. Той нямаше да е наместник като губернаторите — неговата връзка с мага-император бе по-тясна от тяхната.
Собственият му най-голям син от чист благороден произход Тор’х сега живееше в имението на губернатора на Хирилка и се наслаждаваше на живота, убеден, че още много десетилетия, а може би повече от век няма да се наложи да се занимава с по-трудните задължения на управлението. Джора’х щеше да наследи мага-император Сайрок’х и чак много десетки години след това на Тор’х щеше да му се наложи да се замисли за бъдещата си съдба и отговорност. Ала все още никой не очакваше това от него. Когато настъпеше моментът, генетично съхраненото знание, достъпно чрез тизма, щеше да го научи на всичко необходимо. Засега младият разглезен Тор’х, изглежда, се радваше на компанията на чичо си, мекия и спокоен губернатор на Хирилка. Джора’х беше щастлив, че може да му даде още няколко години.
След като прегледа многобройните албуми с цветни снимки и избра подаръци за всичките си деца, Джора’х се замисли за братята си, с които не бе много близък. Губернаторите управляваха цели планети, но не бяха свободни.
Спомни си един откъс от Сагата за седемте слънца, разказ за маг-император, чиито първородни синове били близнаци. Това довело до ужасна династична борба, защото и двамата претендирали за престолонаследието, и двамата искали да управляват след смъртта на баща си. Накрая била направена извънредно рискована стъпка и с помощта на тизма умовете им били слети в общо съзнание, което живеело в отделни тела. Така близнаците станали един владетел с два пъти по-голяма мъдрост.
След като изпълни задълженията си в съзерцателната стая, Джора’х погледна времето, посочено на стената, и положението на слънцата в небето. Очакваше се да наблюдава великолепното изпълнение на сина си Зан’нх, който беше постъпил като офицер в илдирийския слънчев флот. Зан’нх всъщност бе първородният му син, най-голямото от многобройните му деца, ала тъй като майка му произхождаше от воинската, а не от благородническата раса, престолонаследник щеше да стане по-малкият брат на Зан’нх.
Зан’нх беше проявил изключителен талант в пространствените маневри и орбиталната тактика и притежаваше обаянието и силата на духа да командва. Тъй като бе роден от високопоставена жена от воинската раса, младежът имаше потенциал да стане един от най-добрите. Ако днешните показни маневри минеха според очакванията, Зан’нх щеше да бъде повишен. Джора’х беше обещал да присъства.
Придружен от слуги и почетна гвардия, престолонаследникът се качи на личния си транспортен кораб и отлетя от Призматичния палат, като заповяда на пилотите да побързат, за да наблюдава церемонията по откриването. Прелетяха над Миджистра и продължиха над безкрайната равнина, която обграждаше столицата и където вече се бяха събрали тълпи.
Корабът кацна и той слезе и застана до адар Кори’нх, командващия слънчевия флот. Присъствието на адара придаваше допълнително значение на маневрите и Джора’х предположи, че командващият е дошъл само защото предстои синът на престолонаследника да получи признание за заложбите си.
— Надявам се, че днес моят флот ще те впечатли, престолонаследнико — каза Кори’нх.
— А аз се надявам да те впечатли моят син, адаре.
През последните месеци слънчевият флот бе увеличил броя на корабите си и се беше съсредоточил върху военните маневри и космическите бойни учения. Кори’нх предаваше редовни доклади, някои от които Джора’х четеше.
— Кажи ми честно, адаре, чуждоземната заплаха ли е причината да увеличиш броя на ученията? Запознах се със съобщенията от Теранския ханзейски съюз за унищожаването на техните луни при Ансиър от странни кораби.
Кори’нх изсумтя.
— Не знам нищо за това, престолонаследнико. Мнозина от нас обаче бяхме… обезпокоени от дръзката човешка демонстрация на сила. Да възпламенят планета, за да я превърнат в звезда? Наистина ли се налагаше? Ами ако Ханзейският съюз насочи това оръжие срещу нас?
Джора’х се намръщи и се опита да го разбере.
— Да не би да искаш да кажеш, че ние илдирийците имаме нещо общо с атаката срещу луните на Ансиър? В отмъщение?
— В никакъв случай, престолонаследнико — смути се Кори’нх. — Казвам само, че ако е бил провокиран инцидент с чуждоземна раса, човеците са виновни за него.
Джора’х свъси вежди.
— Изглежда, знаеш нещо повече от мен по този въпрос, адаре. Баща ми ли ти е дал информация? В крайна сметка, известно ли ни е нещо за тази чуждоземна заплаха?
— Не, престолонаследнико.
Тълпата на трибуните внезапно аплодира септа от лъчи, които профучаха по небето — бързи кораби с форма на стрела, носещи се в плътен триъгълник. Когато минаха над зрителите, те се откъснаха един от друг и изпълниха невероятно сложен номер, като завиха нагоре и назад, образувайки цвете от пъстър дим. После се появиха седемте им ескорта, които изпълниха по-мащабни и по-бавни маневри.
— Това ще е новата манипула на сина ти, престолонаследнико — посочи към висините адар Кори’нх. — Той се справя отлично с командването.
Топазените очи на Джора’х заблестяха, отразявайки ярката светлина на слънцата.
— Горд съм, че толкова рано в кариерата си стана септар.
Небесният балет продължи с бойни кораби в прецизно формирование, грижливо предвидено да наподобява аеродинамичен брачен танц — оставяха паяжина от димни следи по небето. Накрая изсипаха огромни количества пъстроцветен дим и описаха ярки линии над главите на публиката.
Джора’х ръкопляскаше заедно със зрителите, аплодираше и викаше, когато лъчите се присъединиха към своите ескорти и после се отправиха към бойния си лайнер. След няколко секунди от водещия лайнер се отдели малка транспортна капсула — приличаше на прашинка в сравнение с гигантския боен кораб. Капсулата кацна пред трибуните и от нея слезе синът на Джора’х, Зан’нх, облечен в парадна униформа на слънчевия флот. Той гордо се изправи пред адара и баща си.
Сърцето на Джора’х се преизпълни с обич.
— Ти се справи изключително добре, сине — каза той, макар че това не бе част от церемонията. Кори’нх се отдръпна и зачака престолонаследника да свърши. След кратка пауза Джора’х смутено погледна адара. — Това беше всичко.
Кори’нх се приближи и протегна искрящо ново отличие за чин.
— Септар Зан’нх, до днес ти командва седем кораба и доказа, че си находчив и блестящ тактик. За мен е огромно удоволствие да те повиша в чин кул. Отсега нататък ще командваш цяла манипула. Ще имаш под свое ръководство четирийсет и девет кораба, седем септи. Приемаш ли тази нова отговорност?
— С удоволствие, адар Кори’нх. — Младежът не скри усмивката си, после погледна Джора’х. — С удоволствие, татко.
Престолонаследникът пое значката от ръцете на адара и лично я закачи на яката на сина си.
— Винаги съм знаел, че ще служиш добре на Илдирийската империя. Ти ми достави голяма радост.
Тънките златни плитки на Джора’х запращяха и се раздвижиха, като оставиха нишки статично електричество около главата му. Въпреки че смесеният произход на Зан’нх не му позволяваше да е следващият престолонаследник, Джора’х знаеше, че младежът има голямо бъдеще. Сияещ, той се отдръпна назад, преди да засрами Зан’нх, макар че едва овладя непреодолимата си гордост от своя първороден син.