Гледката от кристалните балкони на Призматичния палат беше поразителна. Престолонаследникът Джора’х заведе Нира на една наблюдателна тераса до течащите нагоре водопади, за да остане насаме с прелестната теранка.
— Това е едно от любимите ми места — каза илдириецът.
На Нира й трябваше известно време, за да се опомни от изумлението си.
— Тук е… великолепно. — Джора’х я докосна по ръката, после я стисна. Тя не се отдръпна.
От терасата на Призматичния палат се виждаше далечният хоризонт на Миджистра. На фона на небето се очертаваха сложни стъклени сгради, чиято форма напомняше вълни в езеро. Високите дворцови кули бяха заобиколени от сферичните куполи на министерствата. Наблюдателната тераса бе наклонена под ъгъл и носещите колони бяха извити навътре, така че, застанали върху прозрачната повърхност без очевидна опора под краката си, Нира и Джора’х сякаш се носеха в пространството.
Пръстените стъпала, изсечени в хълма на цитаделата, водеха нагоре към полусферичните платформи и куполи, носещи Палата. Седем основни струи, всички издигащи се по идеално прави канали, се сливаха точно по средата.
— Архитектите на Призматичния палат са искали да покажат, че всички неща, дори природните закони, текат към всевиждащия и всемогъщ маг-император — поясни престолонаследникът и топло й се усмихна. — За нещастие, аз отхвърлям тази идея — защото всичките ми мисли текат към теб, Нира.
Момичето смутено се засмя и също стисна ръката му. Застаналите при арката зад тях свирепи наглед телохранители, изглежда, не забелязваха какво правят.
— Толкова е високо… от гледката дъхът ми секва.
Напомня ми за Терок, когато се катерех по върхарите на дърветата.
— Рейналд ми описа вашия свят и съм сигурен, че е много красив. — Топазените очи на Джора’х заблестяха, докато рисуваше картините във въображението си. — Някой ден ще отида на Терок. Може би заедно с теб.
— И с цяла свита от прислужници, телохранители и помощници — усмихна се тя. — Ще е трудно да останем на спокойствие, щом напуснем Миджистра.
— Илдирийците не обичат да са сами.
Двамата стояха един до друг, въпреки че наблюдателната тераса бе голяма. Нира болезнено усещаше присъствието на Джора’х и не искаше да се отдръпне.
Долу се виждаха мъничките фигурки на хора. Безкраен поток илдирийци се изкачваха по хълма, върху който се издигаше Призматичният палат.
— Поклонници, които искат да видят великия маг-император — забелязал интереса й, поясни престолонаследникът.
Групи от различни раси се изкачваха нагоре и спираха на предписаните места по пътя. Минаваха по мостове, обикаляха хълма и ритуално се измиваха в седемте потока, докато се изкачваха към входния купол.
— Всички граждани на Империята имат достъп до Палата. Баща ми държи залата си за аудиенция постоянно отворена. Всеки, който е дошъл на поклонение, може да наблюдава величественото му лице, прожектирано под небесната сфера.
— Не го ли е страх от покушения или насилие?
Джора’х я погледна изненадано.
— Чрез тизма магът-император ще разбере веднага, ако някой дори само си го помисли. Баща ми ще се справи с проблема много преди атентаторът да влезе в Призматичния палат. Ние илдирийците сме различни от вас, Нира. Трябва да го разбереш.
Постояха мълчаливо на високата тераса, загледани в групите поклонници, които благоговейно се приближаваха към целта си.
— Може би не сме чак толкова различни — накрая наруши тишината Нира и нарочно още повече се доближи до него. — Всъщност, Джора’х, ние с теб може би си приличаме… в много отношения.
Когато отидоха в личните покои на престолонаследника, Нира се зачуди дали обаятелният мъж е използвал някакви телепатични способности, за да я съблазни. Ала съзнаваше силата на външните мисли поради връзката си със световните дървета. И в този момент не усещаше да върши нещо против волята си… нещо, което да не е абсолютно редно. Беше й за пръв път, но не се страхуваше.
Кожата й поглъщаше топлата светлина в стаята и всяко негово докосване я изпълваше с енергия. Докато прегръщаше престолонаследника, тя жадуваше за него и Джора’х й отвръщаше със същото. Бавно и омаяно двамата се съблякоха един друг.
— Намирам те за невероятно интересна и интригуваща, Нира — прошепна той и дъхът му стопли ухото й.
Тя изпитваше съвсем същото към него.
Бе се опасявала, че той може да е сдържан или преситен, след като е имал толкова много партньорки, ала докато се любеше с него, усещаше, че привлича цялото внимание и страст на престолонаследника.