„Така завършва тази хроника. Щом е историята на момче, тя трябва да спре тук. Ако продължи още, вече ще се превърне в историята на мъж. Когато човек пише роман за живота на възрастни хора, той знае точно къде да спре — до женитбата, но когато пише за деца, трябва да спре, където намери за най-добре.
Повечето от героите на тази книга още са живи — сполучили и щастливи. Някой ден може би отново ще си струва да се подхване тяхната история и да се види какви хора са станали. Следователно засега най-мъдро ще бъде да не разказваме останалата част от живота им.“