Хрумна ми обаче идеята за опустошението, за която винаги съм си мислил, но без да ме просветли Бог за нея. И несъмнено знаех, че разсипник е оня, който разбива стила в дълбочина, за да извлече ефекти, които му носят полза, ефекти, сами по себе си достойни за похвала, защото е присъщо на стила да ти ги позволи, тъй като той е създаден, за да могат хората да предават душевните си вълнения. Ала се оказва, че ти разбиваш талигата си под предлог, че я караш, както оня, който убива магарето си с непосилни товари. Докато с добре премерени товари ти го приучваш на работа и то ще работи така добре, както и досега. Затова отстранявам този, който пише против правилата. Нека намери начин да се изразява според правилата, защото само тогава той създава правила.
Следователно се оказва, че осъществяването на свободата, когато тя е свобода на красотата на човека, е сякаш опустошаване на някакъв запас. И, разбира се, за нищо не служи един дълбоко скътан запас и красота, която се дължи на качеството на матрицата, ала никога не ще бъде извадена от калъпа, за да я покажеш на светло. Хубаво е да се създават хамбари, където се съхранява зърното. И все пак те имат смисъл само ако ти черпиш от това зърно, за да го разпределяш през зимата. И смисълът на хамбара е обратен на хамбара като място, където внасяш. Той става място, откъдето изнасяш. Ала единствено някакъв неумел език е причина за противоречието, защото „внасям“ и „изнасям“ са думи, които си показват език една на друга, когато ставаше въпрос просто да кажем не „Този хамбар е място, където внасям“, на което другият логик с право ще ти отговори: „Това е мястото, откъдето изнасям“, когато ти надмогваше техния вятър от думи, обсебваше противоречията им и създаваше значението на хамбара, наричайки го „място за престой на зърното.“
Също и моята свобода е само употреба на плодовете на моята принуда, която единствено има властта да създава нещо, заслужаващо да бъде освободено. И този тук, когото виждам свободен в мъченията, понеже не приема публично да се откаже от вярата си и устоява на заповедите на тирана и палачите му, аз наричам „свободен“, и другия, който устоява на грубите страсти, също наричам „свободен“, защото не мога да приема за свободен човека, който става роб на всяка настоятелна молба, въпреки че те наричат „свобода“ свободата да се превръщат в роби.
Защото ако създавам устоите на човека, аз освобождавам човешки постъпки у него, ако създавам поета, освобождавам поеми, и ако правя от теб архангел, освобождавам крилати думи и сигурни стъпки като на танцьор.