И тъй първо ми се откри, че те бяха нещастни. Нощта заприлича на кораб, където Бог отново затваря пасажерите без капитан. И ме осени мисълта да отделя хората. Имах желание да проумея щастието.
Наредих да ударят камбаните. „Елате тук, вие, преливащите от щастие.“ Защото щастието се усеща като плод, преливащ от сладост. И видях жена, която притискаше с две ръце гръдта си, наведена напред, сякаш препълнена догоре. И тогава те застанаха от дясната ми страна. „Елате тук, нещастни“, казах. И наредих да ударят камбаните за тях. „Елате от лявата ми страна“, казах им. И когато вече добре ги бях отделил, се мъчех да проумея. И се питах: „Откъде идва злото?“
Изобщо не вярвам в аритметиката. Нито покрусата, нито радостта се умножават. И ако сред моя народ един-единствен страда, страданието му е голямо колкото това на цял народ. И същевременно е лошо, че той не се жертвува, за да служи на народа.
Така е и с радостта. И когато дъщерята на царицата вдига сватба, ето че целият народ танцува. Това е дървото, което се отрупва в цвят. А аз съдя за дървото по върха му.