35418.fb2
Дойдоха други, още по-глупави с основанията, подбудите и красивите си съображения. Но аз, който зная, че езикът означава, но не схваща смисъла, и че речите показват хода на мисълта, но не й противоречат, нито я подкрепят с доводи, аз им се надсмивах.
— Този генерал — обясняваше ми един — не послуша съветите ми. При това аз му показах бъдещето…
Оказва се, разбира се, че същия този ден вятърът на думите е навял у него образи, на които бъдещето е благоволило да прилича — както друг ден, несъмнено, пак у него вятърът на думите е навял противоположни образи, тъй като всеки е изговорил всичко. Но при всички случаи един генерал, разположил армиите си, претеглил шансовете си, почувствувал вятъра, слушал как спи неприятелят, преценил точно кога да се събудят хората, ако същият промени плановете си, премести на друга служба капитаните си, обърне в друга посока хода на армиите и импровизира битките си затова, че от някакъв минаващ безделник в продължение на пет минути е излязъл смешен вятър от думи, подредил се в умозаключения, тогава аз уволнявам този генерал, затварям го в карцер и не си правя труда излишно да го храня.
Харесвам този, който идва при мен с жестове на човек, месещ хляб, и ми казва:
— Усещам ги там готови да отстъпят, ако ти изискваш. Но и готови да станат дръзки, ако използваш фанфара на тези думи. Защото имат гъдел в ушите. Чух ги как спят и сънят им никак не ми хареса. Видях ги да се събуждат и да се хранят…
Обичам оня, който знае танца и го танцува. Защото само там е истината. За да прелъстиш, трябва да приемеш форма. И трябва да приемеш форма, за да извършиш сполучливо убийство. Опираш своя меч в меча и срещу стоманата танцува стомана. Ала виждал ли си някога воюващият да умува? Откъде време за умуване? Ами скулпторът? Виж танцуващите му пръсти в глината, понеже е натиснал с палеца, за да поправи отпечатъка на показалеца. За да го оспори привидно, ала само привидно, понеже единствено думата означава, а не съществуват противоречия извън думите. Животът не е нито прост, нито сложен, нито светъл, нито тъмен, нито противоречив, нито свързан. Той е. Единствен езикът го подрежда или усложнява, осветява или затъмнява, разнообразява или свързва. И ако ти си замахнал веднъж надясно и веднъж наляво, от това не трябва да произтичат две противоположни истини, а едничката истина на срещата. И само танцът приема формата на живота.
Онези, които с обмислени доводи, а не с богатството на сърцето си поставят за цел да действат по разум и оглеждат нещата от всички страни, първо няма да предприемат нищо, тъй като на техните умозаключения някой по-ловък ще противопостави по-добри аргументи, на които пък, след като поразсъждават на свой ред, те ще противопоставят още по-добри аргументи. И тъй, от адвокатска ловкост към адвокатска ловкост — за вечни времена. Няма доказуеми истини, освен свързаните с миналото, очевидни преди всичко защото са такива, каквито са. И ако искаш чрез разума да обясниш защо тази творба е велика, ще успееш. Ала творчеството няма нищо общо с тази област. Дай на твоя счетоводител камъни, той не ще построи храм.
И ето че твоите интелигентни техници обсъждат действията си като шахматни ходове. И аз желая да приема в крайна сметка, че те ще изиграят сигурния ход (въпреки че това още ме изпълва с недоверие, защото ти играеш шах с прости елементи, ала житейските дилеми не се претеглят. Когато човек е безчувствен и суетен, ще ми каже ли някой чрез изчисление кой от недостатъците му — безчувствеността или суетата — ще вземе връх, ако по някаква причина те влязат в конфликт?) Навярно той ще изиграе най-сигурния ход. Но той е забравил живота. В играта на шах, преди да премести фигурата си, противникът ти изчаква ти да благоволиш да преместиш своята. И по такъв начин всичко се развива извън времето, което вече не подхранва дървото, за да расте. Играта на шах сякаш е изхвърлена извън времето. Ала в живота съществува един организъм, който еволюира. Организъм, а не последователност от причини и следствия — дори и да ги разкриеш по-късно пред учениците си, за да предизвикаш удивлението им. Понеже причина и следствие са само отражения на една друга власт: творчеството за надмощие. И в живота твоят противник не изчаква. Той е направил двадесет хода, преди ти да преместиш фигурата си. И твоят удар занапред е абсурден. И за какво би изчаквал той? Виждал ли си танцьорът да изчаква? Той е свързан с противника си и така властва над него. Зная добре, че тези, които разузнават, ще дойдат прекалено късно. Затова каня в управлението на моята империя човек, който, щом влезе при мене, ми показва със своите взаимно коригиращи се жестове, че оформя тесто, което ще образува възли между пръстите му.
И аз откривам у този човек постоянство, докато другият е принуден от живота да си изгражда нова логика във всеки един момент.