Ето защо мога да кажа, че отказвам да правя компромиси и същевременно отказвам да изключвам. Не съм нито непреклонен, нито мек, нито отстъпчив. Приемам човека с недостатъците му и въпреки това прилагам строгостта си. Не правя от противника си свидетел, обикновена изкупителна жертва на нашите неволи, който би било добре да изгориш изцяло на публично място. Приемам напълно противника си и все пак го отхвърлям. Тъй като водата е прохладна и желана. Желано е и неразреденото вино. Ала ако ги смеся, получавам напитка за скопци.
Няма човек на света, който абсолютно да има право. Освен тези, които умуват, привеждат доводи, доказват и от това, че използват логичен език без съдържание, не могат нито да сгрешат, нито да са прави. Те просто вдигат шум и ако се възгордеят от самите себе си, ето че задълго потича човешка кръв. Тях аз просто ги отсичам от дървото.
Но има право оня, който приема разрушението на своята урна от плът, за да спаси затвореното за съхранение в нея. Вече ти го казах. Да закриляш слабите и да подкрепяш силните — ето дилемата, която те измъчва. И е възможно твоят неприятел, срещу когото ти подкрепяш силните, да закриля слабите. И ето ви принудени да воювате, за да спасите земята на единия от разложението на демагозите, възпяващи язвата заради самата язва, за да спасите земята на другия от жестокостта на господарите на роби, които, използвайки камшика за принуда, пречат на човека да се самоосъществи. И животът ти предлага тези спорове с такава неотложност, която изисква употребата на оръжие. Защото една-единствена мисъл (ако расте като трева), не уравновесявана от никакъв неприятел, се превръща в лъжа и разкъсва света.
Това се дължи на полето на твоето съзнание, което е много мъничко. И както при нападение на мародер не можеш и да обмисляш тактиката на боя, и да понасяш ударите, както не можеш в морето да усещаш страха от корабокрушение и тласъците на морското вълнение, а оня, който се страхува, вече не повръща, докато повръщащият пък вече е безразличен към страха, така и ако не получиш помощ чрез яснотата на един нов език, за теб е невъзможно едновременно да мислиш и да преживяваш две противоположни истини.