Хората, които смесват езиците, грешат, тъй като тук и там несъмнено може да липсва някой епитет, като някой оттенък на зеленото, характерно за младия ечемик, и аз навярно ще го открия в езика на моя съсед. Ала тук става дума за знаци. Така мога да определя качеството на моята любов, казвайки, че жената е хубава. Така мога да определя качеството на моя приятел, говорейки за неговата дискретност. Но не предавам нищо от динамиката на живота. Само разсъждение за обекта, сякаш е безжизнен.
Съществуват народи, които са изградили качество от различни качества. Които са дали име на друга рисунка, нарисувана с помощта на същите материали. И които имат дума да го изкажат. Има навярно възможна дума да се назове безпричинната меланхолия, която те обзема привечер на прага, когато слънцето вече не прежуря и нощта скоро ще те накара да запалиш нощната лампа, която е страх за живота заради дишането на децата, винаги на косъм да се обърне в болезнено задъхване, както при изкачването на планината, когато те завладява страхът, че хората ще се откажат и ти би желал да ги хванеш за ръка, за да ги подкрепиш. И тази дума би била израз на твоя опит и на родовото наследство на твоя народ, ако се случва често да я употребяват.
Ала така аз не пренасям нищо, което ти не знаеш. И езикът ми в същината си не е пригоден да пренася вече завършени цялости, както да рисува цветето в розово, а с помощта на най-прости думи да конструира действия, които те свързват с други неща, не да ти казва, че тази жена е хубава, а че изпълва сърцето с мълчание като водоскок следобед.
И ти трябва да държиш на действията, които духът на твоя народ прави възможни и които свързват с други неща съобразно с неговия гений, както основата на кошниците от ракита или рибарските мрежи. Но ако смесваш езиците, далеч от възможността да обогатиш човека, ти го изпразваш, защото вместо да изразяваш живота в неговите действия, ти му предлагаш само завършени и вече изтъркани действия, и вместо да ми кажеш какво откритие провокира в теб този определен оттенък на зеленото, как те подхранва и променя представата ти за младия ечемик, когато се завръщаш от твоята пустиня, ето че си служиш с дума, предлагана вече като запас и която, позволявайки ти да назоваваш, ти спестява необходимостта да улавяш същността.
Защото беше празна претенция от твоя страна да ми наименуваш всички цветове, вземайки думи оттам, където са ги назовали, и всички чувства, вземайки имената им оттам, където хората ги изпитват и където една дума побира опита, преживян от поколения, и всички душевни влечения, като вкуса към вечерта, вземайки ги оттам, където случаят е спомогнал да намерят израз. Вярваш, че човек се обогатява с притежанието на този универсален вавилонски език. Когато единственото истинско богатство и божество за човека съвсем не беше това право да търси думи в речника, а да извади от себе си, от същината си онова, за което няма точна дума да го изкаже, в противен случай, първо, ти не би ме научил на нищо, и после, биха ти трябвали повече думи, отколкото песъчинките в морето.
В сравнение с това, което ти би имал да кажеш, какво са думите, които ще откраднеш и които ще донесат разложение в езика ти?
Защото е потребно име само за планинските върхове, които се отличават от другите и правят по-ясен за теб света. И е възможно, ако творя, да ти донеса някои нови истини, чието име, веднъж формулирано, да бъде като името на някое ново божество в сърцето ти. Понеже едно божество изразява определена връзка между качествата, чиито елементи не са нови, но в него са станали нови.
Защото аз обмислих. И е добре да жигосам с желязо в сърцето ти числото, което може да те извиси. От страх после да не се изгубиш.
Но знай, че извън ключовите камъни на свода, които ми бяха разкрити от други, а не от теб, ти не можеш да изразиш чрез думите нищо, свързано със същината ти и твоя живот. И ако ми обрисуваш небето в алено и морето в синьо, аз отказвам да се развълнувам, тъй като щеше да ти е прекалено лесно наистина да ме развълнуваш!
За да ме развълнуваш, трябва да ме обвържеш с връзките на твоя език и затова стилът е божествено действие. Ти ми налагаш твоята структура и самия жив ритъм на твоя живот, които нямат равни в света. Понеже, ако всички са говорили за звезди, за извор и за планина, никой не ти е казвал да изкачиш планината, за да отпиеш от чистото мляко на звездните извори.
И ако случайно съществува език, съдържащ тази дума, тогава аз нищо не съм открил и не ти нося нищо, което е живо. Не се обременявай с тази дума, ако не трябва да ти служи всеки ден. Фалшиви богове са тези, които не служат за всекидневните вечерни молитви.
Но ако се случи образът да те озари, тогава той е планински хребет, откъдето се подрежда пейзажът. И дар от Бога. Дай му име, за да запазиш спомен за него.