Защото ти се удивляваш на силата на моите обреди или на моя селски път. И удивлявайки се, оставаш сляп.
Наблюдавай скулптора, той носи в себе си нещо неизказано. Тъй като никога не може да се доизкаже това, което се отнася до живия човек, а не до скелета на някой починал. И за да го предаде, скулпторът оформя едно лице от глина.
И тъй, ти вървеше и мина покрай творбата му и погледна това лице — може би дръзко или може би меланхолично, — после продължи пътя си. И ето че вече не беше същият. Слабо приобщен, но приобщен, което ще рече: обърнат и привлечен в една нова посока; за кратко време може би, но за някакво време.
Един човек изпитваше някакво неизразимо чувство: той заби няколко пъти палец в глината. Постави глината на пътя ти. И ако поемеш по този път, ето че си обзет от същото неизразимо чувство.
И това е така, дори да са изминали сто хиляди години от неговия жест до твоето минаване.