През това време стената от швейцарски гвардейци на площад „Св. Петър“ се опитваше да отблъсне хората на по-безопасно разстояние. Тълпата беше прекалено многолюдна и изглежда, повече се интересуваше от надвисналата над Ватикана гибел, отколкото от собствената си сигурност. Благодарение на шамбелана видеоекраните показваха броенето на контейнера с антиматерията — пряко предаване от охранителната камера на швейцарската гвардия. За съжаление, това с нищо не помагаше за овладяването на тълпите. Хората на площада очевидно гледаха капчицата течност в контейнера и си мислеха, че не е толкова страшна. Освен това сега можеха да видят и часовника — до взрива оставаха малко по-малко от четиридесет и пет минути. Имаха много време да стоят и да гледат.
Въпреки това швейцарските гвардейци бяха единодушни. Че смелото решение на шамбелана да разкрие истината пред света и да представи на пресата документални доказателства за коварството на илюминатите е мъдра тактика. Илюминатите несъмнено бяха очаквали Ватиканът да запази обичайното си мълчание пред лицето на катастрофата. Не и тази нощ. Карло Вентреска се бе оказал внушителен съперник.
В Сикстинската капела кардинал Мортати започваше да се безпокои. Минаваше 23:15. Мнозина кардинали продължаваха да се молят, но други се бяха скупчили при изхода, очевидно разтревожени от часа. Някои удряха по вратата с юмруци.
Лейтенант Шартран чуваше тропането и не знаеше какво да прави. Погледна си часовника. Беше време.
Капитан Роше бе дал строга заповед да не пуска кардиналите, докато не му нареди. Блъскането по вратата стана по-силно и Шартран се разтревожи. Зачуди се дали капитанът просто не е забравил. След тайнственото обаждане Роше се държеше извънредно странно.
Той включи радиостанцията си.
— Господин капитан? Тук е Шартран. Отдавна е време. Да отворя ли Сикстинската капела?
— Вратата да остане затворена. Струва ми се, че вече ви дадох заповед.
— Просто исках…
— Гостът ни скоро ще пристигне. Вземете още неколцина души и застанете на пост пред вратата на папския кабинет. Шамбеланът да не ходи никъде.
— Моля?
— Какво не ви е ясно, лейтенант?
— Всичко ми е ясно, господин капитан. Тръгвам.
В папския кабинет шамбеланът гледаше пламъците в камината. „Дай ми сили, Господи. Направи чудо.“ Той разбърка въглените. Питаше се дали ще остане жив до сутринта.