Чинита Макри беше бясна. Седеше на предната дясна седалка на буса, паркиран с работещ двигател на един ъгъл на Виа Томачели. Гънтър Глик разглеждаше картата на Рим. Явно се бе изгубил. Както се беше опасявала операторката, загадъчният мъж пак се бе обадил, този път със сведения.
— Пиаца дел Пополо — заяви Глик. — Ето какво търсим. Там има черква. И вътре е доказателството.
— Доказателството. — Чинита престана да лъска очилата в ръката си и се обърна към него. — Доказателството, че е бил убит кардинал ли?
— Така каза онзи.
— Ти на всичко, каквото чуваш, ли вярваш? — Искаше й се тя да е главната. Операторите обаче зависеха от прищевките на шантавите репортери, под чието ръководство работеха. Щом Гънтър Глик бе решил да провери някаква съмнителна телефонна информация, Макри трябваше да го следва като куче на каишка.
Той седеше зад волана с напрегнато стиснати зъби. С такова име нищо чудно, че постоянно напираше да се самодоказва. Но въпреки досадната си агресивност понякога Глик беше симпатяга.
Репортерът сякаш не я чу.
— Мисля, че тук трябва да завием надясно. — Той отново се задълбочи в картата. — Да, ако завия надясно… и после веднага наляво. — Глик потегли по тясната улица.
— Внимавай! — извика Макри. Тя беше операторка и имаше остро зрение. За щастие и неговите реакции бяха бързи. Репортерът удари спирачки и спря точно преди в кръстовището изневиделица да навлязат четири леки автомобила алфа ромео, които профучаха покрай тях и рязко завиха наляво по пътя, по който бе възнамерявал да мине Глик.
— Побъркани! — извика Чинита.
Репортерът беше потресен.
— Видя ли ги?
— Да, видях ги! За малко да ни премажат!
— Не, имам предвид колите — ненадейно развълнуван, отвърна Глик: — Бяха еднакви.
— Значи са били побъркани без въображение.
— И освен това бяха пълни.
— И какво от това?
— Четири еднакви коли, всяка с по четирима пътници?
— Никога ли не си чувал за икономии?
— В Италия ли? — Глик изсумтя. — Та тук дори няма безоловен бензин. — Той настъпи газта и потегли след автомобилите.
Скоростта залепи гърба на Макри за облегалката.
— Какво правиш, по дяволите?
Репортерът зави наляво.
— Нещо ми подсказва, че ние с теб не сме единствените, които отиват на черква.