Чинита Макри тичаше. Беше заснела репортажа на живота си.
Видеокамерата й тежеше като котва, докато прекосяваше площад „Св. Петър“ и си проправяше път през събиращата се тълпа. Всички сякаш се движеха в обратната посока… към центъра на смута. Макри се опитваше да се отдалечи колкото може повече. Мъжът с туидовото сако я бе забелязал и сега тя усещаше, че я гонят други, мъже, които не виждаше, ала които се приближаваха от всички страни.
Все още беше ужасена от сцената, която току-що бе заснела. Вече не смяташе тайнствения човек, който се бе обадил на Глик, за луд.
Докато бързаше към буса на Би Би Си, от тълпата пред нея изскочи млад мъж с определено военен вид. Погледите им се срещнаха и двамата спряха. Той светкавично вдигна радиостанцията си и каза нещо. После се запъти към нея. Макри се завъртя и с разтуптяно сърце потъна обратно в навалицата.
Докато си пробиваше път сред плетеницата от ръце и крака, извади заснетата видеокасета от камерата си.
„Целулозно злато — помисли си операторката, пъхна касетата под колана на кръста си и пусна полите на дрехата си да я покрият. За пръв път се радваше на наднорменото си тегло. — Къде си, Глик, по дяволите?!“
От лявата й страна се появи друг войник. Макри разбра, че няма много време. Вмъкна се пак в тълпата, извади празна касета от чантата си и я зареди в камерата. После започна да се моли.
Беше на тридесетина метра от буса на Би Би Си, когато двамата мъже изникнаха точно пред нея. Стояха със скръстени ръце. Нямаше къде да бяга.
— Лентата — изсумтя единият. — Веднага.
Макри се отдръпна и притисна камерата към себе си.
— Няма.
Другият разтвори сакото си и показа пистолета си.
— Ами застреляйте ме — каза операторката и сама се удиви от дързостта си.
— Лентата — повтори първият.
„Къде е Глик, по дяволите?“ Макри тропна с крак и извика колкото можеше по-силно:
— Аз съм професионален видеограф от Би Би Си! По силата на параграф дванайсети от закона за свободната преса тази лента е собственост на „Бритиш Броудкастинг Корпорейшън“!
Двамата мъже дори не мигнаха. Онзи с пистолета пристъпи към нея.
— Аз съм лейтенант от швейцарската гвардия и според светия устав, който е в сила тук, вие подлежите на обиск и арест.
Около тях започваше да се събира тълпа.
— При никакви обстоятелства няма да ви предам лентата в тази камера, без да разговарям с лондонската си редакция — извика Чинита. — Предлагам ви…
Гвардейците приключиха въпроса. Единият дръпна камерата от ръцете й. Другият я сграбчи за китката и я принуди да се завърти с лице към Ватикана.
— Grazie63 — каза той и я поведе през блъскащата се тълпа.
Макри се помоли да не я претърсят. Ако успееше да задържи касетата, докато…
Изведнъж се случи невъобразимото. Някой в навалицата заопипва под палтото й. Макри усети, че й дръпват касетата. Тя се завъртя, но преглътна думите си. Зад нея задъханият Гънтър Глик й намигна и потъна в тълпата.
Благодаря (ит.). — Б. пр.