Сила погледна върха на мраморния обелиск в „Св. Сулпиций“. Беше напрегнат от възбуда. Огледа се още веднъж, за да се убеди, че е сам. После коленичи до паметника, не от почит, а от необходимост.
„Ключовият камък е скрит под Линията на розата. В основата на обелиска на свети Сулпиций.“ Всички братя го бяха потвърдили. Той прокара длани по каменния под. Не забеляза пукнатини или знаци, показващи подвижна плоча, затова тихо започна да почуква с кокалчетата на пръстите си по пода. Накрая една от плочите издаде странен екот.
„Под пода има кухина!“
Той се усмихна. Жертвите му бяха казали истината. Албиносът се изправи и потърси в храма нещо, с което да разбие плочата.
На балкона високо над Сила сестра Биел сподави ахването си. Най-страшните й опасения се бяха потвърдили. Този гост не бе такъв, какъвто изглеждаше. Тайнственият монах от Opus Dei беше дошъл в „Св. Сулпиций“ с друга цел.
Тайна цел.
„Не само ти криеш тайни“ — помисли си тя.
Сестра Биел бе нещо повече от икономка на катедралата. Тя бе часови. И тази нощ древните колела се бяха завъртели. Появата на този непознат при обелиска бе знак от братството.
Безмълвен сигнал за тревога.