Седнал на бюрото на Сониер, лейтенант Коле смаяно притисна слушалката към ухото си. „Вярно ли чух баш?“
— Калъп сапун ли? Но откъде Лангдън може да е научил за проследяващия чип?
— От Софи Нево — отвърна капитанът. — Тя му е казала.
— Какво?! Защо?
— Адски основателен въпрос, обаче току-що чух запис, който потвърждава, че го е предупредила.
Коле онемя. Какво си е мислила Нево? Фаш имаше доказателство, че Софи се е намесила в ужилваща операция на ЦУКП? Софи Нево не само щеше да бъде уволнена, но и щеше да иде в затвора.
— Но, господин капитан… тогава къде е Лангдън?
— Не се ли е задействала нова аларма в музея?
— Не.
— И никой не е излизал от Голямата галерия?
— Не. Поставихме на пост един служител от охраната на Лувъра. Както наредихте.
— Значи Лангдън още трябва да е в Голямата галерия.
— Вътре ли? Но какво прави там?
— Въоръжен ли е служителят от охраната на Лувъра?
— Да, той е старши пазач.
— Прати го вътре — заповяда Фаш. — Не можем да се върнем толкова бързо, а не искам Лангдън да избяга. — Капитанът замълча за миг. — И кажи на пазача, че агент Нево сигурно е вътре с него.
— Агент Нево нали си тръгна…
— Ти видя ли я?
— Не, господин капитан, но…
— Всъщност никой не я е видял. Видели са я само да влиза.
Дързостта на Софи Нево порази Коле. „Тя е още в сградата?!“
— Заемете се с проблема — нареди Фаш. — Искам когато пристигна, Лангдън и Нево да са задържани.
Когато камионът продължи по пътя си, капитан Фаш събра хората си. Робърт Лангдън не се бе оказал лесна плячка и тъй като агент Нево му помагаше, може би щеше да е по-трудно да го притиснат в ъгъла, отколкото очакваха.
Фаш реши да не рискува.
Обмисли положението и заповяда на половината. си хора да се върнат в Лувъра. Другата половина прати да завардят единственото място в Париж, където Робърт Лангдън можеше да намери сигурно убежище.