— Те са мъртви! — изпелтечи в слушалката сестра Биел. Оставяше съобщение на телефонен секретар. — Моля ви, обадете се! Всички са мъртви!
Първите три телефонни номера в списъка дадоха ужасяващи резултати — истерична вдовица, детектив, окъснял на местопрестъпление, и свещеник, утешаващ опечалено семейство. И тримата бяха мъртви. А сега се обаждаше на четвъртия и последен номер — който трябваше да набере само в случай, че първите три не отговарят. Ала това беше просто телефонен секретар. Не се споменаваше име, просто й предлагаха да остави съобщение.
— Плочата на пода е разбита! — умолително каза тя. — Другите трима са мъртви!
Сестра Биел не знаеше кои са четиримата мъже, но частните телефонни номера от плика под леглото й трябваше да се използват при едно-единствено условие.
„Ако плочата на пода някога бъде разбита, смятайте, че висшият ешелон е унищожен — бе й обяснил безликият пратеник. — Един от нас е бил изправен пред смъртна опасност и е бил принуден да каже отчаяна лъжа. Обадете се на телефонните номера. Предупредете другите. Не ни проваляйте.“
Това беше безшумна аларма. Гениално проста. Планът я бе удивил. Ако бъдеше разкрита самоличността на един от братята, той щеше да каже лъжа, която щеше да задейства механизма за предупреждаване на другите. Тази нощ обаче, изглежда, бяха разкрити всички.
— Отговорете, моля ви — уплашено прошепна сестра Биел. — Къде сте?
— Затворете телефона — разнесе се дълбок глас от прага.
Тя ужасено се обърна и видя грамадния монах. Държеше тежкия железен свещник. Разтреперана, сестра Биел остави слушалката върху вилката.
— Мъртви са — рече албиносът. — И четиримата. И ме направиха на глупак. Кажете ми къде е ключовият камък.
— Не знам! — искрено отвърна монахинята. — Тази тайна се пази от други. — „Други, които са мъртви!“
Стиснал в белите си ръце железния свещник, мъжът се приближи.
— Вие сте сестра от Църквата, а служите на тях?
— Има само една истинска Църква — предизвикателно заяви сестра Биел. — Истината, на която служи Opus Dei, е измамна.
В очите на монаха изригна внезапен гняв. Той се хвърли напред и замахна със свещника като с тояга. Последното усещане на сестра Биел бе непреодолим ужас.
„И четиримата са мъртви. Безценната истина е изгубена завинаги.“