Макар че в спартанската стая в сградата с фасада от червен пясъчник на Рю ла Брюйер бяха изтърпяни много страдания, Сила се съмняваше, че нещо може да се сравнява с мъката, която бе обзела бледото му тяло. „Измамен съм. Всичко е изгубено.“
Бяха го изиграли. Братята бяха излъгали и бяха предпочели смъртта, вместо да издадат тайната си. Нямаше сили да се обади на Учителя. Не само че беше убил единствените четирима души, които знаеха къде е скрит ключовият камък, но бе убил и една монахиня в „Св. Сулпиций“. „Тя работеше срещу Църквата! Тя презираше делото на Opus Dei!“
Импулсивно извършеното престъпление безкрайно много усложняваше положението. Епископ Арингароса беше уредил да го пуснат в катедралата. Какво щеше да си помисли свещеникът, когато откриеше мъртвата монахиня? Въпреки че Сила я бе поставил на леглото, раната на главата й беше очевидна. Бе се опитал да поправи разбитите плочи на пода, но и те бяха очевидни. Щяха да разберат, че някой е идвал.
Беше имал намерение да се скрие в Opus Dei, когато изпълни задачата си. „Епископ Арингароса ще ме защити.“ Не можеше да си представи по-блажено съществувание от живота, отдаден на медитация и молитви дълбоко зад стените на Световния център в Ню Йорк. Никога повече нямаше да стъпи навън. Можеше да намери всичко, каквото му трябваше, в този храм. „Няма да липсвам на никого.“ За нещастие — и това му беше съвсем ясно — разбираше той, видна личност като епископ Арингароса не можеше да изчезне толкова лесно.
„Изложих на опасност епископа.“ Сила впери очи в пода и се замисли да самоубийство. В края на краищата именно Арингароса го бе възкресил… в онова малко енорийско жилище в Испания, където го беше образовал и му бе дал цел в живота.
— Момче, ти си роден албинос — беше му казал той. — Не позволявай на другите да те засрамват. Не разбираш ли колко особен те прави това? Не знаеш ли, че самият Ной е бил албинос?
— Ной с ковчега ли? — Никога не бе чувал такова нещо. Арингароса се усмихваше.
— Да, Ной с ковчега. Ной спасил живота на Земята. Ти си предопределен за велики дела, Сила. Господ не те е освободил случайно. Ти имаш призвание. Бог се нуждае от помощта ти, за да изпълни делото си.
С времето Сила се беше научил да се вижда в нова светлина. „Аз съм чист. Бял. Красив. Като ангел.“
В момента обаче чуваше разочарования шепот на баща си от миналото. „Tu es tragédie désastre. Un spectre.“55
Коленичил на дъсчения под, Сила се помоли за прошка. После съблече расото си и пак взе въжето.
Ти си ужасна трагедия. Призрак (фр.) — Б. пр.