36322.fb2
Лангдън виждаше, че Софи все още е потресена от спомена за хиерогамията. От своя страна, професорът беше удивен. Тя не само бе присъствала на целия ритуал, но и изпълнителят беше бил дядо й… великият магистър на Ордена на Сион. Каква компания! Леонардо да Винчи, Ботичели, Исак Нютон, Виктор Юго, Жан Кокто… Жак Сониер.
— Не знам какво друго да ти кажа — тихо рече Лангдън.
Очите на Софи бяха тъмнозелени. Насълзени.
— Той ме отгледа като родна дъщеря.
Робърт разбираше чувството, изпълвало очите й, докато разговаряха. Угризение. Далечно и дълбоко. Софи Нево се беше отдръпнала от дядо си и сега го виждаше в съвсем друга светлина.
Навън бързо се развиделяваше и хоризонтът от дясната им страна почервеняваше. Земята под тях все още тънеше в мрак.
— Нещо за хапване? — Тибинг се върна при тях с няколко кутии кока-кола и пакет стари бисквити. Докато раздаваше провизиите, многословно се извини за ограничените си запаси. — Нашият приятел монахът продължава да мълчи, обаче има време. — Англичанинът отхапа от една бисквита и погледна стихотворението. — Е, прелест моя, някакъв напредък? — обърна се той към Софи. — Какво се опитва да ни каже дядо ви? Къде е този свят камък, мътните го взели? Този свят камък, тачен от тамплиерите?
Софи само поклати глава.
Докато Тибинг се съсредоточаваше върху стиховете, Лангдън отвори кутия кола и се обърна към илюминатора. Мислите му бяха заети с тайни ритуали и неразгадани шифри. „Ключът е свят камък, тачен от тамплиерите. — Той отпи голяма глътка. — Свят камък, тачен от тамплиерите.“ Колата беше топла.
Нощната тъма бързо чезнеше и докато наблюдаваше тази метаморфоза, Робърт видя под тях искрящ океан. „Ламаншът.“ Скоро щяха да стигнат.
Искаше му се дневната светлина да донесе и друго просветление, ала колкото по-светло ставаше навън, толкова по-далеч от истината се чувстваше той. В такт с буботенето на двигателя чуваше ритъма на петостъпния ямб и напева, хиерогамията и свещените обреди. „Свят камък е на рицаря ключът.“
Самолетът отново летеше над суша. Изведнъж Лангдън рязко остави празната кутия.
— Няма да повярвате — обърна се към другите той. — Тамплиерският свят камък — разгадах го.
Тибинг се ококори.
— Наистина ли знаеш къде е светият камък?
Лангдън се усмихна.
— Не къде. А какво.
Софи напрегнато се наведе към него.
— Мисля, че светият камък всъщност е идол — като се наслаждаваше на познатата възбуда от научно откритие, поясни професорът.
— Идол ли? — попита Тибинг.
Софи изглеждаше също толкова смутена.
— Лий — каза Лангдън. — По време на процесите Църквата обвинила рицарите тамплиери във всевъзможни ереси, нали така?
— Да. Изфабрикували всевъзможни обвинения. Содомия, опикаване на кръста, култ към дявола — списъкът е много дълъг.
— И в този списък фигурира култ към фалшиви кумири, нали? По-конкретно Църквата обвинила тамплиерите в практикуване на тайни ритуали, при които се молели на идол… езически бог…
— Бафомет! — възкликна англичанинът. — Небеса, Робърт, ти си прав! Свят камък, тачен от тамплиерите!
Лангдън набързо обясни на Софи, че Бафомет е езически бог на плодородието, свързан с творческата сила на възпроизводството. Главата на Бафомет била изобразявана като глава на овен или козел, разпространен символ на възпроизводството и плодородието. Тамплиерите почитали Бафомет, като заставали в кръг около каменно изображение на главата му и пеели молитви.
— Бафомет! — изкиска се Тибинг. — Церемонията била в чест на творческата магия на сексуалния съюз, но папа Климент убедил всички, че главата на Бафомет всъщност била главата на дявола. Папата я използвал като основно доказателство в процеса срещу тамплиерите.
Лангдън потвърди. Съвременната вяра в рогатия дявол, сатаната, можеше да се проследи до Бафомет и опитите на Църквата да заклейми рогатия бог на плодородието като символ на злото. Църквата очевидно беше успяла, макар и не напълно. По традиция в Деня на благодарността на масите в Америка се поставяха езически символи на плодородието. „Рогът на изобилието“ символизираше плодородието на Бафомет и датираше от времето, когато Зевс бил кърмен от коза, чийто рог се отчупил и магически се напълнил с плодове. Бафомет се срещаше и на груповите снимки, когато някой шегаджия вдигнеше два пръста зад главата на приятел — малцина майтапчии знаеха, че подигравателният им жест всъщност възхвалява здравото семе на жертвата.
— Да, да — възбудено бъбреше Тибинг. — В стихотворението наистина трябва да се има предвид Бафомет. Свят камък, тачен от тамплиерите.
— Добре, но ако Бафомет е светият камък, тачен от тамплиерите, сме изправени пред нова дилема — каза Софи и посочи криптекса. — На латински, който са използвали тамплиерите, в думата „Baphomet“ има осем букви. А ние имаме място само за пет.
Британският историк се усмихна.
— Мила моя, тук влиза в играта шифърът атбаш.